Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 11046/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - С. М. 2014-2020 г. (Програмата), срещу Решение №173 от 27.09.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело №136/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-14-422 от 03.04.2023 на ръководителя на УО на Програмата, с което на О. Д. е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи по Договор за услуга №РД-09-21 от 10.02.2020 г. с „И. Д. ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 61 и чл. 178, 1 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013,/ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (EC) № 223/2014 и (EC) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент №2018/1046) във връзка с т. 2.5.4 и 2.5.4.1 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0) и чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег ИПП България - С. М. 2014-2020 г.“, счита че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото, като твърди, че в случая е налице опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), поради причини свързани с икономически интерес, т. е. - налице е конфликт на интереси в нарушение на чл. 61 от Регламент №2018/1046.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд тълкува понятието икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент №2018/1046. Твърди, че установените факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес по смисъла на посочената разпоредба. Според касатора всички посочени в административния акт връзки между лицата обуславят наличието на взаимоотношения между тях към момента на възлагане на процесния договор за услуга, поради което е налице нарушение и липса на прозрачност при възлагането на договора.

Твърди, че е безспорно установено, че Е. Р. е съдружник в дружеството „И. Д. ЕООД до 15.11.2022 г., т. е. включително към момента на сключване на договора, като съдружник в дружеството до 27.07.2018 г. е и А. Г. – съпруг на Е. Р. и собственик на капитала на „Ю. Д. К. ЕООД, изготвило формуляра за кандидатстване по проекта и приложенията към него. Обосновава извод, че към датата на сключване на договора за услуги е налице конфликт на интереси, между лицата изготвили формуляра за кандидатстване по Програмата и избрания изпълнител по договора.

Сочи, че възложителят директно е възложил поръчката на изпълнител, който съгласно гореизложеното е в конфликт на интереси с лица участвали в изготвянето на проектната документация, поради което безпристрастното и обективно провеждане и възлагане на поръчки е опорочено по причини свързани с икономически интерес или друг пряк или косвен личен интерес. Твърди, че обвързаностите на лицата посочени подробно в решението са свързани със семейния и емоционалния живот на лицата и същите имат личен интерес от сключване на договора. Според касатора бенефициерът не е предприел подходящи мерки за предотвратяване на конфликта на интереси във функциите, за които носи отговорност, а именно при възлагането на поръчки по проекта, като е създал ситуация, която обективно може да бъде възприета като конфликт на интереси.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него отхвърли подадената жалба. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски.

Ответникът по касационната жалба – О. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. С. Ч. и адв. Е. Р., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 04.05.2018 г. О. Д. - е сключила Договор за услуга №РД-09-752 на стойност 2 500 евро с ДДС с изпълнител „Ю. Д. К. ЕООД, с предмет „изготвяне от формуляр за кандидатстване по проекта и приложенията към него“. Договорът е сключен след отправяне на покана само до „Ю. Д. К. ЕООД. Изпълнението на услугата е прието на 11.05.2018 г. Управител и едноличен собственик на капитала на „Ю. Д. К. ЕООД е А. Г..

На 12.07.2019 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и О. К. като водещ партньор е сключен Договор за субсидия №РД-02-29-168 в рамките на проект СВ006.2.21.144 „Обща история и култура - Мост отвъд границите“, финансирани по Програма за трансгранично сътрудничество България - С. М. 2014-2020 г. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че водещият партньор поема задължението да реализира проекта в сътрудничество с партньор 2: О. Д.

О. Д. е провела опростена тръжна процедура за услуги с предмет „Провеждане на проучване на съвременни маркетингови практики за популяризиране на наследството от стария градски бит“, като е поканена само една фирма.

На 10.02.2020 г. е сключен Договор за услуги №РД-09-21 с „И. Д. ЕООД, на стойност 2 990,00 евро с ДДС. Съдружник в дружеството-изпълнител е Е. Р..

На 23.01.2023 г. О. Д. е уведомена за постъпило уведомление за нередност и предстоящо определяне на финансова корекция, като и е предоставена възможност за подаване на възражение.

На 08.03.2023 г. О. Д. е представила възражение.

На 03.04.2023 г., с Решение № РД-02-14-422, ръководителят на УО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. 5, т. 4 от ДР ЗУСЕФСУ, е определил финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договора от 10.02.2020 г. с „И. Д. ЕООД, за нарушение на чл. 61 и чл. 178, 1 от Регламент №2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2.5.4 и 2.5.4.1 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

От фактическа страна органът е приел наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент № 2018/1046, поради установена свързаност между лицето, представляващо дружеството изготвило формуляра за кандидатстване по Програмата и избрания изпълнител по договора за услуги - „И. Д. ЕООД. Установено е, че Е. Р. е съдружник в дружеството „И. Д. ЕООД към момента на сключване на договора, като съдружник в дружеството до 27.07.2018 г. е и А. Г. – съпруг на Е. Р. и собственик на капитала на фирма „Ю. Д. К. ЕООД, изготвила формуляра за кандидатстване по проекта и приложенията към него. Обоснован е извод, че е налице нарушение и липса на прозрачност при възлагането на договора за услуги от 10.02.2020 г., а именно лицата участващи в изготвянето на формуляра за кандидатстване, имат недекларирани интереси по отношение на избрания изпълнител. Прието е още, че бенефициерът не е отстранил конфликт на интереси, който е повлиял на възлагането на процесната поръчка, като установените обвързаности на лицата са свързани със семейния и емоционалния им живот и същите имат личен интерес от сключване на договора. Според органа бенефициерът не е предприел подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носи отговорност, а именно при възлагането на поръчки по проекта.

По делото е представена Заповед №РД-02-14-195 от 21.02.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за УО на Програмата.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Изложил е определението за „нередност“ по член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013).

Приел е, че страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че община Дупница е икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент №1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ). В качеството на икономически субект, страна по договора за субсидия по Програмата, Общината е осъществила действия по възлагане на обществени поръчки за разходване на безвъзмездното финансиране от ЕФСУ. Поради това съдът е приел, че е налице е първият елемент от определението за нередност в Съюзното право.

Счел е, че спорът е относно наличието на втория елемент от определението за нередност по Регламент №1303/2013, т. е. дали има нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, който препраща към чл.61 от Регламент №2018/1046.

Приел е, че между лицата, към датата на сключване на договора за поръчка, не съществува коментираният от органа икономически интерес, тъй като съдружието на А. Г. в „И. Д. ЕООД е прекратено на 27.07.2018 г. т. е. далеч преди сключване на договора за поръчка от 10.02.2020 г. Посочените семейни обвързаности между двете физически лица, собственици на двете фирми към 10.02.2020 г., според съда, органът не е обосновал спрямо дефиницията по чл. 61, 3 от Регламент №2018/1046, тъй като не е формирал мотиви защо приема, че отношенията между посочените лица са толкова значителни, че са повлияли върху безпристрастното и обективно упражняване на функциите на Общината като възложител по договора за услуги от 10.02.2020 г. Приел е, че органът не е установил и дали посочените връзки между лицата са оказали пряко или непряко финансова или друга частна полза и дали това е оказало неправомерно влияние върху решението на Общината да покани „И. Д. ЕООД в тръжната процедура. Формиран е извод, че за констатиране на конфликт на интереси не е достатъчно органът да установи създадена ситуация, основана на икономически или семейни връзки, а тази ситуация следва да се проучи задълбочено и да се изследва дали и доколко същата може да окаже влияние върху процеса по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, т. е. върху безпристрастното и обективно решение на бенефициера да сключи договора с изпълнителя.

Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е неправилно.

Правната рамка за инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, включително Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП II), се съдържа в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Предвид необходимостта от допълнителни конкретни правила е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Съгласно чл. 37, параграф 1 от Регламент № 447/2014, по отношение на функциите на управляващия орган се прилагат член 125 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

С одобрената от Европейската комисия Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ – ИПП България – С. М. CCI 2014 TC16 I5 CB006" са определени приоритетите за сътрудничество между Р. Б. и Р. С. М. за програмен период 2014 – 2020.

Основните правила за изпълнението на Програмата са определени с Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ – ИПП България – С. М. CCI 2014 TC16 I5 CB006" между правителството на Р. Б. и правителството на Р. С. М. ратифициран със закон, приет от 43-то НС на 27.05.2016 г. – ДВ, бр. 44 от 2016 г., издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 101 от 19.12.2017 г., в сила от 24.11.2017 г. (Меморандума).

В чл. 3, ал. 3 и 6 от Меморандума са дадени дефиниции на понятията бенефициер и нередност. Съгласно ал. 3 от посочения член, Бенефициер/Партньор по проект е институция/организация, участваща в изпълнението на дейности по проекти, допустими за финансиране със средства от Европейския съюз. Видно от чл. 20, ал. 2 от Меморандума УО следва да гарантира, че всяка сума, платена в резултат на нередност, се възстановява от водещия бенефициер. В случай, че водещият бенефициер не успее да осигури възстановяване на средствата от другите бенефициери или ако УО не успее да възстанови средствата от водещия бенефициер, то държавата участничка, на територията на която се намира съответният бенефициер, следва да възстанови на УО неправомерно платените на този бенефициер средства в рамките на една година от датата на регистриране на нередността.

Безспорно е, както е посочено и в обжалваното решение, че фактическият състав на нередността – дефиниран в член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, приложим за процесния програмен период, съдържа три кумулативни елемента: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Разпоредбата на чл. 6 ЗУСЕФСУ предвижда управлението на средствата от ЕФСУ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество, да се осъществява съгласно приложимите за тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. В съответствие с 5, т. 4 ДР ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, както следва: органите за управление и Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III; при извършване на финансови корекции органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Понятието „бенефициер“ е дефинирано в член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013 и означава публична или частна организация, и само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР физическо лице, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от настоящия член – организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от настоящия регламент – организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно.

Съдът е приел, че е налице е първият елемент от определението за нередност и спорът по делото е относно наличието на втория елемент на фактическия състав на нередността – нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право.

Въз основа на приетите по делото доказателства изводът за наличие на първия елемент от определението за нередност се явява неправилен.

Сключеният на 12.07.2019 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и О. К. като водещ партньор, Договор за субсидия №РД-02-29-168 в рамките на проект СВ006.2.21.144 „Обща история и култура - Мост отвъд границите“, финансирани по Програма за трансгранично сътрудничество България - С. М. 2014-2020 г., е подписан само от УО и водещия партньор. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено единствено, че водещият партньор поема задължението да реализира проекта в сътрудничество с партньор 2: О. Д. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за субсидия, водещият партньор гарантира, че има право да представлява всички партньори, а съгласно ал. 2 водещият партньор определя договореностите за своите отношения с партньорите, участващи в операцията, в Споразумение за партньорство по проекта (Приложение 2), включващо, наред с другото, разпоредби, гарантиращи доброто управление на средствата, разпределени за операцията, включително договореностите за неправомерно възстановяване на платени суми. Видно от чл. 10, ал. 4, т. 4 водещият партньор осигурява изпълнението на цялата операция и трябва да прехвърли съответната бюджетна сума на партньорите, участващи в операцията, съгласно Споразумението за партньорство по проекта (Приложение 2) и проверените разходи. В чл. 16, ал. 6 от договора е регламентирано, че в случай на допусната нередност водещият партньор е отговорен за възстановяване на цялата сума на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередностите извършени от партньор, водещият партньор има право да изиска тези суми на отговорния партньор, за да ги плати на УО. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба, ако водещият партньор не успее да възстанови неправомерно платените пари от партньора/ите, той ще информира УО и ще изпрати всички необходими документи, за да може УО да предприеме всички необходими мерки предвидени от действащото законодателство. Видно от чл. 24, ал. 3 от договора водещият партньор предоставя копие от договора и неговите приложения на всеки партньор. В ал. 4 от посочената разпоредба са изброени приложенията към договора, сред които Споразумението за партньорство по проекта (Приложение 2).

От цитираното по-горе съдържание на договора за субсидия, не може да се направи безспорен извод, че О. Д. посочена в договора за субсидия като партньор, но не и страна по него, попада в понятието „бенефициер“ по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент №1303/2013, съответно, че притежава качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и е правен субект, който е допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция.

С Разпореждане №455 от 02.05.2023 г. по адм. дело №136/2023 г. първоинстанционният съд е указал на ръководителя на УО на Програмата да представи конкретно посочени документи, в превод на български език. С Определение №246 от 06.06.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, но не е дал указания на ответника, че от представените от него по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин наличието на първия кумулативен елемент от фактическия състав на нередността, дефиниран в член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, а именно – качеството на О. Д. на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително, че по делото не са представени приложенията към Договора за субсидия №РД-02-29-168 от 12.07.2019 г., сред които Споразумение за партньорство по проекта, явяващо се Приложение 2, както и проектното предложение на О. Д. По делото не са представени и Условията на Програмата, които към настоящия момент не са публичнодостъпни.

Установяването на посоченото обстоятелство е елемент от материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. В тежест на административния орган, като издател на акта е било да го установи, тъй като въз основа на него е определена финансова корекция на О. Д. За посоченото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да му даде конкретни указания. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В случая АС - Кюстендил не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При наличните по делото доказателства, направеният с решението извод за наличие на първия елемент от фактическия състав на нередността се явява неправилен.

Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Кюстендил, съобразно дадените по-горе указания.

При новото разглеждане на делото съдът следва да отчете и обстоятелството, че с Определение №1904 от 21.09.2023 г. на Административен съд София-област по адм. дело №666/2023 г., е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси:

„1. В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. ("ИПП II") като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 НА КОМИСИЯТА от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?“

По така отправеното преюдициално запитване е образувано дело С-620/2023 г. на СЕС, което е висящо.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №173 от 27.09.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело №136/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА