Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Образувано е по касационна жалба на Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД, представлявано от управителя Б. Б., чрез упълномощения процесуален представител адв. И. С., срещу решение № 1314 от 14.12.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-868/2023 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение на КЗК, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. С съдебно заседание касационната жалба се поддържа от управителя Бойчев по съображенията, изложени в нея. Претендира се присъждане на разноски по представен списък за две инстанции.

Ответникът заместник кметът на Столична община, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на КЗК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

О. Б. ООД, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение на КЗК да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред КЗК е образувано по жалба на Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД срещу Решение № D27041101 от 18.09.2023 г. на заместник-кмета на Столична община за определяне на изпълнител в процедура от вида открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Вътрешно почистване на помещения на 22 отдела към Д. О. приходи, открита с Решение № F384371 от 16.06.2023 г. на възложителя и вписана в ЦАИС ЕОП под уникален номер в ЦАИС ЕОП 00087-2023-0132. С оспореното от Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД решение на възложителя дружеството е класирано на второ място при определянето на изпълнителя на обществената поръчка, а Бориван ООД е определено за изпълнител. За да остави без уважение жалбата на Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД срещу горепосоченото решение на възложителя, КЗК е счела всички наведени доводи на жалбоподателя за неоснователни, а осъщественото класиране - за законосъобразно. Решението е правилно.

Между страните не е налице спор по фактите. Относимите към спора обстоятелства са вярно установени от КЗК и в синтезирани мотиви се свеждато до следното:

Видно от наличната по преписката документация, с Решение № F384371 от 16.06.2023 г. на заместник-кмета на Столична община е открита открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Вътрешно почистване на помещения на 22 отдела към Д. О. приходи. С решението за откриване са одобрени обявлението и документацията за участие. Избраният критерий за оценка на офертите е най-ниска цена. Работата на помощната комисия на възложителя е обективирана в Протокол № 1, Протокол № 2 и Протокол № 3. Видно от Протокол № 1 оферти за участие са подали седем дружества: Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД, Фреш хаус М ООД, Л. Г. ЕООД, Бориван ООД, С. К. Е. ЕООД, Р. К. ООД и ВНП Фасилити ЕООД. Видно от Протокол № 2 оценителната комисия е отстранила от участие С. К. Е. ЕООД, на основание чл.107, т.1 ЗОП, и е допуснала останалите шестима участника до отваряне и разглеждане на ценовите им предложения. Видно от Протокол № 3, оценителната комисия е пристъпила към отваряне, разглеждане и класиране на ценовите предложения на участниците. С оглед предварително обявения критерий за оценка на офертите най - ниска цена, на основание чл.58, ал.1 ППЗОП, Бориван ООД е класиран на първо място с предложена обща цена за изпълнение на поръчката 252 800.00 лв., а касаторът - на второ място с предложена обща цена за изпълнение на поръчката- 267 600.00 лв. На основание чл. 106, ал.6 от ЗОП и резултатите, отразени в протоколите и доклада от работата на комисията, възложителят е издал Решение № D27041101 от 18.09.2023 г. за класиране на участниците и избор на изпълнител.

Както пред Комисията, така и пред настоящата инстанция, касаторът поддържа, че помощният орган на възложителя е бил длъжен да следи за необичайно изгодни ценови предложения, въпреки че в настоящия случай това не се налага съобразно правилото на чл.72 ЗОП. Настоява, че с предложените от Бориван ООД месечните цени за изпълнение на всички дейности, съответно обхванати от Таблица 1 /Дейности, включени в абонаментно ежедневно почистване/, Таблица 2 / Дейности, включени в абонаментно периодично почистване-веднъж седмично/ и Таблица 3 /Дейности по почистване, извършвани два пъти годишно/, респективно с предложените от това дружество общи цени /за срок от 24 месеца - срокът на договора/, не би могло да се получи качествена и законосъобразна услуга, нито да се гарантират социалните права на осъществяващите услугата лица и лоялната конкуренция между състезаващите се икономически оператори. На база извършени собствени изчисления в касационната жалба се твърди, че формираните цени за трудово възнаграждение, здравни и социални осигуровки на ангажираните в изпълнението служители на класирания на първо място участник, са под законоустановения минимум.

Настоящият състав споделя извода на Комисията за неоснователност на поддържаните оплаквания. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, предвид указанията в документацията за подготовка на ценовите предложения, както и с оглед факта, че нито обявлението за процесната поръчка, нито документацията за участие, поставят изисквания, свързани с начина на ценообразуване или условие към участниците в тази насока, то следва да се приеме, че калкулирането на цената е обвързано със самостоятелната ценова политика на всяко дружество, участник в процедурата, както и с неговите индивидуални финансови възможности. От съществено значение е и обстоятелството, че предвид избрания от възложителя критерий за възлагане на поръчката най-ниска цена, на оценка подлежи крайната оферирана от участниците цена, а не единичната стойност на всяка от дейностите, включени в абонаментното ежедневно, седмично или годишно почестване. Правилото е установено в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗОП, която предписва, че само в случаите, когато предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, което подлежи на оценяване, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, възложителят изисква подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Видно от съдържанието на протокола от работата на комисията на възложителя, при разглеждане и проверка на ценовите предложение, е спазено изискването на чл. 72 от ЗОП. До този етап от процедурата са допуснати касатора и още пет дружества, като Бориван ООД е предложило обща цена за изпълнение на поръчката в размер на 252 800.00 лева без ДДС, а Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД - 267 600.00 лева без ДДС. Разликата в проценти между общата цена за изпълнение на поръчката, предложена от първите двама участници е 5.5%, или предложената цена от класирания на първо място участник е с минимален процент по - благоприятна. Действително, както се приема и в решение от 15.09.2022г на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-669/2020г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) от Върховения административен съд досежно тълкуването на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, само обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл. 72 ЗОП /какъвто е разглежданият случай/, по принцип не освобождава възложителя от задължението да идентифицира офертите, които изглеждат подозрителни, с оглед съвкупността от характеристиките на предмета на поръчката, както и да предприеме съответни действия по отношение събиране на допълнителни доказателства и/или информация, с цел обезпечаване законосъобразното провеждане на процедурата. Когато, обаче, възложителят няма съмнение за подадени подозрителни оферти, какъвто е разглежданият случай, той не е длъжен да извършва допълнителни проверки, както и да излага мотиви досежно факторите, които влизат в ценообразуването на общата, крайна цена, но не подлежат на оценяване от комисията. В горепосоченото решение на СЕС е прието, че членове 38 и 49 от Директива 2009/81 трябва да се тълкуват в смисъл, че при съмнение, че дадена оферта е с необичайно ниска стойност, възлагащите органи са длъжни да проверят дали това действително е така, като вземат предвид всички релевантни елементи, свързани с обществената поръчка и с документите за нея, без в това отношение да имат значение невъзможността за прилагане на предвидените за целта в националното законодателство критерии и броят на подадените оферти /т.24, 35 и 37/. Задълженията, произтичащи от тези членове, обаче, възникват за възлагащия орган само при условие, че надеждността на дадена оферта е съмнителна a priori /т.36/. Противно на твърденията в жалбата, настоящият състав намира, че предложената от Бориван ООД обща цена за изпълнение на поръчката не съставлява нереалистична цена, която при съпоставяне с тази, предложена от касатора, или с прогнозната стойност на поръчката / 322 000.00 лв./, незабно да поставя под съмнение офертата му поради необичайно ниска стойност. КЗК е формирала аналогичен извод, който следва да бъде споделен.

Що се отнася до настоятелно поддържаните оплаквания за допуснати от Бориван ООД нарушения на трудовото и осигурителното законодателство, то съдът намира за уместно да препрати към мотивите на обжалваното решение, в които е даден отговор на тези твърдения. От една страна, законосъобразно е съобразено от Комисията, че участникът Бориван ООД е декларирал, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, съгласно чл.39, ал.1, т.1, б. д ППЗОП. От друга страна, за нарушаване на трудовото и осигурително законодателство се носи съответната административно наказателна отговорност предвидена в КТ и КСО, като контролът за това не е от компетентността на КЗК, в каквато насока е и установената практика на КЗК и ВАС.

В заключение следва да се посочи, че съдът споделя и извода на Комисията досежно приложението на нормата на чл.104, ал.5 ЗОП в разглеждания случай. Разпоредбата има диспозитивен характер и приложението й е предоставено на преценката на помощния орган на възложителя, комуто е предоставена възможност да провери заявените данни в офертата, но не и задължение във всички случаи да извърши такава проверка или да изиска разяснения. Всички изложени в касационната жалба оплаквания и по този аспект от спора са неоснователни.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на КЗК е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което не се оправдават твърденията за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат. Ответникът - възложител има право на присъждане на разноски по делото. Същият е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това дружеството-касатор следва да бъде осъдено да му заплати такова, в размер на 200 лв, определен от съда при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на страната.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1314 от 14.12.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-868/2023 г.

ОСЪЖДА Социално предприятие Социални инвестиции и ресурси ЕООД, представлявано от управителя Б. Б., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], да заплати на Столична община сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща определени от съда разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА