Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 12336/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. К., срещу решение № 6950 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5347/2023 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че анализът на представените писмени доказателства сочи, че те са съставени за целите на процеса и не дават яснота за съществени факти от значение при преценка реалността на доставката. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът – „Перфект офис” ЕООД, през адв. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. заявява подробно становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд – София-град е отменил ревизионен акт № Р-22220222003298-091-001/31.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 510/25.04.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП" гр. София, с който в тежест на „Перфект офис” ЕООД са установени задължения за ДДС за дан. период м.02.2020 г. на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС в общ размер на 19 584,20 лв./главница/ и е начислена лихва за забава в размер на 5 741,88 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „БГ О. Е. ЕООД и „Рекламна къща – С. Б. ЕООД с предмет различни по вид канцеларски материали. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с факта, че не се доказва произходът на стоките, съответно обстоятелството, че доставчиците са разполагали със стоки от същия вид и количество и че са предали същите на получателя. Констатирани са липсващи реквизити и непълноти в представените товарителници, както и че доставчиците нямат назначени лица по трудови или граждански договори и не са декларирали притежавани обекти, складове и амортизируеми активи.

От правна страна съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал извод за незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „БГ О. Е. ЕООД и „Рекламна къща – С. Б. ЕООД. Изложени са мотиви, че още в хода на ревизията от ревизираното дружество са представени достатъчно писмени доказателства, в т. ч. приемо-предавателни протоколи, договори, товарителници, опаковъчни листове и фискални бонове, които удостоверяват реалното изпълнение на спорните доставки, тъй като се установяват облигационните отношения между страните, предаването и транспортирането на стоките, както и влагането им в основната дейност на дружеството. Съдът е установил също, че спорните доставчици са били контрагенти на жалбоподателя и по други предходни доставки на канцеларски материали извън процесните, реалното изпълнение на които е изрично признато с решение на директора на ОДОП-София. Въз основа на всичко гореизложено е изведен извод, че фактурите и съпътстващите ги документи индивидуализират доставките в достатъчна степен, за да може да се провери реалното им осъществяване и използването им за последващи доставки, поради което незаконосъобразно с РА е отказано правото на данъчен кредит и същият подлежи на отмяна.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, от които се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит на дружеството по всички фактури, издадени от „БГ О. Е. ЕООД и „Рекламна къща – С. Б. ЕООД. Във връзка със спорните доставки на канцеларски материали са представени множество доказателства, в т. ч. приемо-предавателни протоколи, договори, фискални бонове, товарителници и опаковъчни листове, които индивидуализират процесните стоки по вид, количество, единична и обща цена. Налице са данни за облигационните отношения между страните, произхода на стоките и тяхното транспортиране от Германия до склада на ответника, както и предаването им от доставчиците на крайния получател. Наред с това предметът на доставките е свързан с основната дейност на „Перфект офис“ ЕООД - търговия на едро и дребно с канцеларски стоки, с оглед на което се доказва и влагането на стоките в последващи облагаеми доставки. Обосновано съдът е констатирал, че от представените транспортни документи – товарителници и опаковъчни листове се установява място на натоварване и разтоварване на стоките /гр.Любек, Германия/, техният изпращач /HALEX TRADE AND TRANSPORT LTD, регистрирано във Великобритания/, получателят /„БГ О. Е. ЕООД съответно „Рекламна къща – С. Б. ЕООД /, фирмата транспортирала стоките /BOSFOR LOGISTICS ESENYURT ISTANBUL/, както и крайният получател на стоките - „Перфект офис“ ЕООД. Твърдените от приходния орган непълноти в представените товарителници не могат да обосноват извод за липса на извършени доставки, още повече видно от договореностите между страните транспортът на стоките не е бил организиран от ответника по делото.

Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите са свързани с недоказване на произхода на стоките, непълноти в представените транспортни документи и липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото от представените доказателства, както на практиката на СЕС, след като по делото липсват обективни данни за данъчна измама. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т. ч. доказателства за облигационните отношения между страните, транспортирането и предаването на стоките, осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените стоки в икономическата дейност на ответника. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на стоки, издадени от „БГ О. Е. ЕООД и „Рекламна къща – С. Б. ЕООД се опровергават от представените доказателства, а изложените от касатора твърдения за непълноти в представените товарителници не са основание да бъде отказано правото на данъчен кредит, след като липсват доказателства за извършена данъчна измама.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 700 /две хиляди и седемстотин/ лева, платени в брой, за заплащането на които е представен договор за правна защита и съдействие № 017099/2023 г. /л.21/. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е под установения минимум в чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6950 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5347/2023 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Перфект офис" ЕООД, [ЕИК], разноски в размер на 2 700 /две хиляди и седемстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА