Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 258/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 6770 от 08.11.2023 г. по адм. д. № 1909/2022 г., Административен съд София -град (АССГ) е отхвърлил жалбата на „Мобил“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Р. Ц., против ревизионен акт (РА) № Р-22221421001036-091-001/16.08.2021 г.. издаден от органи на приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 88/18.01.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството за данъчни периоди от м. октомври 2018 г. до м. декември 2018 г., от м. март 2019 г. до м. май 2019 г., м. юли 2019 г., от м. септември 2019 г. до м. ноември 2020 г. и м. януари 2021 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на главница 55 854.20 лв., ведно с лихва за забава в размер на 7 916.06 лв.

Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от „Мобил“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Ц., чрез процесуален представител, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА, с който на „Мобил“ ЕООД за данъчни периоди от м. октомври 2018 г. до м. декември 2018 г., от м. март 2019 г. до м. май 2019 г., м. юли 2019 г., от м. септември 2019 г. до м. ноември 2020 г. и м. януари 2021 г. е отказано на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на главница 55 854.20 лв., ведно с лихва за забава в размер на 7 916.06 лв., по фактури на „Ким 78“ ЕООД, „АДМ Консулт“ ЕООД, „Пик БГ 2020“ ЕООД, „К. С. ЕООД и „Екстрем Х“ ЕООД.

Административен съд София –град е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, като е приел, че ревизионният акт (включително ЗВР, ЗИЗВР и РД ) е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 112 - 117 от ДОПК.

Решаващият съд е описал подробно (стр. 3 – 9 от решението) извършените действия и събраните доказателства в хода на ревизията, както и констатациите на органите по приходите, поради които е прието, че липсват реални доставки по фактури, издадени от „Ким 78“ ЕООД, „АДМ Консулт“ ЕООД, „Пик БГ 2020“ ЕООД, „К. С. ЕООД и „Екстрем Х“ ЕООД. В съдебния акт е възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, решаващият съд е очертал подробно материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, вкл. практиката на СЕС, както е групирал доставките, с оглед предмета на спорните фактури.

За да постанови обжалвания резултат, АССГ е установил, че дейността на „Мобил“ ЕООД за процесните периоди е свързана с поддръжка, ремонт и диагностика на автомобили, като за извършване на тази дейност дружеството ползва нает обект (от БАН – Институт по микробиология „С. А. . В „Мобил“ ЕООД са били назначени по трудов договор две лица на длъжност счетоводител и главен технически сътрудник, а управителят на дружеството е полаган личен труд.

В мотивите на решението е възпроизведена установената фактическа обстановка по спора, извършеният анализ на доказателствата и констатациите, поради които е прието, че процесните фактури не отразяват реално извършени доставки по фактури, издадени от „Ким 78“ ЕООД, „АДМ Консулт“ ЕООД, „Пик БГ 2020“ ЕООД, „К. С. ЕООД и „Екстрем Х“ ЕООД.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на „Мобил“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на АССГ поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е извършил всестранен и обстоен анализ на всички относими към спора доказателства, в резултат на което е направил необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните фактури, както и не се съобразил със практиката на СЕС - С-324/11 (Gabor Toth), С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и др.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

1.Не могат да бъдат споделени и оплакванията в касационната жалба за игнориране на доказателствата по делото. Решаващият съд е възпроизвел в мотивите всички събрани по делото доказателства, като е изложил мотиви въз основа на тях какви факти и обстоятелства се установяват и какви правни изводи следват от това. Изводите му в тази насока са направени при спазване на логичните правила и норми и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК се споделят от настоящата съдебна инстанция. Административен съд София-град при условията на чл. 202 ГПК, във вр. с 2 ДР ДОПК е изложил мотиви защо следва да се кредитира заключението на ССчЕ. Същите се споделят от настоящата съдебна инстанция, доколкото са изградени при съобразяване на останалите факти и доказателства по делото.

2.Съдът правилно е преценил установените от органите по приходите обстоятелства при извършената насрещни проверки на доставчиците и доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство. В настоящият случай от доставчика „Ким 78“ ЕООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени копия на двете спорни фактури, документиращи софтуерни услуги на автомобили, а не се представени и съпътстващи фактурите документи, като наред с това липса на разплащане на процесните фактури (№ 18420/30.11.2018 г. и № 18435/30.11.2028 г.), видно от заключението по допуснатата ССчЕ. Правилно АССГ е приел приложението на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Изложеното е относимо и доставчиците „АДМ Консулт“ ЕООД, „Пик БГ 2020“ ЕООД (по доставките на авторемонтни услуги, вкл. софтуерни и компютърни диагностики на МПС), които не са открити на декларираните адреси и не са подавали ГДД по чл. 92 ЗКПО, а наред с това липсват отчетени приходи и разходи.

Действително получателят по доставката не следва да доказва технически и кадрови ресурс на доставчиците си. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците – в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая обаче, този положителен факт – реално извършени доставки не е доказан с представените фактури. Следователно законосъобразен е отказът на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на доказателства по пряката доставка за извършване на услугите, като липсата на кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги, следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки от доставчиците „Ким 78“ ЕООД, „АДМ Консулт“ ЕООД, „Пик БГ 2020“ ЕООД

3. По отношение на доставките на СМР услуги, по издадени от „Екстрем Х“ ЕООД, правилно АССГ е приел липсата на липса на реалност на документираните доставки на СМР услуги по 18 бр. фактури. Дружеството-доставчик не открито надекларирания адрес. От страна на ревизираното дружество до момента на издаване на РД, е представен само договор за наем, на недвижим имот, собственост на БАН, но не и договори за СМР услуги, съответните протоколи за приемане на извършените строителни дейности, както и какъв вид са били, количествено-стойностни сметки относно материалите, необходими за извършване на СМР дейностите, за чия сметка са били материалите, осъществен транспорт, и за чия сметка. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед на вида на доставките /стоки или услуги/. По отношение на доставката на стоки /основно строителни материали/ е съобразено обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество. В случая въз основа на доказателствата по делото,, правилно АССГ е приел, че не са представени документи доказващи реалното извършване на фактурираните услуги: закупени материали, вложени за извършване на услугите по фактурите, счетоводни регистри за заприходяване и изписване на вложените материали;

Съдът намира за необходимо са отбележи, с оглед изброените решение на СЕС в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 "G. H. ", т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това.

4. По отношение на доставките от „К. С. ЕООД (с предмет на спорните фактури – рекламни услуги).

Правилно АССГ е приел, че липсват данни за водена търговска кореспонденция с доставчика, съгласуване на изискванията от страна на възложителя и одобрение на извършеното. Представеният по делото договор за изработка и разпространение на рекламни стоки, удостоверява само и единствено възникнала облигационна връзка между страните, но не и реализация на договорените доставки на стоки/услуги. Видно от съдържанието на представения договор, доставката на стоките и услугите е уговорено да бъде изпълнена в срок от 4 месеца от подписване на договора. Основателно решаващият съд е приел, че доказателства за изработването на процесните рекламни материали не са представени нито от доставчика, нито от „Мобил“ ЕООД. Липсват обяснения, както и документи относно това, кой е изработил рекламните материали, като същите не са представени на съответен носител пред ревизиращия екип. С оглед предмета на договора, „Мобил“ ЕООД не е представило доказателства за представени търговски марки или наличие на отстъпено право на такива марки, нито е посочил какво именно се рекламира. По отношение на представените приемо-предавателни протоколи следва да се отбележи, че същите са бланкетно съставени и с положени подписи и печати, но без посочени имена, длъжности на лицата, които са приели, предали процесните стоки и услуги.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски в размер на 5 751,62 лв. с правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и изчислени съгласно чл. 7, ал., т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а действията на процесуалния представител на ответника се изчерпват само до участие в единственото по делото открито съдебно заседание, при което прави кратко изявление от три изречения, включително претенция за разноски. Наред с това спорът, макар и с висок материален интерес, не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6770 от 08.11.2023 г. по адм. д. № 1909/2022 г. на Административен съд София –град.

ОСЪЖДА „Мобил“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Р. Ц., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ