Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 10663/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна против решение № 1158 / 04.08.2023 г. по адм. дело № 247 / 2023 г. на Административен съд – Варна.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал.3 и чл. 114, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – А. И., от гр. Варна, чрез адвокат Р. Ж. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение № 1158 / 04.08.2023 г. по адм. дело № 247 / 2023 г. Административен съд – Варна е отменил по жалба на А. И., от гр. Варна решение № 2153-03-8 / 12.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-03-01237626 / 16.11.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което на основание чл. 114, ал.2 и ал.3 КСО е разпоредено възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради злополука (нетрудова) за периода от 02.11.2021 г. – 26.08.2022 г. в размер на 2887,55 лева. Присъдил е разноски. За да отмени актовете на органите на НОИ, съдът е приел, че същите не са посочили точно коя от хипотезите на чл. 114, ал.2 КСО е налице за възстановяване на процесните суми. Посочил е, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Решението е неправилно.

По делото е установено, че въз основа на сигнал с вх. № 1029-27-2183/12.08.2022 г. и заповед № 3Р-5-03-01184379/23.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна е била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ТД "Чалъков и Маринов" ООД, гр. Шумен. Резултатите от проверката са били обективирани в констативен протокол № КП-5-03-01235353/11.11.2022 година, съгласно които лицето А. И. е работило по трудов договор в "Елком-МД" ООД, гр. Варна, като осигурителят е представил удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ към болнични листи: № Е20212129475 с период на временна неработоспособност от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г., включително; № Е20211965064 с период на временна неработоспособност от 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., включително; № Е20213476694 с период на временна неработоспособност от 16.12.2021 г. – 14.01.2022 г., включително; № Е20213476783 с период на временна неработоспособност от 15.01.2022 г. – 13.02.2022 г. № Е20221757701 с период на временна неработоспособност от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., включително.

За периодите на временната неработоспособност на Илиев са били изплатени обезщетения от фонд "Общо заболяване и майчинство". Контрольорът от ТП на НОИ - Варна е констатирал, че същият е бил осигуряван и от втори работодател, като за времето на временната неработоспособност е упражнявал трудова дейност за "Чалъков и Маринов" ООД, гр. Шумен. За периодите на болничните листи са били събрани присъствени форми, разчетно-платежни ведомости и дневник за регистрирани болнични листове, в който не са били вписани болнични листи на Илиев. Установено е, че в Електронния регистър на болничните листи и решенията по обжалването им са налични данни за издадени втори екземпляри за периодите от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г. и от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., но същите не са били представени пред "Чалъков и Маринов" ООД, гр. Шумен.

Съгласно чл. 46, ал.3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Разпоредбата на чл. 114, ал.2, т.1 КСО сочи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение - 1.по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Р. Б. е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Административният съд необосновано е приел, че не е ясно, коя от трите хипотези на чл. 114, ал.2 КСО е имал предвид административния орган, за да разпореди възстановяването на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Видно от посочените фактически основания в актовете на органите на НОИ е, че се касае за представяне на нови документи и данни след изплащането, които са от значение за определяне на правото, размера и срока.

С нормата на чл. 46, ал.3 КСО е въведен правоизключващ факт за получаване на парично обезщетение поради временна неработоспособност. Целта на законодателя е в случаите на възникване на осигурения социален риск паричното обезщетение да замести трудовото възнаграждение, като в тези хипотези то е недопустимо да се получава едновременно с последното.

По делото са събрани доказателства, че А. И. е имал второ трудово правоотношение с „Чалъков и Маринов“ ООД, гр. Шумен. За процесния период от месец октомври 2021 г. до месец февруари 2022 г. лицето е извършвало трудова дейност и за това свидетелстват присъствените форми, с отразени дни за явяване/неявяване на работа за целия процесен период. Противоречиви са твърденията на осигуреното лице за извършваната от него трудова дейност. В един от случаите посочва, че тя е била преустановена от месец май 2020 г., в друг от 2021 г.. Обясненията, че непрекратяването на трудовия договор се дължало на недоглеждане, за което е разбрал едва през месец януари 2023 г. от справка в ТД на НАП – Варна са в противоречие с подаваните от него жалби в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и ТД на НАП – Шумен от 28.10.2021 г. за неизплатени трудови възнаграждения. Фактът, че Илиев е имал претенции за неполучено трудово възнаграждение подкрепя изводите на органите на НОИ, че той е извършвал трудова дейност в процесния период.

Достигайки до различни от изложените по-горе изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа страна. Актовете на органите на НОИ не страдат от пороци по чл. 146 АПК, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора административният орган има право на разноски по делото в размер на платената държавна такса от 200,00 за касационното оспорване и на по 100,00 лева за всяка инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, определени по реда чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1158 / 04.08.2023 г. по адм. дело № 247 / 2023 г. на Административен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. И., от гр. Варна срещу решение № 2153-03-8 / 12.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-03-01237626 / 16.11.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ.

ОСЪЖДА А. И., от гр. Варна да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 400,00 (четиристотин) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ