№ 817

гр. София, 26.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр. д. № 2565 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 51 от 22.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 616/2022 г. на Апелативен съд Пловдив е потвърдено решение №1356/04.11.2022 г., постановено по гр. дело №663/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Н. К. Й. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото срещу него наказателно производство - досъдебно производство № 183/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив за престъпления по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е приключило с постановление за прекратяването му от 05.04.2017 г., влязло в сила на 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 08.03.2019 г. до окончателното му изплащане. Потвърдено е решението и в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. К. Й. иск против същия ответник за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9000 лева до пълния претендиран размер от 35000 лева, както и искането му за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 08.03.2019 г., като неоснователни.

Подадена е касационна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Д., срещу въззивното решение в осъдителната му част. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните въпроси в изложението: 1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? и 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?. По отношение на първия въпрос сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и с решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на 1 г. о на ВКС, решение № 321/26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. на IV г. о. на ВКС. По втория въпрос се сочи противоречие с т. II ППВС №4/68 г., решение 480/23.04.2013 г., по гр. дело №85/2012 г. IV г. о. на ВКС, решение №832/10.12.2010 г., по гр. дело №593/2010 г. на IV г. о. на ВКС,решение №53/07.05.2019 г. по гр. дело №3528/2018 г. на ВКС, решение №30/08.03.2022 г. по гр. дело №2300/2021 г. на 3 г. о. на ВКС и решение №154/08.10.2019 г. по гр. дело №319/2019 г. на ВКС.

Ответникът по касация Н. К. Й., чрез пълномощника си адв. Д. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, в който излага съображения за недопускане до касационно обжалване по жалбата на ответника.

В срока за отговор на касационната жалба на Прокуратурата е подадена насрещна касационна жалба от Н. К. Й., чрез адв. Д. срещу въззивното решение, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към насрещната касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са въпроси за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как и на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка и които сочат на по-високо обезщетение, при съобразяване също така и, че в жилището на ищеца е било извършено претърсване и са иззети лични вещи. Сочи противоречие на въззивното решение по въпросите с решение № 50058 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 1937/2022 г. на ВКС, 4-то гр. о. , решение №29/16.03.2020 г., постановено по гр. дело №1892/2019 г., на ВКС, 3 г. о., решение №112/ 26.05.2022 г. по гр. дело №66/2021 г., 4 г. о.

Ответникът по насрещната касациионна жалба Прокуратурата на РБ не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените от касаторите основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, като е бил привлечен и в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 183/2016 г. на отдел „ИП“ при ОД на МВР-Пловдив на 07.04.2016 г., за извършване на престъпления по чл.308, ал.7 във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК за това, че на 06.04.2016 г. в [населено място] е държал предмети, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за съставяне на неистински официални документи и за преправяне съдържанието на официални документи - български документи за самоличност, свидетелства за управление на ППС и документи за завършено средно образование, с цел имотна облага. Привлечен е в качеството на обвиняем и за престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода от февруари 2016 г. до края на март 2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А. Л. Я., М. И. А. и И. П. Б., като подбудители и помагачи, с цел имотна облага е бил съставил неистински официални документи - СУМПС и контролни талони с цел да бъдат използвани.

С постановление от 07.04.2016 г. на прокурор при РП - Пловдив обвиняемият Й. е бил задържан за срок от 72 часа в ОЗ “С. А. - Пловдив., а с определение от 08.04.2016 г. по ч. н.д. № 2176/16 г. на ПРС спрямо Н. Й. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е потвърдена с определение № 506 от 14.04.2016 г., постановено по в. ч.н. д №982/2016 г. на ОС - Пловдив. Прието е за установено, че на 06.04.2016 г. са били извършени действия по претърсване и изземване в жилището на ищеца в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като са иззети предмети, описани в съставения протокол за претърсване и изземване. На 07.04.2016 г. претърсване е било извършено и в имот на ищеца в [населено място], област Пловдив, където не са открити вещи, имащи отношение към предмета на разследването. На 13.06.2016 г. разследването е предявено на обвиняемия, а на 14.06.2016 г. е изготвено писмено мнение за изпращане на воденото досъдебно производство на РП - Пловдив за предаване на съд на обвиняемите. По искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, е било образувано ч. н.д. № 3574/16 г. на ПРС, като с определение № 1045/16.06.2016 г. искането е било оставено без уважение, след подадена жалба е било отменено с определение от 23.06.2016 г. на ПОС по в. ч.н. д № 1483/2016 г. и по отношение на обвиняемия Й. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 29.06.2016 г. Й. е привлечен като обвиняем по ДП, като обвинението е прецизирано. Прието е, че с определение от 06.07.2016 г., постановено по н. о.х. д №4030/2016 г. на ПРС, съдът е одобрил постигнатото споразумение и производството по делото е прекратено по отношение на част от обвиняемите Я., А. и Б., които са се признали за виновни по повдигнатите обвинения, а досъдебното производство е върнато на РП - Пловдив за продължаване на наказателното производство по отношение на ищеца. На 10.02.2017 г. разследването е предявено на последния и е изготвено мнение за предаването му на съд. С постановление от 05.04.2017 г. на РП - Пловдив воденото срещу Й. наказателното производство по ДП №183/2016 г. е прекратено, като е прието, че в случая предявените обвинения не са доказани и е отменена и взетата мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 26.04.2017 г. Прието е от въззивния съд, че за случая има репортаж със заглавие “Шофьорски книжки - за 1500 лева“, в който е било отразено, че фалшивите шофьорски книжки са се печатали в жилищен район „Т.“, където живее Н. Й., сочен за организатор на престъпната схема.

От разпитания по делото свидетел К., който познава ищеца от дълги години, е установено, че от медиите е научил, че е обвинен в извършване на престъпление и е бил задържан около два месеца. Прието е, че свидетелят е видял ищеца след освобождаването му от ареста и бил коренно променен, отслабнал, психически съсипан и го предупредил да не споменава нищо пред детето му за случилото се. Привличането му като обвиняем станало достояние на съседите му, които започнали да се държат хладно, странели от него, а на ищеца било трудно да обяснява и да се защитава пред хората.

При преценката за претърпените неимуществени вреди въззивният състав е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за вреди в случай на незаконно повдигане на обвинение спрямо ищеца след като по повдигнато обвинение за извършени тежки престъпления, досъдебното производство по тях е прекратено поради недоказаност на обвинението, като ищецът е търпял наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена в последствие с „подписка“, предприети са претърсване и изземване на вещи от дома на ищеца, имало е и медийно разгласяване на случая. Независимо от това, че наказателното производство се е развило само в досъдебна фаза е установено, че ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, притеснения, че е обвинен в извършване на тежки престъпления, неудобство пред близки и познати, тревожел се е за отражението, което би имало наказателното производство върху детето му. Настъпили са промяна в поведението му, станал необщителен, затворен, бил потиснат, недоверчив, а разгласяването на случая в средствата за масова информация е увеличило отрицателните преживявания. По отношение на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че се определят от съда по справедливост и в конкретния случай приложимите критерии са свързани с тежестта на обвиненията, продължителността на наказателното производство в сравнително разумен срок - от една година и деветнадесет дни, периода на задържане под стража-от два месеца и шестнадесет дни, негативното отражение в резултат именно на воденото наказателно производство, свързано с неизвестност и притеснения от евентуално осъждане при ищеца, засегнато достойнство, узнаване за разследването след медийна публикация от познати и съседи. Приел е, че при отчитане на всички доказани обстоятелства относно характера и вида на претърпените вреди от тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетите мерки на процесуална принуда, чистото съдебно минало, както и обществено-икономическите условия в страната към релевантния момент, изнесената информация по повод наказателното производство и отражението им върху обвиняемия ищецът е търпял обичайните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, неизвестност, безпокойство, притеснения, лишаване от свобода за периода на задържането, засегнато достойнство и промяна в предишния начин на живот и планове, и отношението на познати и съседи след разгласяване на обвинението. Посочените обстоятелства са съобразени от въззивния съд при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е определен размер на обезщетението от 9000 лв.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

По касационната жалба на Прокуратурата на РБ:

Първият въпрос относно задълженията на въззивния съд при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди е обуславящ, но не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика. Въззивният състав е анализирал всички събрани по делото доказателства и е преценил изложеното от ищеца за отражението на наказателното производство върху психическото му състояние. Несъгласието на страната с интерпретацията на събраните доказателства е относимо към проверката за правилност на въззивното решение, която не е предмет на настоящата фаза от касационното производство. При анализа на доказателствата съдът освен, че е изброил обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, но и е посочил и конкретните обстоятелства, които е взел предвид при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, като е отчел тежестта на всяко от тях. Също така въззивният съд е посочил, че независимо от сравнително разумния срок за приключване на наказателното производство и в неговата досъдебна фаза, конкретните обстоятелства като обвинения срещу ищеца в две тежки престъпления, наложената най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража, явяването пред съд при обжалванията на мярката, заменена с подписка, чистото съдебно минало на ищеца, както и предприетите процесуални действия по претърсване и изземване на вещите от дома на ищеца, а и медийното разгласяване на случая, станало достояние на съседи и познати, притесненията да не разбере детето му за обвиненията са обусловили извода за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка са и изложените подробни мотиви на въззивния съд, включително и при обсъждане на оплакванията във въззивната жалба на Прокуратурата относно размера на обезщетението и как е формирано, което също не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поставения втори въпрос в изложението за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди и прилагането на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. В практиката на ВКС са дадени разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства – вида и тежестта на престъплението за което е повдигнато обвинението, взетата мярка за неотклонение, чистото съдебно минало, разгласяването на случая в медиите и сред общността, отражението на всички тези обстоятелства върху психиката на ищеца, като при достигане до извода за дължимото обезщетение е отчел тежестта на всички тези фактори. Съгласно трайната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки отделен случай, като се отчитат конкретните факти и обстоятелства. В този смисъл, макар и съдебни решения, постановени по сходни случаи, да могат да служат като ориентир на решаващия състав, не е възможно да се постигне универсалност при определяне на обезщетението – разликата в присъдените суми се дължи на спецификите на всеки отделен казус и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на РБ не следва да се допуска.

Поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника, насрещната касационна жалба на ищеца не следва да бъде разглеждана. С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК подадена по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК насрещна касационна жалба не следва да се разгледа, ако първоначалната не бъде допусната до касационно обжалване, бъде оттеглена или по каквато и да била друга причина не бъде разгледана по същество и какъвто е настоящия случай.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51 от 22.03.2023г., на Апелативен съд-Пловдив, постановено по въззивно гр. дело №616/2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: