Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 11452/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Е. Г. от гр. София, в качеството й на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „Карамел - С. Г.“ и „Социален дом Добревци“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя П. Л. Г., представлявани от пълномощника си адв. В. В., против решение №70 от 23.06.2023г. постановено по адм. дело №236/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата им против решение №11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. №01-6500/8689#18/06.06.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Касационните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции Представя писмени бележки.

Ответната страна - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. И., в депозирана писмена молба се излагат твърдения неотносими за настоящото производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 11/312/02701/3/01/04/02/06.06.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е наложена финансовата корекция на бенефициера ЕТ „Карамел – С. Г.“ и е ангажирана отговорността на С. Е. Г. в качеството на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „Карамел – С. Г.“ и „Социален дом Добревци“ ЕООД в качеството на правоприемник на ЕТ „Карамел – С. Г.“ и е наложена финансова корекция в размер на 387 575.16 лева на основание т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел І "общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (наричани по-нататък само Правилата) във връзка с договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, същото е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Установил е, че правилно е наложена финансовата корекция на бенефициера ЕТ „Карамел – С. Г.“ и е ангажирана отговорността на С. Е. Г. и „Социален дом Добревци“ ЕООД, тъй като при извършена справка в Търговския регистър е установено, че едноличния търговец е прехвърлила търговското предприятие на правоприемника „Социален дом Добревци“ ЕООД считано от 03.09.2020г., като от договора за прехвърляне на търговско предприятие е видно, че съгласно чл. 15, ал.3 от ТЗ едноличния търговец е прехвърлил на едноличното дружеството търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като съобразно посочената разпоредба, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговоря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. На следващо място е безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Съдът е посочил, че изводите за неизпълнение се потвърждават и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. В конкретната хипотеза е налице неизпълнение на одобрените индикатори за три пълни години - 2016, 2017 и 2018 г., тъй като отчетените приходи от подпомаганата дейност представляват съответно 0 %; 6,13 % и 13,43 % или средно аритметично за трите финансови години в размер на 6.52 % от планираните приходи. Следователно реализираните приходи се явяват под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. Административния съд е приел, че правилно е определен от административния орган размера на подлежащата за възстановяване помощ по т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР, според която реализираните приходи от подпомагана дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените разходи, какъвто е настоящия случай размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% . Установено е също, че съгласно бизнес плана е било предвидено, че ще бъдат назначени на постоянни трудови договори общо 5 лица, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана. От приетата по делото експертиза е видно, че за трите последователни финансови години процентното изпълнение на средногодишната заетост на персонала за тези три години е 27.53 %. А от проверката на място в счетоводството на търговеца и при извършена проверка в регистрите на НАП е видно, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонала за тези три години е 33.33 %, съдът е приел, че дори да се уважи този процентен показател същия не влияе на обстоятелството, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по – голямо от 50% . Административния съд е приел, че правилно е определен от административния орган размера на подлежащата за възстановяване помощ по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР, според която в хипотезата на неизпълнение по – голямо от 50% от заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост, размерът на подлежащата на възстановяване помощ се определя в размер на 100%, какъвто е и настоящия случай. На следващо място съдът е приел, че административния орган е съобразил и правилото предвидено в чл. 3, ал.1 от Раздел от Правилата.

На следващо място е приет за неоснователен довода, че към момента на подписване на договора за безвъзмездна финансова помощ през 2014г. и предвид, че не са били приети разпоредбите на АПК, уреждащи административните договори, то и сключения между ДФЗ и едноличния търговец договор не е административен, съдът мотивирано е посочил, че липсата на изрична разпоредба, не изключва принципното съществуване на обществени отношения уредени от този вид договори.

На следващо място административния съд е приел за неоснователен довода за изтекла давност предвидена в Регламент /ЕО, Евратом/ №2988/95 на Съвета от 18.12.1995г.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях, поради което доводите в тази посока не следва да бъдат наново обсъждани.

Безспорната фактическа установеност по делото, в това число данните от приетото по делото заключение на вещото лице, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./, изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели и за устойчива заетост, възлиза средно аритметично на едва 6. 52 % за приходните показатели, респективно - на 27.53 % за устойчивата заетост /според проверка на място в счетоводството на търговеца и при проверка в регистрите на НАП контролните органи са приели, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за тези три години е 33.33 %/, но разликата в процентните показатели не влияе на обстоятелството, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по – голям от 50%, поради което се налага формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за неоснователността на предявената жалба. След като констатираните от органа /по време на извършените през м. юни и август 2019 г. проверки/ нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързани с реализираните от него приходи от подпомагана дейност и броя на действително наетите през проверявания период лица, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения по т. 30 и съответно – т. 18 от Приложение към раздел I "Общи разпоредби" от Правилата. Затова, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, а релевираните от касационните жалбоподатели оплаквания в противоположния смисъл, са неоснователни.

Неоснователен е довода, че оспорения административен акт неправилно е мотивиран с решение на ВАС, тъй като със същото не са дадени указания и делото не се връща на административния орган, а е решено по същество, а от друга страна направеното позоваване на извършените административни проверки са били във връзка с друго производство /такова по издаване на АУПДВ/. В настоящия случай АУПДВ е отменен от съда като незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е счетено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, а не с издаване на АУПДВ. Следователно, при липсата на произнасяне относно самите субективни права или задължения, които са предмет на акта, силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт, като в същия не е пречка да бъде цитирано съдебното решение. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може, но не е длъжен да се произнесе отново по случая.

Не намират основание доводи на касаторите относно индикаторите по смисъла на чл. 70 ЗУСЕФСУ. В противовес на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /в аналогичен смисъл са решения № 12173/07.12.2023 г. по адм. дело № 5496/2023 г., № 3655/05.04.2023 г. по адм. дело № 7192/2022 г., № 2966/21.03.2023 г. по адм. дело № 10521/2022 г., № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г. и др. /. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от С. Г. и „Социален дом Добревци“ ЕООД и се установяват от доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който е наложена финансова корекция в размер на 387 575.16 лв. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри и устойчива заетост за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор № 11/312/02701/07.10.2014 г. и чл. 16, ал. 2 Наредба № 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от търговеца финансова помощ. След като не са достигнати застъпените в одобрения бизнес план приходи и устойчива заетост за проверяваните три финансови години, касаторите не са изпълнили задължението, даващо правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената помощ е изцяло отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата.

На следващо място настоящият съдебен състав, счита че констатациите от извършената проверка на място през 2019г., които констатации са били основание за образуване и провеждане на административното производство по издаването на отменения АУПДВ /същият акт никога не е влизал в сила/, да бъдат възприети и като основание за проведеното производство по реда на ЗУСЕФСУ и съответно за обосноваване наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Въз основа на извършената на място проверка и направените от контролните органи на ДФЗ– РА констатации за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициента, е установена нередност на ползвателя на помощта – ЕТ „Карамел - С. Г.“, след плащане, засягаща ЕЗФРСР, ПРСР 2007– 2013г., мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“. Съставен е доклад за нередност, като са установени нередности свързани с констатациите, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнес план, средно за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г/ е 6.52 % от заложените приходи, респективно установената устойчива заетост средно аритметично за три финансови години е 27.53% според вещото лице, а според проверка на място в счетоводството на търговеца и при проверка в регистрите на НАП контролните органи са приели, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за тези три години е 33.33%. Тази нередност, съгласно чл. 56, 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, представлява основание за извършване на финансова корекция частична или цялостна отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕЗФРСР по приложимия процесуален ред – в случая по реда на ЗУСЕФСУ. В случая не е било необходимо извършването на нова проверка.

Несъстоятелен е довода за преклудирана възможност от извършване на проверка съгласно чл. 54 от Регламент №1306/2013г. В раздел III „Нередност“ на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти в раздела се съдържа и разпоредбата на чл. 54, която е наименована „Общи разпоредби“, с 1 е предвидено, че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. В същия раздел се намира и общностната норма на чл. 56, която е наименувана „Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР“, със същата е предвидено, че когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза. Видно от гореизложеното настоящия спор засяга проект одобрен ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013г., в този случай следва да се приеме, че специална уредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 дерогира общата разпоредба на чл. 54, 1 от Регламента. В тази връзка може да се обоснове извода, че разпоредбата на чл. 54 от Регламента не е приложима в настоящия случай. Също така следва да се приеме, че предвиденото правило по чл. 54 от Регламента не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент на държавите членки (една спрямо друга и спрямо ЕС) за експедитивност при събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при оперирането със средства от ЕСИФ. С тази разпоредбата не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера, и това е видно от самия текст. Посоченият срок е инструктивен, а не преклузивен, а неспазването му не може да доведе до незаконосъобразност на издадения административен акт. Не намират фактическо и правно основание възраженията на жалбоподателите, за незаконосъобразно налагане на финансовата корекция след изтичането на мониторинговия период. В настоящия случай е установено нарушение на договора, в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2019 г. Тъй като договорът е сключен на 07.10.2014 г., а проверката на място е извършена през м. юни и август, тоест тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /Правилата/ изрично предвиждат възможността органа да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години.

Недопустимо е възражението в жалбата относно валидността на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. при определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума, тъй като се твърди противоречие на т. 30 от Правилата с чл. 35, 5 във вр. с 3 и 2 от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година и допълнение на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В настоящото производство е недопустимо да бъде извършен съдебен контрол по отношение на твърдяното противоречие между Правилата и Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година и допълнение на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. За прецизност следва да се посочи, че съгласно чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. С влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение са отхвърлени подадените жалби, срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

На следващо място настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите отнасящи се до неправилно прилагане на т. 18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., както и за неприложимост на Правилата. Административния съд е извършил проверка относно правилното прилагане на т. 18 от Правилата, поради което изводите на съда са правилни като постановени върху релевантни по спора факти и в съответствие с приложимото право, поради което не е необходимо повторно да бъдат цитирани и обсъждани и в тази връзка настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

На следващо място съгласно Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието “многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл. 3, 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

Налице е “продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019г. Давностния срок е прекъснат с писмо от 01.11.2019г., с което бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция – 06.06.2022г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, 1, ал. 1 от Регламент № 2988/ 95, обективно не е изтекъл. Освен това, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите - членки на ЕС, предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. В тази връзка от страна на касационните жалбоподатели некоректно е направено позоваване на част, която го ползва от решение постановено по адм. дело №4752/2022г. по описа на ВАС. Неотносими към спора са цитираните съдебни актове, в това число решение постановено по адм. дело №6658/2022г. по описа на ВАС и решение постановено по адм. дело №3598/2022г. по описа на ВАС.

Неоснователен е довода на жалбоподателите, че с административния акт неправилно е ангажирана отговорността на заличен към момента на издаване на акта търговец.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Търговския закон, предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което може да се прехвърля чрез сделка. В ал. 3 е посочено, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. В този смисъл са Решение № 14269/23.11.2017 г. по адм. дело № 13204/2016 г. и Решение № 3472/25.03.2008 г. по адм. дело № 12807/2007 г., всички на ВАС и др. С оглед на изложеното, това че с договор за прехвърляне на предприятие от 28.08.2020 г., търговското предприятие на ЕТ "Карамел-С. Г. " е прехвърлено на "Социален дом Добревци " ЕООД, не изключва отговорността на отчуждителя в лицето на представляващия ЕТ – С. Е. Г. за задълженията на прехвърленото от неяпредприятие. Поради това правилно в решението е вписана същата, тъй като отговаря солидарно с правоприемника. Въз основа на изложеното, както и че изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са правилни като постановени върху релевантни по спора факти и в съответствие с приложимото право, поради което не е необходимо повторно да бъдат обсъждани и в тази връзка настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на спора ответника има право на разноски, но представеното писмено становище от 22.04.2024 г. касае друг вид производство, доводите в него са неотносими с предмета на касационния спор, поради което съдът приема, че не е упражнена надлежна процесуална активност, която следва да бъда възмездена, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело № 236/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ