Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 10340/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от А. К. от [населено място], община Велинград чрез адв. Д. С. против Решение №498 от 02.08.2023г. по адм. дело №478/2023г. на Административен съд - Пазарджик.

Моли да се отмени решението като незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди, че съжденията на съда съдържат противоречиви изводи. Неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена с целта на закона. Неправилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ, както и цитираната практика на Съда на Европейския съюз. В касационната жалба се повтарят изложените доводи пред първоинстанционния съд. В заключение касационния жалбоподател счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно тълкуване на материалния закон.

Моли да се отмени решението и претендира разноски за двете инстанции.

В с. з.касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. С., с която не възразява да се даде ход на делото, поддържа касационната жалба и представя списък с разноски.

Ответникът - Ректора на Академията на МВР в писмен отговор счита, че решението е правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

В с. з. ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. К. срещу Заповед №4581з-887/02.05.2023г. на ректора на Академията на МВР, с която е прекратено участието й в курс за първоначално професионално обучение и е отписана от обучение в ЦСПП-Казанлък.

Административният съд е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, прието е че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от А. К. срещу Заповед №4581з-887/02.05.2023г. на ректора на Академията на МВР, с която е прекратено участието й в курс за първоначално професионално обучение и е отписана от обучение в ЦСПП-Казанлък.

Съдебното решение е правилно.

Предмет на оспорване пред АС-Пазарджик е била Заповед №4581з-887/02.05.2023г. на ректора на Академията на МВР, с която е прекратено участието на А. К. в курс за първоначално професионално обучение и е отписана от обучение в ЦСПП-Казанлък при Академията на МВР, поради отсъствие по уважителни причини повече от една четвърт от продължителността на курса.

Съгласно чл.63 т.4 от Правилата за организацията и дейността на Центровете за специализация и професионална подготовка и центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява и те се отписват от ЦСПП със заповед на ректора на АМВР при отсъствие по уважителни причини повече от една четвърт от продължителността на курса. По делото/л.36/ е приложен Протокол от 09.01.2023г. и списък към него/л.37/, от който е видно, че А. К. е запозната с цитираните по –горе Правила.

Спорен е въпросът дали отпускът по болест на стажанта попада в хипотезата за прекратяване на участието й в курса и отписването й от обучението.

Успешното завършване на курса за първоначална професионална подготовка е задължителна предпоставка ( чл. 157, ал. 8 от ЗМВР) за назначаване на държавните служители – стажанти в структурите на МВР. В Глава пета "Отписване и отстраняване на обучаваните" от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС са посочени различните хипотези по отписване (чл. 63) и по отстраняване (чл. 64) на обучаваните. С оспорената заповед на основание чл. 63, т. 4 от Правилата е прекратено участието на жалбоподателката в курс за първоначално професионално обучение и е отписана от обучение в ЦСПП-Казанлък, поради отсъствие по уважителни причини повече от една четвърт от продължителността на курса. От цитираните по-горе разпоредби и от оспорената заповед може да се направи извод, че жалбоподателката е отписана от курса, тъй като по уважителни причини не може да вземе участие в него, но за същата не са налице хипотезите за отстраняването й, съответно за прекратяване на възникналото служебно правоотношение. За да бъде назначена за държавен служител в МВР трябва задължително да е преминала курса по първоначална професионална подготовка. Видно от представените болнични листове стажантът е била в продължителен отпуск по болест и е следвало да бъде освободена от практически занятия, поради което се явява в невъзможност за участие в учебния процес и покриване на нормативите съгласно Глава четвърта от Правилата.

Видно от материалите по преписката, стажант Кафеджиева е отсъствала 359 учебни часа, което е повече от една четвърт от продължителността на курса. Отсъствието е обусловено от представени болнични листа, поради което е налице предпоставката "уважителни причини". Дефиниция на понятието "уважителни причини" не е дадена в ПОДЦСППЦБПС. Такава дефиниция липсва изобщо в действащото българско законодателство, но съдебната практика дава конкретен смисъл на понятието "уважителни причини". Това са такива факти от обективно естество, чието проявление е поставено извън волята на страната и, които тя трудно би могла да преодолее, дори и при полагането на дължимата грижа в тази посока.

По отношение на държавните служители, изпратени на курсове за професионално обучение, е приложима Наредба № 8121-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-433 от 2017 г.). подзаконовият нормативен акт регламентира редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение, както и правомощията на Главния секретар на МВР по изпращането, респективно прекратяването или отмяната участието на служители в курсове за професионално обучение. Същата не препятства приложението на ПОДЦСППЦБПС, в които са уредени организацията и дейността на центровете за професионална подготовка, респективно правомощията на ректора на Академия на МВР по отписването на служители, изпратени на курсове за професионално обучение.

Поради гореизложеното, изпълнени са предпоставките за приложение на чл. 63, т. 4 от ПОДЦСППЦБПС, а именно: прекратяване на участието на стажанта в обучението и издаването на заповед за отписването и от обучение в ЦСПП-Казанлък при Академия на МВР. К. не е покрила необходимия хорариум, задължителен за нейното обучение, поради което с оспорената заповед е отписана от курса за първоначална професионална подготовка и е прекратено участието й в курс за първоначално професионално обучение I. C. 1. 1. И "Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности "Полицай", "Водач на оперативен автомобил II степен", „Младши автоконтрольор ІІ степен и "Младши полицейски инспектор", с оглед здравословното й състояние, но не е прекратено служебното й правоотношение, респективно не е уволнена.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно за осъществяване на превенция на правонарушения, охрана на обществения ред и др. от служители с придобита професионална квалификация във връзка с изпълнението на длъжностните задължения по основните задачи и дейности на МВР.

Съгласно чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователно е възражението на адв. С., че следва да се приложи разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №8121з-433/16.03.2017г. в редакцията към ДВ бр.68 от 08.08.2023г..

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за приложимост на чл.333, ал.5 от КТ и на цитираната практика на Съда на ЕС. Настоящият състав споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

По изложените съображения съдебното решение следва да се остави в сила.

Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №498 от 02.08.2023г. по адм. дело №478/2023г. на Административен съд - Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА