Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 12170/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите (ГВРС), действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. П., срещу решение № 5969 от 12.10.2023 г., постановено по административно дело № 7383/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменено разпореждане № 4505-40-162/13.07.2023 г. на директора на Фонд ГВРС при ТП на НОИ - София; 2) изпратена преписката по заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-21-77 от 11.05.2023 г., подадено от Н. Х. М., на директора на Фонд ГВРС при ТП на НОИ - София при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението му; 3) осъден Фонд ГВРС да заплати на Н. М. сумата от 10 лева съдебно-деловодни разноски.

По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на Н. Х. М. срещу разпореждане № 4505-40-162/13.07.2023 г. на директора на Фонд ГВРС. Възведена е претенция за присъждане на заплатената държавна такса за касационно обжалване, както и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено/претендирано от другата страна.

Ответницата Н. Х. М., действаща чрез пълномощника адв. Г., моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било разпореждане № 4505-40-162/13.07.2023 г. на директора на Фонд ГВРС при ТП на НОИ - София, с което на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане на Н. Х. М., в частта, с която е определен размерът на отпуснатото и гарантирано вземане за парично обезщетение и сумите за изплащането му, след приспадане дължимият данък по ЗДДФЛ. Процесното разпореждане е издадено в развилото се административно производство пред органа, във връзка с подадено от лицето на 11.05.2023 г. заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане поради несъстоятелност на работодателя. От съдържанието му се установява, че заявителката е декларирала обстоятелства, свързани с работата, която е осъществявала в дружеството Б. К. Б. ЕАД като експерт предпечатна подготовка, с което е била в трудовоправни отношения от 21.03.2016 г. до 01.02.2023 г. По преписката е приложена справка за месец януари 2023 г. досежно размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове, като няма данни по делото, а и твърдения от административния орган, справката да е изпратена на правоимащото лице. На М. не е връчван и препис от констативния протокол, изготвен от контролните органи на НОИ по извършената от тях проверка на работодателя.

За да уважи сезиралата го жалба срещу процесното разпореждане първоинстанционният съд е обосновал, че то е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е съображения, че органът не е спазил задължителната процедура по Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, което е довело до издаване на административен акт в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК, и че органът е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК. Поради това е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, комуто е дал конкретни указания, и е присъдил деловодните разноски съобразно изхода на спора.

Проверяваното по настоящото дело съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението му е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Касационната инстанция споделя мотивите на АССГ, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

Останалите касаторови възражения също са неоснователни.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на чл. 35 от АПК. Не са изяснени всички факти, относими към реализиране правото на гарантирано вземане от М.. Актът е издаден, без да са спазени в административното производство изискванията на чл. 9 и чл. 5 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Нарушен е и чл. 3 от ЗГВРСНР, тъй като не са установени коректно начислените и неизплатени парични обезщетения на М.. Нарушено е и правото на заявителката да се запознае с документите и информацията, служещи за определяне на дължимото й гарантирано вземане от фонда, рефлектирало пряко върху възможността й да се защити срещу неправилно установени обстоятелства.

От изложеното явства правилността на преценката на Административен съд София-град за процесуална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство на административния орган от юрисконсулт. На свой ред, с оглед изхода на спора, своевременно заявеното искане от ответницата Н. Х. М. за присъждане на направените разноски за касационното производство е основателно, които се доказани в размер на 400 лв., заплатени от нея като адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, осъществил реално защитата й пред касационната инстанция с подаден писмен отговор и процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, с оглед размера на заплатения такъв на ответниковия пълномощник и предвид критериите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от закона за адвокатурата. Съгласно 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5969 от 12.10.2023 г., постановено по административно дело № 7383/2023 г., по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, ЕИК 121082521, да заплати на Н. Х. М., [ЕГН], адрес: гр. София, [жк], [улица],[адрес], сумата от 400 (четиристотин) лева за разноските, направени за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА