Р Е Ш Е Н И Е

№. 11

София, 08 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.

ЧЛЕНОВЕ: К. М.

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря И. П. и с участието на прокурора от ВКП А. Г. изслуша докладваното от съдия Янкова н. д № 783/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против присъда № 125 от 12.10.2023 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, V въззивен състав, по ВНОХД № 3349/2022 г., с която първоинстанционната осъдителна присъда, постановена от РС София по НОХД №12496/2019 г. е отменена изцяло, а подсъдимия А. К. Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В протеста са заявени две касационни основания – по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновани с оплакване на процесуално несъответен доказателствен анализ, вследствие на който съществено са били подценени доказателствата, установяващи факта на престъплението и участието на подсъдимия, от които нарушения в каузална връзка е последвало и незаконосъобразното му оправдаване. След изготвяне на мотивите към присъдата, на 23.11.2022 г. е подадено допълнение към протеста, съдържащо доказателствен разбор на основните гласни източници – обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия св.Е. Г., от който са изведени съображенията на прокурора за правдоподобност и достоверност на вторите и е обобщено, че с отказа да им се довери, съдът допуснал съществено процесуално нарушение. Констатирайки, че подаденият протест, ведно с допълнението към него не съдържа всички реквизити по чл.351, ал.1 от НПК с Разпореждане от 05.05.2023 г. на Председателя на първо н. о. на ВКС е отказано образуване на касационно производство, а делото е върнато с указание за правилното му администриране и изпълнение на процедурата по чл.351 от НПК. С разпореждане от 15.05.2023 г., съдия от СГС указал на Софийска градска прокуратура да приведе подадения протест в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. На 22.05.2023 г., в рамките на дадения срок, е подадено допълнение, озаглавено „касационен протест“, в което касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е аргументирано с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл.107, ал.5 и чл.14, ал.1 от НПК, конкретизирани като неизпълнение на задължението за задълбочена и обективна проверка на доказателствата и на задължението за всестранно и пълно изследване но доказателствените източници. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е аргументирано само като функция от претендираните съществени процесуални нарушения, без конкретни доводи, подкрепящи заявената материална незаконосъобразност.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП поддържа протеста и пледира за неговото уважаване. В подкрепа на заявеното отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК посочва допуснато от въззивният съд нарушение изразено в неизвършване на дължимата цялостна проверка на първоинстанционната присъда. Счита, че по делото е следвало да бъде установено, чрез мобилните клетки, движението на подсъдимия, което е извършено само по отношение на единия подсъдим. Изтъква също липсата на надлежна проверка, чрез дължимото изследване на открити и иззети при огледа на местопроизшествие веществени доказателства - запалка и биологична следа, както и пропуска на съда да се произнесе по веществените доказателства в съдебния си акт.

В заседанието пред ВКС подсъдимият Т. и защитникът му - адв. В.П., редовно призовани не се явяват.

Не се явяват редовно призовани и частния обвинител и граждански ищец Е. Г. и упълномощения му повереник адв. М.Т..

В срока по чл.351, ал.4 от НПК от името на подсъдимия е депозирано от упълномощеният му защитник възражение с доводи за неоснователност на протеста и молба същият да бъде оставен без уважение.

В постъпила по делото писмена молба от адв.Т. е изразено желание делото да бъде разгледано без нейно участие, както и че счита протеста за основателен и го поддържа, като моли съдебният акт да бъде отменен и постановена осъдителна присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационното производство е първо по ред, след преминали две въззивни производства, второто от които е образувано след възобновяване на делото от Софийския апелативен съд.

С първоинстанционната присъда, постановена на 09.03.2021 г. по НОХД № 12 496/ 2019 г. по описа на СРС, подсъдимият А. К. Т. е бил признат за виновен в това, че 13.02.2019 г., около 11.50 ч. в [населено място], ЖК Д. [жилищен адрес] на партерния етаж на вх.А, чрез нанасяне на удари с метална тръба в лявата ръка причинил на Е. Е. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв лакътен израстък без разместване, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. С присъдата подс.Т. бил осъден да заплати на Е.Г. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като до пълният предявен размер от 30 000 лв. гр. иск бил отхвърлен като неоснователен.

С Решение по ВНОХД № 4051/2021г., образувано по въззивна жалба на подсъдимия, подадена от защитника му адв.В.П., състав на СГС потвърдил първоинстанционната присъда.

Производството по делото било възобновено от Апелативен съд София, с решение № 242/28.07.2022 г. постановено по н. д. №456/2022 г., с което въззивното решение било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание.

С протестираната сега въззивна присъда, Софийският градски съд, признал подс.Танков за невиновен в извършването на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал, като отхвърлил изцяло предявеният от пострадалия Е.Г. граждански иск като неоснователен.

На първо място е необходимо да се уточни, че независимо от назоваването му като „касационен протест“, изложението изготвено от прокурора е в рамките на процедурата по чл. 351, ал.5, т.1 от НПК. Същото е постъпило в дадения от съдията - докладчик срок за отстраняване на нередовностите на касационният протест и съставлява, както е и администрирано към ВКС, именно допълнение към подадения протест. Тоест, пределите на настоящата проверка са очертани от посочените в иницииралият касационното производство протест основания - по чл.348, ал.1, т.2 и по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Внимателният прочит на изложението в допълнението към протеста обуславя извод, че съдържанието на подкрепящите данни, чрез които прокурорът е разяснил въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК и конкретно претендираните нарушения по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК е попълнено изцяло с предложения от обвинението собствен прочит на доказателствата. Независимо от формулирането им като „едностранен анализ на доказателствената маса и превратно тълкуване съдържанието на доказателствата, само и единствено в насока разколебаваща обвинителната теза“ (стр.4 от протеста) по естеството си всички изложени в протеста доводи са свързани единствено с изразеното от прокурора несъгласие с преценката на съда да не се довери на показанията на св.Г.. В обосноваващите оплакването съображения не се откриват например твърдения за изопачено или не според действителното им съдържание оценяване на гласните източници, за останало необсъдено доказателство, за повърхностен или несъвкупен анализ на събраните доказателства. В същото време обаче, в допълнението към протеста много подробно са анализирани показанията на св.Г. от гледна точка тяхното качество, незначителност на наличните в тях противоречия и в съпоставително обсъждане с показанията на св.Е. и информацията от представената от Директора на Спортното училище “Генерал В.С.“ справка за присъствието на подсъдимия в учебните часове, е аргументирана тезата на обвинението за достоверност на заявеното от св.Г..Така изведената в протеста позиция на обвинението всъщност съдържа искане ВКС да обсъди събраните доказателства, като възприеме предложения в допълнението към протеста доказателствен прочит и въз основа на същия да приеме различни фактически положения, свързани с процесното престъпление и неговия автор. С подобно правомощие, за разлика от въззивната инстанция, ВКС не разполага.

В принципен аспект, инстанциите по фактите са суверенни в дейността си по оценката на доказателствата и при решаването на въпроса кои от тях да възприемат с доверие. Поради това, вътрешното им убеждение, когато във формирането му не се откриват пороци, не подлежи на преоценка.

Ето защо оплакването за допуснато от въззивният съд съществено процесуално нарушение, обосновано с предложения в допълнението към протеста собствен прочит на доказателствата, съставляващо по естеството си оплакване за необоснованост, която е извън обхвата на касационната проверка, не ангажира касационният състав с отговор.

В рамките на същият касационен повод, като аргументиращи заявеното в протеста нарушение по чл.14 от НПК, в заседанието пред ВКС са развити от участващия прокурор съображения, в подкрепа на които са изложени данни, свързани с пропуска на съда да изпълни цялостна и всеобхватна въззивна проверка, така както го задължава нормата на чл.314 от НПК и неизпълнение на задължението му като последен съд по фактическото изясняване на делото да събере и провери всички възможни източници за изясняване на въпросите от предмета на доказване.

Прегледът на въззивната дейност дава основание на ВКС да се съгласи, макар и не по всички доводи, с така изразеното недоволство.

Независимо от изрично възложената на прокурора доказателствена тежест да докаже обвинението и следващата се очаквана инициативност, принципните начала по чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК несъмнено ангажират съда със задължението да осигури разкриване на обективната истина, като положи всички усилия за изясняване релевантните обстоятелства от предмета на доказване, очертан от повдигнатото фактическо и правно обвинение.

С оглед функцията на прокуратурата обаче и предоставените и процесуални средства и възможности за провеждане на разследване, неизвършването на действия, при това ограничени темпорално, макар и въведени под предтекст, че попадат в обхвата на дължимото от съда разкриване на обективната истина, не могат да получат дадената им от прокурора оценка. Несподелим е в този смисъл отправения към съда упрек за пропуска му да проследи движението на подсъдимия чрез мобилните клетки. Досъдебното производство е образувано на 13.02.2019 г. и в рамките на същото прокуратурата е разполагала с възможността да изясни посоченото обстоятелство. В регламентацията на специалния закон (чл.251б от ЗЕС) информацията е с трайност шест месеца, поради което и посочената претенция към дейността на съда, с оглед отдавна изтеклите срокове за съхранение, е лишена от основание.

Пропускът на съда да се произнесе по веществените доказателства действително е нарушение, но не е съществено, като принципно е отстранимо по реда на чл.306,ал.1, т.4 от НПК, поради което и отправеното в тази посока оплакване е неоснователно.

Неизследването обаче на веществените доказателства, независимо от бездействието на прокуратурата, несъмнено е компрометирало качеството и пълнотата на дължимата от въззивния съд цялостна проверка, който с пропуска си да го констатира и отстрани се е отклонил съществено от изискванията по чл.314, ал.1 от НПК за нейното провеждане. Ето защо и отправеното в тази посока възражение ВКС намира за основателно.

По делото, с протокол за оглед на местопроизшествие са приобщени като веществени доказателства открити и иззети при огледа биологични следи и запалка, които преди приключване на разследването са предадени на съхранение в 8-мо РУ СДВР (л.88, Д.П.). Посочените веществени доказателства не са били обект на експертно изследване, като заключение в тази посока, изготвено и приобщено по делото липсва. Независимо, че прокуратурата не е оспорвала, нито е възразявала срещу доводите на защитника - адв.П. пред първоинстанционният съд (л.77, НОХД) и пред въззивните състави (стр.4, абз. втори, допълнение към възз. жалба), че „тези следи и веществени доказателства не уличават подсъдимия“, без съмнение бездействието на прокуратурата не е освободило съда от вменените му задължения да изясни, така както го задължава НПК всестранно и пълно обстоятелствата по делото, ползвайки за това всички възможни и допустими доказателствени способи и средства.

В случая, веществените доказателства не само не са били подложени на изследване за изясняване на тяхната принадлежност и съответно относимост към обстоятелствата от предмета на доказване, но и съдът е приел в мотивите си, че „..не се установило на кого принадлежат иззетите веществени доказателства“(стр.3, възз. мотиви), което съждение е изцяло с характер на предположение. Подобен подход е в пряко противоречие с принципното положение, че съдът основава своите изводи само въз основа на доказателства, установени по реда и със способите на НПК, а предположението несъмнено е извън тях. Безспорно е също и че процесуалният закон - чл.303, ал.1 от НПК, не допуска присъдата да почива на предположения и посоченото ограничение е приложимо както към осъдителната, така и към оправдателната присъда.

Игнорирайки факта, че делото е поставено отново на въззивно разглеждане след проведена процедура по възобновяване, провокирана именно от констатирани пропуски в процесуалната дейност по събиране и проверка на доказателствата, с оглед разкриване обективната истина по делото, въззивният съд не е подходил с нужната задълбоченост и внимание, вследствие на което е пренебрегнал задълженията си като втори и последен съд по фактите да ги изясни по несъмнен начин.

По този начин контролираният съд се е отклонил от предвидените в НПК изисквания, като не е извършил дължимата всеобхватна въззивна проверка, а в същото време е постановил съдебен акт, основан на предположения, с което е допуснал съществени процесуални нарушения изцяло покриващи смисъла на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

При констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от контролираната инстанция, обуславящи отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане е безпредметно обсъждането на заявеното оплакване за нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, особено в контекста на неговото аргументиране, изцяло изведено, както се отбеляза, като функция на претендираните процесуални нарушения.

С оглед изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във връзка с ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 125 от 12.10.2022 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, V въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3349/2022 г., по описа на съда, като

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.