№ 1064

[населено място], 08.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

разгледа докладваното от съдия Декова гр. д. № 3007/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор при Апелативна прокуратура - Варна, срещу въззивно решение № 84 от 03.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е изменено решение № 1654/19.12.2022 г. по гр. д. № 1012/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Й. М. М. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени й неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Й. М. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. И. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е прието, че на 04.12.2015 г. с постановление по ДП 98/2015 г. по описа на ССлО – ОП –Варна ищцата М. (към този момент на 29 години) е привлечена като обвиняем за това, че в периода 02/03.02.2014 г. - 24.02.2014 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при второ РУ - ОД на МВР - Варна и пред съд - съдия в PC - Варна, като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Към датата обвинението М. е била полицейски служител от група “Общинска полиция“, като свидетелските показания, за които й е повдигнато обвинението, са дадени по образувано срещу трето лице дело за хулиганство при инцидент по време на изпълнение на служебните й задължения. Обвинителният акт е внесен в съда и срещу ищцата е било образувано нохд № 315/2016 г. по описа на ВРС, приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г. за лъжесвидетелстване на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е обжалвана от М. пред Варненския окръжен съд, където по образуваното внохд № 291/2017 г., въззивният състав е намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, отменил е осъдителната присъда и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото - нохд № 5116/2017 г. по описа на ВРС ищцата отново е призната за виновна в извършването на подигнатото й обвинение и с присъда № 167/26.06.2019 г. е осъдена на лишаване от свобода от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е обжалвана от ищцата пред окръжния съд и по образуваното внохд № 1445/2019 г. на ВОС, с присъда № 260006/22.07.2021 г. тя е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Присъдата е влязла в сила на 09.08.2021 г. Наказателното производство срещу М. е продължило 5 г. и 8 месеца, като наложената мярка за неотклонение при повдигане на обвинението е “подписка“. Мярката е отменена с определение от 26.06.2019 г. В наказателното производство са извършвани множество процесуално-следствени действия, изслушвани са свидетели, приемани са експертизи, като в съдебната фаза са проведени с участието на ищцата общо 20 съдебни заседания. Установено е също така и не е спорно по делото, че срещу ищцата са се водили паралелно и дисциплинарни производства, по които периодично тя е давала сведения за хода на наказателното дело. Не е уволнена, а тя сама е сменила работата си – заела е длъжност в звено “Гранична полиция“. Установено е още, че М. е с чисто съдебно минало, преди обвинението се е ползвала с авторитет в професионалната си среда и сред близки и приятели. Родена е и израснала в малък планински град (Б.), където всички се познават, а родителите й досега живеят там. Наказателното производство срещу ищцата е предизвикало изключително голям медиен интерес, отразявано е периодично в пресата, в електронни медии с огласяване на имената й, с видеоклипове и нейни снимки, в предавания в национален ефир, включително е било следено и е станало неколкократно тема на предаването “Господари на ефира“, отразявано е в материали на “Нова телевизия“, както и в множество сайтове и печатни издания.

За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил, че към датата на незаконното обвинение, ищцата е била на 29 години, в млада възраст и в началото на професионалната си реализация като полицай; обвинението, макар и за нетежко престъпление, е за умишлено престъпление (лъжесвидетелстване) и то срещу правосъдието – именно в сферата на професионалната й дейност и по повод работата й като полицай; взето е предвид, че към престъпления, извършени от полицаи, обществото има особена чувствителност и непоносимост, тъй като основната функция на служителя на МВР е защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; към професията на ищцата изискванията на обществото за почтеност и съблюдаване на закона са завишени и поради това едно незаконно обвинение се отразява особено тежко върху емоционалната, психическа и социална сфера на засегнатото лице; затова в случая съдът е отчел, че ищцата допълнително е претърпяла и вреди с много по-висок интензитет и със специфичен характер, обусловени от общественото й положение - полицай (обвинена в лъжесвидетелстване пред следствените органи и съда по дело, по което е давала показания за случай, възникнал по време на изпълнение на служебните й задължения); отчетени са и моралните вреди, изразяващи се в накърнен професионален авторитет, компрометиране на доброто име на лицето пред колеги, вкл. злепоставяне на семейството й; съобразени са дискредитирането на личността и авторитета на ищцата, компрометирането й в професията и страха от безперспективност в кариерното развитие, страхът от уволнение и загуба на работа и притесненията й в тази връзка (последица при осъждане), както и породеното разочарование и недоверие в правоохранителната система; взето е предвид в тази насока, че следва да бъде отчетено като допълнително негативно обстоятелство двукратното осъждане на лицето от първата инстанция с налагането на наказание “лишаване от свобода“ - за 8 месеца и 3 месеца (макар и с отложено изпълнение); съдът е съобразил също така изключително големия интензитет на негативните преживявания на ищцата заради шумното медийно разгласяване на случая, включително и в национален ефир, в популярни предавания, придружени с нейни изображения и видеоклипове, включително от съдебната зала, разпознаваемостта й заради това, обсъждането на случая в социалните медии и дискредитирането на М. пред много широк обществен кръг (предвид чувствителността и интереса към работата на полицията). Съдът е съобразил още все в тази връзка и срама и унижението, което ищцата е изпитвала и притесненията заради родителите й от тази лоша медийна известност в малкия й роден град, където всички се познават. Отчетена е също така и продължителността на наказателното производство от 04.12.2015 г. до 09.08.2021 г. - близо пет години и осем месеца, който срок представлява значителен период от живота на младата жена, в който тя е била подложена на интензивния стрес от наказателното преследване с медийна известност и страха от неизвестността на изхода му; съобразено е обстоятелството, че е засегнат значително и начина на живот на ищцата, като тя се затворила и изолирала, отбягвала събирания, била унила и угрижена, не се радвала на живота; Съдът е анализирал и обстоятелствата, които обосновават занижаване на размерна на присъденото обезщетение - наложената мярка за неотклонение “подписка“ е най-леката такава и не е ограничила правата на лицето, като то не е твърдяло и претендирало обезщетение за вреди от допълнителни неудобства от това; ищцата не е загубила работата си, нито е дисциплинарно наказвана, като тя сама е сменила работата си и работи все в същата област – на граничен полицай, както и че няма доказани ограничения или невъзможности в последващата й професионална реализация вследствие незаконното обвинение; освен обичайно презумираните вреди като стрес, безсъние, притеснения, наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищцата, нито е довело до трайни последици в тази връзка; въпреки, че животът на ищцата много се е променил в негативна насока, следва да бъде отчетено от друга страна, че в съвсем личен план той не е бил така силно засегнат, тъй като по време на наказателното производство тя е създала трайна и здрава връзка с мъж и е родила двете си деца;

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди и по какъв начин следва да се отграничат вредите при водени няколко срещу ищцата производства?; 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието “справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД, за който твърди, че е разрешен в противоречие т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Въпросите отговарят на изискванията за общо основание, но не се осъществява претендираното допълнително основание. При обосноваване на първия въпрос касаторът поддържа, че е налице противоречие в мотивите на въззивното решение относно интензитета на претърпените вреди, но такова не се установява. Това, на което касаторът придава характер на противоречие, е всъщност дълбочина на анализа, извършен от въззивния съд – налице е причинна връзка между незаконното обвинение и причинените неимуществени вреди. Неимуществени вреди са налице. Съдът е очертал две групи обстоятелства – тези, които обосновават по-висок размер на обезщетението и тези, които обосновават по-нисък размер. Именно след балансиране на обстоятелствата в двете групи съдът е определил справедливото обезщетение. Двете групи обстоятелства не се изключват, а се уравновесяват една друга, като е нормално между тях да има и различия, които са свързани именно с характера им – едните обстоятелства водят съда към извод за по-висок размер на присъденото обезщетение, а другите – към по-нисък. По-общо, поставените от касатора въпроси са разрешени при съобразяване на трайната практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетение във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинна връзка между процесното увреждането и претърпените вреди, какви вреди конкретно са претърпени и какъв е техния интензитет. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.

В тази връзка, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевирания от касатора въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1200 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 03.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Й. М. М. сумата от 1200 лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: