1№ 607

Гр.София, 13.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 2494 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Витез Проспект“ АД /със старо наименование „Автомагистрали Хемус“ АД/, чрез адв. Х. М., срещу решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 147/11.11.2022 г. по гр. д. № 1700/2021 г. на Районен съд – Ботевград и вместо това са уважени предявените от К. А. З. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на З., извършено със заповед № 16/12.03.2021 г. на управителя на „Автомагистрали Хемус“ АД – клон Б., за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „кранист“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5904 лв.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът задава следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, в частност какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения – изрично посочени в уволнителната заповед и същите доказани и реализирани ли са? – твърди се противоречие с решение № 180/2014 г. по...