Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10672/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от инспектор при Д. И. по труда гр. Бургас, чрез процесуален представител против решение № 140/02.10.2023 г., постановено по адм. д. № 153/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменено по жалба на Динно ЕООД постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между К. А. в качеството му на работник и търговското дружество в качеството на работодател, считано от 24.04.2023 г. и против предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ работодателят Динно ЕООД, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от главен инспектор при дирекция Инспекция по труда - гр. Бургас. Касационен жалбоподател поддържа оплаквания: 1. Постановеното от административния съд съдебно решение е недопустимо, поради конституирането в производството по делото на ответник, който не е административен орган. В тази връзка е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за правилно конституиране на страните в производството; 2. Алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение в условията на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства. Установено е реалното предоставяне на работната сила от страна на К. А. от контролните органи при проведени проверки на строителен обект в гр. Приморско, събраните в административното производство писмени доказателства не са ценени в условията на чл. 35 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалбата, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата като се отмени решението на Ямболски административен съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Динно ЕООД, чрез упълномощен представител оспорва основателността й и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба К. А. в приложен по делото отговор е изразил становище, че е неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, като участвала в производството пред първоинстанционен съд, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Изцяло основателни и споделени са оплакванията на касационен жалбоподател, че постановеното решение от Административен съд Ямбол е недопустимо.

С обжалваното решение на Административен съд - Ямбол е отменено по жалба на Динно ЕООД постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между К. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ работодателят Динно ЕООД, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от инспектор при дирекция Инспекция по труда-гр. Бургас

Безспорно е, че издаденото и обжалвано пред първоинстанционен съд постановление от 18.05.2023 г. по правната си същност е административен акт, с който са засегнати права и интереси на лице, което може да се приеме, че отговаря на определението за работодател по 1, т. 1 от ДР КТ. Безспорно е извършването на проверки от органи на Д. И. по труда Бургас на строителен обект в гр. Приморско, за което има представени доказателства. Безспорно е, че срещу издаденото постановление в условията на чл. 399 от КТ и на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е постъпила жалба от Динно ЕООД, по която е образувано административно дело № 153/2023 г. и с определение № 223 от 02.06.2023 г., решаващият съд е конституирал страните в процеса. Като ответник по жалбата е конституиран инспектор при Д. И. по труда гр. Бургас, срещу което процесуално действие и акт на съда е подадено възражение от страна на директор на дирекция Инспекция по труда, гр. Бургас, с искане, като ответник да бъде конституирана Д. И. по труда, гр. Бургас. С протоколно определение от 11.07.2023 г., първостепенният съд отхвърля искането, като сочи приложимостта на чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., според който служителите в териториалните дирекции Инспекция по труда имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция.

Настоящият състав на Върховният административен съд приема, че, по адм. д. № 153/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, неправилно е конституиран ответника по делото.

В съдебното производство по оспорване на сочения административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 153 и чл. 154 от АПК във връзка с правилно конституиране на страните в процеса.

Ответникът в първоинстанционното производство е Д. И. по труда - Бургас, поради обстоятелството, че съгласно чл. 399 КТ, осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. Д. И. по труда като поделения в системата на Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията Инспекция по труда. Служителите в териториалните дирекции Инспекция по труда имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Контролен орган не може да се приеме за аналог на административен орган по смисъла на 1, т. 1 от ДР АПК. По смисъла на 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват правомощията, на съответната дирекция Инспекция по труда, която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство.

Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател се издава от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност.

Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - Д. И. по труда с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия.

По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е конституирал като ответник по делото - инспектор в Д. И. по труда Бургас, който в качеството си на контролен, а не административен орган е издал атакуваното постановление. Физическото лице, изпълняващо длъжността инспектор в същата дирекция, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена в Решение № 11390 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7161/2021 г., VI о., Решение № 7483 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2018 г., VI о., Решение № 15893 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2018 г., VI о., Решение № 13705 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2015 г., VI о., Решение № 9797 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2016 г., VI о., Решение № 3117 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2022 г., VI о., както и съдебните решения на Върховен административен съд, шесто отделение по аналогични случаи между същите страни). Съдът в условията на чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото е следвало служебно да конституира дирекция Инспекция по труда - Бургас, чиито контролен орган е издал оспорения пред съда административен акт.

Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в конкретния случай води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания.

При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 140/02.10.2023 г., постановено по адм. дело № 153/2023 г., по описа на Административен съд - Ямбол и ПОСТАНОВИ

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ