О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2516

София, 23.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Д. С.

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 2989/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Т., [населено място], подадена чрез адвокат А. А. и адвокат С. С., срещу въззивно решение № 123 от 28.03.2023 г. по в. гр. д. № 60/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 258 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 607/2022 г. на Районен съд – Левски. С първоинстанционното решение са отхвърлени като погасени по давност предявените от касатора срещу Русенския университет „А. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 789/26.06.2021 г. и отмяната му, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Русенски университет „А. К. , [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Б., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендират се деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от В. К. Т. против Русенски университет „А. К. . Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от конкурс, считано от 01.10.2015 г., въз основа на което ищецът е заемал академичната длъжност „професор, висше училище на ј щ. бр. в катедра „Техническа механика“ към факултет „Машинно-технологичен“ по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“. Същото е прекратено със заповед № 789/23.06.2021г. на основание чл. 195 КТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С ТР № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСГК, е прието, че специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове. Исковете по 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ се предявяват съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ в двумесечен срок, който започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред без да е необходимо връчването на втора заповед за прекратяването на правоотношението. Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигането му до адресата, като прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника или служителя, а пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелствата дали работникът или служителят е променил посочения от него адрес или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка са без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му поражда правно действие. От представените писмени доказателства, включително и удостоверение от Български пощи, което не е оспорено от ищеца, се установява, че пратка № PS 7004002ILN K с известие за доставяне на посочения от ищеца в трудовото споразумение и единствен известен на работодателя адрес за кореспонденция е изпратена процесната заповед, която поради отсъставие на получателя на адреса и след две известия, по-късното от което на 15.07.2021 г., е върната на подателя като непотърсена. Съдът е приел, че процесната заповед е връчена на въззивника по предвидения в чл. 195 ал. 2 изр. второ КТ ред - изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, и като не потърсена е върната на подателя на 15.07.2021 г., поради което от тази дата е започнал да тече двумесечният срок за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Исковата молба е депозирана на 04.10.2021 г., без данни да е изпращана по пощата по-рано, поради което е направен извод, че същата се явява подадена след изтичане на двумесечния срок /от 15.07.2021 г. до 15.09.2021 г./ и исковете са погасени по давност.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност за оспорване на уволнението и предявяване на иск за неговата отмяна, когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена на служителя е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване, защото е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд и по същество касае правилността на решението, доколкото в него изрично е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е връчена на точно определена дата и от този момент е започнал да тече предвиденият в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ давностен срок.

Съобразена е от въззивния съд задължителната практика на ВКС, според която според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Правната уредба на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ е в глава ХVІ „Прекратяване на трудовото правоотношение”, раздел ІV „Защита срещу незаконно уволнение”. Те представляват искове за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение. Давностният срок за предявявянето им е 2-месечен от прекратяването на трудовото правоотношение./ТР№1/2014 от 12.05.2015 г. по тълк. дело №1/2014 г. на ОСГК на ВКС/. На въпросите относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение е дадено разрешение в множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Така например с решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ІІІ г. о. е прието, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47,във вр. с чл.41 ал.3 ГПК/отм./, сега чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон –чл.36 от Закона за пощенските услуги. Трудовото право е материално право и посочените процесуални разпоредби от ГПК се прилагат съответно. Според решение № 126 от 26.04.2016 г. по гр. дело № 5917/2015 г. на ІV г. о. трудовото право възниква и съществува продължително време като част от гражданското право. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. Трудовото право се отнася към частноправните отрасли или гражданскоправните отрасли на правото в широкия смисъл на това понятие. То е изградено върху равнопоставеност на страните и използва широко диспозитивното начало, характерно за гражданскоправния метод на регулиране. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, въпреки че този въпрос поради липса на Граждански кодекс не е общо уреден. По принцип писмените граждански волеизявления, пораждат действие с достигането им до адресата/по арг. на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1 ЗЗД/.

Съобразно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото въпросът не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не следва да се проверява наличието и на специалната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквато аргументация се съдържа в изложението към касационната жалба.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2400 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение според представените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 28.03.2023 г. по в. гр. д. № 60/2023 г. на Окръжен съд - Плевен.

ОСЪЖДА В. К. Т., със съдебен адрес - [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Русенски университет „А. К. , гр. Русе, 2400 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.