Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 9151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 407/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 140/2023г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено по жалба на Д. К. Р. № 32-347140/12.10.2022г., на Директора на ТД М. Р. с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация MRN 20BG00430002307R1 от 12.10.2020г., определена е нова митническа стойност в размер на 3 484.85лв. и са установени публични задължения в размер на 181.21лв. - мито и 398.65лв. ДДС, ведно с начислена лихва за забава.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с доводи за противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа се, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда.

По подробно изложени в жалбата доводи касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Д. К., чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да се отмени.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пазарджик е била законосъобразността на Решение № 32-347140 от 12.10.2022г. на Директора на Териториална дирекция М. Р. при Агенция "Митници", с което на основание чл. 29, вр. чл. 22, § 1, чл. 48, 74, чл. 77, § 1 вр. чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. чл. 102, чл. 103 от МКС вр. чл. 140 от РИ, чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1 от ЗМ, чл. 54-56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 34, т. 9 от УП на Агенция „Митници“ е определена нова митническа и данъчно облагаема стойност на стока, поставена под режим "допускане за свободно обръщение" по митническа декларация MRN20BG00430002307R1 от 12.10.2020г. и са установени нови публични задължения в размер на 181.21лв. мито и 398.65лв. ДДС, както и лихви за забава.

Според фактическите установявания, оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 във връзка с чл. 84 ЗМ последващ контрол на подадена от Д. К. декларация във връзка с внос от С. А. щати на употребяван лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 500 SL, вид: бензинов двигател, дата на първа регистрация: 01.02.1991г., брой места: 2, цвят: черен, работен обем 4 973 куб. см., мощност на двигателя: 322 kW, фабричен № на двигателя – неоткрит, рама: WDBFA66E8MF035304.

С митническа декларация MRN 20BG00430002307R1 от 12.10.2020г. е посочена митническа стойност на лекия автомобил в размер на 1 670лв., определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при цена на стоката – 500$.

При последващ контрол на декларираните данни са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на проверка в Системата за предоставяме на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС III А) за установяване на стойности на идентични или сходни стоки. Също така от страна на А. М. и Митническо разузнаване и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа - САЩ, в съответствие с разпоредбите на Спогодбата между правителството на Р. България и на САЩ за взаимна помощ между администрациите им.

С писмо рег. № 32-177817/01.06.2022г. на ЦМУ са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. В нея е включен употребяван автомобил 1991 Mercedes-Benz500 SL1 880кг, шаси WDBFA66E8MF035304, документ за собственост № 659280U, Bill of landing № HBOL72657, с цена на износ 2 700$.

В резултат на проверката е констатирана съществена разлика между цената при износ и цената на декларираното с митническата декларация употребявано МПС, като това е дало основание у митническия орган да възникне основателно съмнение, че декларираната цена при поставяне на стоката под режим не представлява общо платената цена и същата не следва да се определя по реда на чл. 70, § 1 от МКС. В хода на административното производство е била възложена и изготвена оценка с рег. № 32-290535/30.08.2022г., според която пазарната стойност на употребяван лек автомобил, марка Мерцедес, модел 500 SL e в размер на 2 648.45лв.

С писмо рег. № 32-293992/01.09.2022г. жалбоподателят е информиран, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и въз основа на събраната информация предстои издаване на решение за корекция на митническата стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и ще бъдат установени нови публични задължения в размер на 181.21лв. мито и 398.65лв. ДДС, както и лихви за забава. Адресатът на неблагоприятното решение е уведомен за предстоящото му издаване на 05.09.2022г. След отхвърляне на аргументите от подаденото възражение вх. № 32-339925/07.10.2022г. е издадено процесното Решение № 32-347140 от 12.10.2022г. на Директора на ТД М. Р.

В резултат от извършената проверка решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 ЗМ и при спазване на изискванията за форма. Съдът е достигнал до извод за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона. Посочено е, че в случая органът не е изпълнил задължението си да обоснове "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Доказателствената тежест за това обстоятелство е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. В мотивите си съдът е изложил съображения, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не може да бъде основана въз основа на справка от база данни, поддържана от САЩ, Департамент за вътрешна сигурност и изготвената експертна оценка, доколкото органа не е изложил твърдения защо не е приел стойността на сделката, посочена в издадените документи представени от купувача. Прието е, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013г., като липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал митническият орган.

Решението е неправилно.

АС – Пазарджик правилно е определил основния спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент за определяне на митническата стойност по процесния внос на база декларирани данни и приети митнически стойности за "сходни стоки", като база за формиране на митническата стойност е послужил доклад за пазарна оценка рег. № 32-290535/30.08.2022г.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че изложените в решението на директора на ТД М. Р. мотиви не обосновават в достатъчна степен наличие на основателни съмнения в декларираната стойност на стоката. Напротив, митническите органи достатъчно аргументирано и подкрепено с доказателства са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В резултат на извършената проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа – САЩ е получена информация от митническата администрация на държавата-износител, съгласно която декларираната износна цена на процесното моторно превозно средство е в размер на 2 700$. Към отговора на американските митнически власти е приложена в електронен вид износната декларация, която не е била оспорена. При тези доказателства необосновано и при неправилна преценка на доказателствата първоинстанционният съд е извел заключение, че липсва извършена преценка от митническия орган за приемане на представените от американската страна доказателства, а не тези от страна на вносителя. Писмото от Митническа администрация на САЩ съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и като такъв представлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. То е подкрепено и с други документи, събрани в хода на проверката и всички тези доказателства в своята съвкупност обосновават основателност на съмненията в декларираната стойност на стоката. Противно на посоченото в първоинстанционното решение, при тези обстоятелства в доказателствената тежест на вносителя е да установи при условията на пълно главно доказване, че декларираната цена е действително заплатената за внесената стока, но доказателства в тази насока не са представени. Митническите органи е достатъчно само да обосноват основателни съмнения в представените доказателства – договор за покупко-продажба, и това в процесния случай е сторено.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Изводът на първоинстанионният съд, че митническите органи не са обосновали неприложимост на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 също е неправилен.

Относно обстоятелството за немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съдът приема, че е неоснователно. Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система /МИС-IIIA/, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обръщение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. При горните установявания, правилно митническия орган е приложил чл. 74, § 3 от МКС, като е възложил изготвяне на справедлива пазарна цена за внесения употребяван автомобил и въз основа на нея е определил и допълнително начислените мито и ДДС.

Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая митническият орган е обосновал подробно и надлежно на в процесното решение невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. За всеки един от методите е анализирал наличната информация в митническите информационни системи и спецификата на внесената стока – употребяван пътнически автомобил т. е. изводите на решаващия съд за неспазване на процедурата по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение са неоснователни.

Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на Д. К. срещу Решение № 32-347140 от 12.10.2022г. на Директора на ТД М. Р. бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. На Агенция "Митници" следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 407/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 140/2023г. на Административен съд – Пазарджик, вкл. и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. срещу Решение № 32-347140/12.10.2022г., на Директора на ТД М. Р.

ОСЪЖДА Д. К., с адрес гр. Пещера, [улица]да заплати на Агенция "Митници" сума в общ размер на 400.00лв. /четиристотин/, разноски за две съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ