Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 11077/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Н. с [ЕГН], чрез процесуалният представител адв. Х. Н., срещу Решение № 4990/21.07.2023 г., постановено по адм. дело № 7033/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-2210-1403682-091-001/04.11.2015 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 883/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Мултиелектроникс” АД за ДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592,17 лв. главница и 11 803,89 лв. лихви, както и за корпоративен данък за периода 2012 г. в размер на 28 406,63 лв. главница и 7 495,88 лв. лихви, или общо 90 298,57 лв. и е осъден за разноски.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение развива съображения, че не съществува причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да бъдат събрани задълженията на юридическото лице. Счита, че не е проведено производство по събиране на задълженията на „Мултиелектроникс” АД. По подробно изложени доводи в касационната жалба моли за отмяна на оспорваното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В представени писмени бележки прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК на задълженията по процесния РА.

По делото е постъпила и частна жалба от И. Н., чрез процесуалният представител адв. Х. Н., срещу Определение № 8871/16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7033/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта на разноските.

Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

С първоинстанционното решение Административен съд – София-град е отменил РА № Р-2210-1403682-091-001/04.11.2015 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 883/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, относно установена отговорност на И. Н. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Мултиелектроникс” АД по ЗДДС за периодите от 01.09.2010 г. до 31.01.2011 г., м. 05.2011 г., м. 07.2011 г. и от м. 09.2011 г. до м. 11.2012 г. в размер на 368 657,74 лв. главница и 165 579,18 лв. - лихви, както и за корпоративен данък в размер на 88 153,64 лв. главница и 40 035,29 лв. лихви за периодите 2010 г. и 2011 г., или общо 662 425,85 лв. и е отхвърлил жалбата срещу РА в частта за задължения по ЗДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592,17 лв. главница и 11 803,89 лв. лихви, както и за корпоративен данък в размер на 28 406,63 лв. главница и 7 495,88 лв. лихви за периода 2012 г., или общо 90 298,57 лв.

Решението в частта, с която е отменен РА, и в частта, в която Дирекция „ОДОП” София е осъдена за разноски, е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство.

В хода на съдебното производство е било установено, че при проведено общо събрание на акционерите на „Мултиелектроникс” АД е взето решение да се прекрати дейността и да се премине към ликвидация на дружеството. За ликвидатор е избран М. М.. На 04.02.2014 г. ликвидаторът М. М. е подал електронно заявление за заличаване на дружеството от Търговския регистър, в изпълнение на чл. 273, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е приложена декларация, с която ликвидаторът декларира, че „дружеството няма неуредени задължения“. Дружеството е заличено като търговец считано от 10.02.2014 г. съгласно отразеното на публичната страница на Търговския регистър в интернет.

Ревизиращите органи са приели, че първичните счетоводни документи на „Мултиелектроникс“ АД за периода от м. 09.2010 г. до м. 04.2013 г. се намират в РЛ като единствен управляващ дружеството за периода и лице, на което трябва да са били предадени от счетоводителката Р. А.. Приели са, че непредставянето на документите от И. Н. представлява укриване на факти и обстоятелства, което е косвено доказателство за непосредственото му лично участие в изготвяне на документация, разплащания и оформяне на фиктивни сделки на дружеството, довело до изкривени резултати в подаваните справки-декларации и до невъзможност на приходната администрация за събиране на задълженията на дружеството поради тяхното укриване.

Направено е заключението, че е налице причинно-следствена връзка между недеклариране на задълженията, поради укриване на факти и обстоятелства от страна на представляващия дружеството, и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Този извод е обоснован с обстоятелството, че с установената реализирана печалба за 2010 г. в размер на 619 345,40 лв. дружеството е било в състояние да изплати задълженията си за данъци към бюджета в случай, че същото ги беше обявило по надлежния ред. Същевременно в процеса на извършване на ревизията И. Н. е инициирал ликвидацията на дружеството и по този начин е извършил действия, осуетяващи последваща възможност на приходната администрация да събере задълженията на дружеството.

Органите по приходите са установили, че оспорващият се е разпоредил с имущество на дружеството. Констатирано е, че И. Н. като изпълнителен директор на „Мултиелектроникс“ АД е извършвал тегления на парични суми в брой от сметките на дружеството през периода от 14.12.2009 г. до 30.06.2013 г., като в описанието на извършените транзакции по съответните документи не са посочвани основания, с изключение на отделни транзакции, при които е вписано „за стопански разходи“ или „не е трудово възнаграждение“. Общият размер на изтеглените средства от банкови сметки е 481 262 лв. Органите по приходите са приели, че изтеглените парични средства от И. Н. са недобросъвестно извършени плащания, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ в полза на изпълнителния директор. Те са направили извод, че отклонявайки парични средства от дружеството същият е намалявал умишлено и без реална икономическа причина паричните средства на „Мултиелектроникс“ АД от търговска дейност, което е довело до невъзможността за събиране на задълженията, след установяването им с ревизионен акт.

Отделно от горното е установено, че дружеството е сключило с „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД договор за овърдрафт на 31.08.2007 г. в размер до 1 000 000 лв. Срокът на договора е до 30.09.2010 г., а съдлъжник по него е дружество „ДИДЖИ ЕЛЕКТРОНИКС“ АД. Във връзка с договора на 03.09.2007 г. „Мултиелектроникс“ АД е учредило договор за залог на стоки в оборот и договорна ипотека в полза на банката. От сключване на първоначалния договор от 31.08.2007 г. до 13.09.2011 г., дружеството е сключило 15 анекса с банката за предоговаряне на заемните условия, сключвани са и договори за залог на вземания от банкови сметки на дружеството и стоки в оборот, като е спряло да погасява дължимата главница, считано от 15.06.2011 г.

На 24.02.2012 г. банката е прехвърлила вземането си в размер на 528 736,60 USD, заедно с всички привилегии и обезпечения, от длъжника „МУЛТИЕЛЕКТРОНИКС“ АД на физическото лице Г. К.. Установено е също така, че на 04.02.2014 г. имотите, служещи за обезпечение на вземането, произтичащо от описания по-горе овърдрафт, прехвърлено в последствие от банката на съдружник в „Мултиелектроникс“ АД, са придобити от кредитора - Г. К. - член на общото събрание на акционерното дружество независимо че върху същите има наложена възбрана от страна на НАП, като предварително обезпечение на бъдещи вземания по ревизионен акт. Като физическо лице Г. К. има близка роднинска връзка с И. Н., който се явява негов племенник. Въз основа на изложеното е направено заключение, че И. Н. в качеството си на управляващ „Мултиелектроникс“ АД, е проявил бездействие - целенасочено не е обслужвал банков кредит с цел освобождаване от имуществото на представляваното от него дружество на занижена цена в полза на лице, участвало в управлението на „Мултиелектроникс“ АД.

При ревизията са установени факти, въз основа на които е направен извод за намаляване на паричните средства в дружеството чрез вписването му като съдлъжник за получен кредит от „СЕРДИКА ЕЛЕКТРОНИКС“ АД, едноличен собственик и управител на което е оспорващия.

Въз основа на изложеното органите по приходите са приели за доказано наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на И. Н. като изпълнителен директор на „Мултиелектроникс” АД както по ал. 1, така и по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на административния акт в процесната част, в която е отхвърлил жалбата на Начев. Изложени са мотиви, съгласно които декларираните от лицето резултати и съответни задължения не са действителни, като същите са резултат от неправомерно включване в дневниците за покупки на фактури, които не документират реално извършени доставки, съответно при формиране на финансовия резултат за всеки от ревизираните периоди лицето е включвало разходи, които не са документално обосновани, поради което съдебният състав е приел за доказано наличието на предпоставките по чл. 19, ал.1 от ДОПК. На следващо място съдът е приел, че изтеглените от лицето суми от банковите сметки на дружеството съставляват скрито разпределение на печалбата, което се субсумира в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Преди да разгледа касационната жалба по същество настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от И. Н. за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО съобразно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения независимо от спирането и прекъсването на давността с изключение на изрично изброени случаи.

В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален кодекс. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК.

С оглед на изложеното срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК за задължения по ЗДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. и по ЗКПО за 2012 г. е започнал да тече от 01.01.2014 г. и той безспорно е изтекъл до 31.12.2023 г., което е самостоятелно основание да се приеме, че в процесната част РА следва да се отмени. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в л.171, ал.2 от ДОПК изключения. В случаите, когато давностният срок е изтекъл след приключване на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на задълженията.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА в същата част поради изтекла давност.

По частната жалба:

Тя е неоснователна. Съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъжда възнаграждение за един адвокат, а в случая И. Н. се е ползвал от услугите на двама такива - адв. К. с договорено възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 13 и от адв. Н. - безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 520 от делото. При това положение правилно съдебният състав е приел, че следва да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат само по Договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. К., защото процесуалното представителството с адв. Н. е договорено след това и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК.

С оглед на горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски:

Решението следва да бъде отменено и в частта, в която И. Н. е осъден за разноски. Разноски за първоинстанционното производство не се дължат поради това, че давността към датата на постановяване на решението не е била изтекла. Основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 722,39 лв. и в размер на 150 лв. за частна жалба. Общо НАП следва да бъде осъдена да заплати на И. Н. разноски в размер на 872,39 лв. за касационна инстанция. Основателна е претенцията на адв. Н. като пълномощник на жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатът, оказал безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. С оглед на изложеното НАП следва да бъде осъдена да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лв. за касационна инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то отговаря на фактическата и правна сложност на казуса и извършените действия от адв. Н..

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4990/21.07.2023 г., постановено по адм. дело № 7033/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Н. срещу Ревизионен акт № Р-2210-1403682-091-001/04.11.2015 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 883/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Мултиелектроникс” АД за ДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592,17 лв. главница и 11 803,89 лв. лихви, както и за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 28 406,63 лв. главница и 7 495,88 лв. лихви, или общо 90 298,57 лв., и в частта, в която И. Н. е осъден за разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-2210-1403682-091-001/04.11.2015 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 883/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК на И. Н. за задължения на „Мултиелектроникс” АД за ДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592,17 лв. главница и 11 803,89 лв. лихви, както и за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 28 406,63 лв. главница и 7 495,88 лв. лихви, или общо 90 298,57 лв. поради изтекла погасителна давност.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8871/16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7033/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И. Н. с [ЕГН], разноски в размер на 872,39 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) за касационна инстанция.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат Х. Н. с [ЕГН], на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лв. (осем хиляди шестстотин и петдесет лева) за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА