Р Е Ш Е Н И Е

№ 53/29.01.2024 г.

гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2382 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадени от Апелативна прокуратура – Велико Т. и Г. С. А. касационни жалби.

С касационната жалба на АП - В.Т. се обжалва постановеното от АС - В.Т. решение № 13/07.02.2023 г. по в. гр. д. № 404/22 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за сумата от 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде изцяло или частично отменено.

По делото не е постъпил писмен отговор от Г. С. А..

С касационната жалба на Г. С. А. се обжалва постановеното от АС - В.Т. решение № 13/07.02.2023 г. по в. гр. д. № 404/22 г. в частта, с която исковите претенции са отхвърлени. Твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено, като му се присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р.България.

Върховният касационен съд счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови решението си, АС - В.Т. е приел, че Г. А. е бил военен, редник 3-ти клас, младши акумулаторист в автомобилна ремонтна работилница на секция ”Автомобилна и електрогазова техника” във военно формирование 52090 [населено място]. На 22.04.2019 г., във вила, намираща се в м. ”Т. чешма”, обитавана от Г. А., е извършено претърсване, при което са иззети стекове с цигари без бандерол, ловна пушка и патрони, подробно описани по вид, марка и количество. С постановление на военно разследващ полицай от 17.06.2019 г., Г.А. е привлечен като обвиняем за две престъпления - по чл.234 ал.1 НК за държане на акцизни стоки /тютюневи изделия без бандерол/ и по чл.339 ал.1 НК за държане на огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, 12-ти калибър и патрони без надлежно разрешително и срещу него е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 12.07.2019г. ВОП - София е внесла обвинителен акт срещу Г. А. за двете престъпления, въз основа на което е образувано нохд № 91/2019г. по описа на ВС - София. С определение от 12.09.2019 г. съдебното производство е прекратено и върнато на ВОП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 48/03.10.2019 г. на ВАС - София по ч. н.д. № 55/2019г. определението е отменено и делото е върнато на СВС за продължаване на съдопроизводствените действия. Проведено е едно съд. заседание на 27.11.2019г., в което са разпитани свидетели, като поради заболяване на съдията - докладчик е определен друг докладчик по делото, проведено е разпоредително заседание на 28.01.2020 г., след което са проведени 3 открити съдебни заседания. С присъда № 20/ 02.07.2020г. на СВС по нохд. № 91/2019 г. Г. А. е признат за виновен в извършване на двете престъпления по чл.234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е наложено едно общо наказание - две години лишаване от свобода и на осн. чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено с 5 годишен изпитателен срок. С присъдата на Г. А. е наложена и глоба в размер на 3 120лв., постановено е да бъдат отнети в полза на държавата иззетите цигари без бандерол, ловната пушка и патроните. Присъдата е протестирана от прокурор от Военноокръжна прокуратура, обжалвана е и от подсъдимия. С присъда № 1 от 08.02.2021г. на ВАС по нохд. № 40/2020г. присъдата е изцяло отменена и подсъдимият Г. А. е признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор към ВАП, като с решение на ВКС № 60112 от 22.06.2021г. постановено по н. д. № 489/2021 г., оправдателната присъда е оставена в сила, като решението е вляло в сила на 22.06.2021г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, е основателен до определеният от първата инстанция размер, като на осн. чл. 272 ГПК е препратил към подробните и обстоятелствени мотиви на ОС - Плевен. Изложил е и собствени мотиви, като е приел, че наказателното производство срещу Г. А. е продължило около две години общо в досъдебната и съдебната фаза, като е приключило в разумен срок, като не е и медийно оповестено, като не е станало обществено достояние, нито е узнато от близкият приятелски кръг на А. и от съучениците на сина му, като не е

довело до негативно отражение в социален план за него. Мярката за неотклонение е била най - леката- „подписка“ по време на цялото производство, не е ограничавала свободата му и той е продължил да работи във военното формирование до момента, в който е напуснал по собствено желание, след което е продължил да работи в БДЖ. Решаващият съд е взел предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че А. е бил притеснен, преживял е негативни емоции и стрес, тревожност и безпокойство, че може да влезе в затвора, бил е напрегнат, които негативни емоции са довели до влошаване на отношенията между съпрузите- започнали често да се карат, избухвали, а скандалите в семейството са се отразили негативно и спрямо непълнолетния им син. В резултат на преживените тревоги и стрес, А. отключил посттравматично стресово разстройство, диагностицирано през м. октомври 2021 г. след влизане в сила на оправдателната присъда, което заболяване въззивният съд е намерил в косвена връзка с незаконното обвинение. След постановяване на оправдателната присъда е констатирано влошаване на здравословното му състояние - високо кръвно налягане, главоболие, получен остър панкреатит и др. гастрити, които заболявания, съдът, при липсата на доказателства, е счел, че не се намират в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Ето защо е приел, че по делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за установени и в първоинстанционното производство факти, настъпването на трайни тежки последици за ищеца от повдигането на конкретното обвинение, обосноваващи друг размер на претърпяните от него неимуществени вреди, поради което е счел за неоснователно възражението на А., че преживените от него страдания са над обичайните и последствията от тях са „трайно или временно увреждане на здравето му и здравето на членовете на неговото семейство“. Позовал се е на трайната съдебна практика, съгласно която, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е станало с незаконосъобразното обвинение и всяко свое негативно изживяване, което в случая това не е направено. За неоснователни е приел и възраженията на А., че съдът се е произнесъл общо по отделно описаните в исковата молба страдания, че мотивите му обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. и че не приел, че всички проблеми в семейството се дължали само на воденото наказателно производство, тъй като обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, съобразно посочените в т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. критерии. Изложил е и че съдът е преценил всички обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, а в мотивите са посочени както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер, които мотиви не обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. /претърсване и изземване във вилата, като първата инстанция само е посочила, че периода от привличане на лицето като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, е 2 години. Счел е, че при определяне размера на обезщетението ОС - Плевен е взел предвид действията на разследващите органи на 22.04.2019 г., които изрично са посочени и описани в мотивите на съдебният акт, като безспорно установени. Разгледано било по отделно и всяко твърдение в исковата молба за преживените от А. страдания, като са изложени мотиви по всеки конкретен случай на твърдяно понесено страдание. Обосновано от събраните по делото доказателства, включително показанията на доведените от ищеца свидетели, е приел и че първоинстанционният съд е приел, че не всички проблеми в семейството му се дължат на воденото срещу него наказателно производство, а и на финансовото му състояние и липсата на достатъчно доходи, след като е напуснал работата си по свое желание. Ето защо е приел, че размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 15 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията във въззивната жалба на Г. А. срещу решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди, тъй като в случая не е установена връзка между воденото наказателно производство и твърдяните от ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г.- 22.06.2021г., поради прекратяването на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Счел е и че не представлява имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена последица от увреждането сумата заплатена от друго лице в полза на Център за професионална квалификация София претенцията за имуществени вреди, представляваща направени разходи. Относно претенцията за адвокатско възнаграждение, заплатено по други дела, е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в заплатено адв. в.ие по дела, по които не са приложени адв. п. и в които не е посочено за защита по кое дело са сключени, а претенцията за пътни разходи по воденото наказателно производство, в размер на 180 лв., е недоказана. За неоснователна е счел и частната жалба на Г. А. срещу определение № 1249/02.09.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, тъй като разноските са правилно изчислени при основателно уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ и съобразено с уважената част от претенцията.

С определение № 3729/23.11.2023г., постановено по гр. д. № 2382/2023 г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която предявеният на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 15000лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С определението съдът не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Г. С. А. против Прокуратурата на Р. Б. иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ са частично отхвърлени относно претенциите за обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна - в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера на претендираните неимуществени вреди.

Въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по - нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение, а именно, че в наказателното производство е взета най - леката мярка за неотклонение - „подписка“; че наказателното производство е продължило общо две години в досъдебна и съдебна фази, че в голямата си част установените вреди на ищеца са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение, че няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на физическото и психическото му здраве, на личния му живот, както и на обичайния му ритъм и стил на работа след приключване на наказателното производство, че голяма част от семейните му проблеми се дължат и на финансовото му състояние и липсата на достатъчно доходи, че повдигнатите обвинения не са медийно разгласени и не са станали достояние на роднини и приятели на семейството.

Допуснатите от АС - В. Т. нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, която при отчитане на значението и на обстоятелствата, които обуславят по - нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, счита че размера на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените на Г. А. неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство следва да бъде определен на сумата от 8 000 лв., която в достатъчна степен удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща.

Ето защо и в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над сумата от 8 000 лв. до 15 000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за разликата над 8 000 лв. искът бъде отхвърлен. В частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г., въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на Г. А. направените само в касационното производство делото разноски съобразно с уважената част в размер на 266,70 лв.- в приложения във въззивното производство договор за правна помощ не се съдържат данни за договорено и заплатено адв. в.ие, а в договора за правна защита, представен в първоинстанционното производство липсва отразяване за начина на плащане на договореното адв. в.ие.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр. отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 13 от 07.02.2023 г. на АС - В. Т. 1 гр. състав, постановено по гр. д. № 404/2022 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 8 000лв. до 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта на разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ в сила решение № 13 от 07.02.2023 г. на АС - В. Т. 1 гр. състав, постановено по гр. д. № 404/2022 г., в частта с която предявеният от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 8 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

В останалата си част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България да заплати на Г. С. А. направените в касационното производство разноски в размер на 266,70 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: