6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4174

гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2982 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Г., чрез адв. А. П., срещу въззивно решение № 477/18.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 512/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение № 216/23.01.2023 г. по гр. д. № 12056/2022 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Градски транспорт“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „механик, гараж за транспортни средства“; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа в периода 06.07.2022 г. – 06.01.2023 г. в размер на сумата 13 389,66 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) за да се счете, че е налице неизпълнение на трудово задължение и за да бъде санкционирано такова неизпълнение, следва ли по делото да е установено, че служителят Т. Г. е бил запознат (известен) за съответното задължение; 2) спазени ли са изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение и в частност изразяващи се в бездействие, представляващо неподаване на информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи през определен период от време; 3) извършваното през определен период деяние - неподаване на информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи, представлява ли системно нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено от работодателя в заповедта за уволнение; 4) извършваното през определен период деяние - неподаване на информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи - укоримо ли е във висока степен и обуславя ли налагането на дисциплинарно наказание – „уволнение”; 5) съдържанието на заповедта за уволнение по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ във връзка с посочването на обективни и субективни признаци, когато се касае за неръководна длъжност, отнасяли ли се необходимото съдържание на заповедта за обема на нарушеното задължение именно като конкретно изведен от съдържанието на длъжностната характеристика определяща трудовата функция на механик гараж транспортни средства; 6) налице ли е искане за даване на конкретни обяснения по реда на чл. 193 КТ от Т. Г. без да му е връчена докладна записка, за да е изпълнил задълженията си работодателят да осигури възможност на служителя да се защити и даде обяснения по конкретни нарушения; 7) допустимо ли е да се приеме, че Т. Г. не попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, без да му е връчено искане за представяне на документи за предварителна закрила при уволнение, а само подписвайки декларация, въпреки че работодателят е подготвил, връчил документи за освидетелстване на лицето от ТЕЛК след ползване в продължение на 6 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност за заболявалия предвидени в Наредба № 5/1987 г., а също и ползване на отпуск поради исхемичен мозъчен инсулт в територията на ДПМА, мозъчен инфаркт причинен от оклузия или стеноза на церабрални артерии съгласно представени болнични листи. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.

Ответната страна по жалбата „Градски транспорт“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н. Ч., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение е прието, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „Градски транспорт“ ЕАД – В. на длъжност „механик, гараж транспортни средства“ въз основа на сключен трудов договор за неопределено време. Със заповед № 25/06.07.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, на Т. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не е изпълнил задължение по длъжностната си характеристика - да подаде информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документация за неизпълнен курс на тролейбус Т310 на 04.05.2022 г., откъдето информацията за пропуснат курс съответно не е постъпила и в „Кол центъра“. Отчитайки предходно наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 972/19.05.2022 г., което не е заличено съгласно чл. 197, ал. 1 КТ, дисциплинарно наказващият орган е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. Преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, от служителя са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Ищецът е дал писмени обяснения на 23.05.2022 г., в които е посочил, че е съгласен с изложеното в докладната от 11.05.2022 г. относно нарушението и по-нататък е възпроизвел текста на стихотворението „Двубой“ от Н.В.. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че с поведението си служителят е осъществил от обективна и субективна страна посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. Допуснатото неизпълнение на трудовите задължения не съставлява маловажно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като то има отношение към работния процес и на други служители и за изпълнението на транспортната задача изобщо, както и да рефлектира негативно върху дружеството-работодател и да доведе до имуществени санкции по сключения с общината договор за обществен превоз. Посочено е, че неизпълнението от страна на ищеца на тези му трудови задължения не е изолиран случай – за същите извършени две предходни нарушения дисциплинарната му отговорност е била ангажирана по-малко от месец преди издаване на процесната заповед, когато е наказан със „забележка”. Освен това нарушението е извършено съзнателно (умишлено), като това обстоятелство, заедно със системността в поведението и безкритичното отношение на служителя към неизпълнението на възложените му трудови задължения, обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че уволнението му е незаконно, тъй като преди издаването на заповедта работодателят не е преодолял специалната закрила по чл. 333 КТ, с която служителят се е ползвал. Установено е, че преди връчването на заповедта ищецът е подписал декларация, в която е заявил, че не попада в никоя от категориите на защитените лица по чл. 333, ал. 1 КТ – не е трудоустроен и не страда от болестите по Наредба № 5/1987 г. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че към датата на уволнението работодателят е изпълнил задължението си да поиска информация от служителя дали попада в обхвата на специалната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. След като лицето е отрекло да се ползва от такава закрила, а с друга предварителна информация и медицинска документация ответникът не е разполагал, то за него не е възникнало задължението да осъществи процедурата по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ преди уволнението. За неоснователни и недоказани са счетени и твърденията на служителя за дискриминация по признак „увреждане“, доколкото по делото не са установени данни да е бил третиран различно от работодателя в сравнение с други лица, в сходни случаи.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

Въпроси № 1, № 2 и № 5, касаещи приложението на чл. 195, ал. 1 КТ са релевантни, но не обуславят селектирането на жалбата. В практиката на ВКС се приема, че мотивирането на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността за защита на наказаното лице в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на предвиденото от законодателя в чл. 195, ал. 1 КТ съдържание (вж. - решения по гр. д. № 264/2009 г. ІІІ г. о., по гр. д. № 1208/2009 г. ІV г. о., по гр. д. № 1579/2011 г. ІІІ г. о., решение № 152/08.12.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., решение № 102/12.03.2014 г. по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г. о. и др.). Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения – приел е, че изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на оспорената заповед са изпълнени – посочен е нарушителят; има ясно и подробно описание на нарушението (неподаване на информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документация за неизпълнен курс на Т310 на 04.05.2022 г. във връзка с настъпило ПТП); кога е извършено; мотиви за избраното наказание и самото наказание. Мотивите на заповедта не са препятствали възможността ищецът да осъществи защитата си в производството по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Останалата част от формулировката на въпроси №№ 1, 2 и 5 касае преценката на конкретните факти и доказателства по делото, които не се проверяват в производството по чл. 288 ГПК.

Въпроси №№3 и 4 са фактически, а не правни. Същите са зададени в контекста на защитната теза на страната, че не е налице неизпълнение на конкретните трудови задължения, описани в заповедта, а дори и да е допуснато нарушение, то тежестта на извършеното не обуславя налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Доводите на касатора в изложението са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по които ВКС се произнася в производството по чл. 290 ГПК, а не във фазата по селектиране на жалбите. Извън това, безспорно е, че при избора на наказание работодателят следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя, като е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ. При спор относно наличието на съответствие, съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, като преценката му се основава на обективно установените по делото данни за наличие на нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и конкретното поведение на работника/служителя. В случая това е сторено от въззивния съд, като оплакванията на касатора за неправилно извършен анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.

Въпрос № 6 е некоректно поставен, доколкото формулировката му предпоставя факти и обстоятелства, които не са приети за установени и доказани по делото. Съдът не е приемал, че при даването на обяснения ищецът не е бил запознат с докладната записка на прекия си ръководител, в която е описано нарушението от 04.05.2022 г. Напротив, установено е, че преди да даде писмените си обяснения служителят се е запознал със съдържанието на документа, за което обстоятелство в искането за обяснения е вписал - „запознах се с докладната“ и се е подписал.

Последният въпрос (№7) в изложението също не обуславя допускането на касационния контрол. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 333 КТ в точния й смисъл и съобразно установената съдебна практика на ВКС. Приема се, че работодателят е длъжен да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от някои от болестите, посочени в чл. 1 на Наредба №5/1987 г., дали са трудоустроени или се ползват със закрила по някоя от другите хипотези по чл. 333, ал. 1 КТ. Искането на информация може да бъде както устно, така и писмено, и трябва да съдържа указание за правото на закрила. В изпълнение на установените нормативни изисквания работодателят може да предостави на работника/служителя декларация, в която същият да заяви дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5/1987 г. и дали се ползва със закрила по друга от хипотезите на чл. 333 КТ. По този начин не се нарушават, а се охраняват правата на работника/служителя от допускане на незаконно уволнение поради наличие на основание за закрила. Константна е практиката на ВКС, че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Изключение от принципа за обективния характер на закрилата се допуска тогава, когато работникът е бездействал, или е затаил информация, или съзнателно е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, не е трудоустроен или не попада в някоя от другите хипотези по чл. 333, ал. 1 КТ. В случаите, когато работник или служител писмено е декларирал пред работодателя си към момента на връчването на заповедта за уволнение, че не се ползва със закрила поради заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., или поради наличие на някоя от останалите хипотези по чл. 333, ал. 1 КТ и към този момент с оглед конкретните обстоятелства и събраните доказателства по делото е установено, че работодателят не е разполагал с такава информация, работникът не може успешно да се позове на закрилата по чл. 333 КТ (в с. см.- решение № 146/08.05.2014 г. по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., решение № 187/ 07.10.2019 г. по гр. д. № 4303/2018 г., III г. о., решение № 246/12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г., IV г. о., решение № 355/17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о. и др.).

Наличието на създадена практика на ВКС (вкл. и цитираната в изложението), в съответствие с която е произнесено въззивното решение, изключва поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 477 от 18.04.2023 г. по възз. гр. д. № 512/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.