Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 1051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Т. С. Център 1 ДЗЗД гр. София, чрез процесуалния представител адм. Д. С. против решение № 6718/07.11.2023 г. постановено по адм. дело № 7033/2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

О. Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез старши юрисконсулт К. П. и З. М. П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 6718/07.11.2023 г. постановено по адм. дело № 7033/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на К. Т. С. Център 1 ДЗЗД гр. София срещу решение № 1040-21-405/30.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е било потвърдено разпореждане № 33097/29.05.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и е присъдил разноски. Съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се приеме една злополука за трудова и издаденият административен акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че на 12.05.2023 г. с декларация за трудова злополука вх. № 407/12.05.2023 г. от Т. С. Ц. 1 ДЗЗД в ТП на НОИ София - град е декларирана злополука, претърпяна на 08.05.2023 г. от З. М. П., въз основа на която на основание чл. 59 от КСО е било открито досие за трудова злополука № 33097. Видно от Протокол за трудова злополука пострадалата от злополуката е З. П. на длъжност [длъжност]. Тя се е случила в гр. София, а на мястото е имало и свидетели. З. П. е освободена от работа, поради [симптоми]. По път към дома си е блъсната от лек автомобил. Били са представени медицински документи, удостоверяващи [травми]. Видно от служебна бележка №247/31.05.2028 г. на П. е проведен начален инструктаж по безопасност. Приложена е и длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, трудов договор №52/18.06.2020 г. Съгласно преглед на пациент, издаден от УМБАСАЛМ Пирогов, спешен кабинет по ортопедия и травматология, З. П. е с анамнеза - Бутната от кола, основна диагноза- [диагноза]) и придружаващи заболявания - [заболявания] с 14 дни с домашен режим на лечение. С разпореждане №33097/29.05.2023г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приел злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Актът е обжалван по административен ред пред горестоящия административен орган. С решение № 1040-21-405/30.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ - София град е оставил без уважение жалбата на К. Т. С. Център 1 ДЗЗД като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието трудова злополука е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за трудова следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице.

С нормата от разпоредбата на чл. 55, ал.2, т.1 КСО е приравнява на трудова и всяка злополука, станала с осигурен по чл.4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 КСО израз обичаен път при отиване и връщане от работа, но съдебната практика го е определила като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно достигане до работното място.

Неоснователни са наведените доводи от страна на касационния жалбоподател за нарушение на Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и съдът не ги споделя.

Няма данни поведението на пострадалия по време на обичайния път да е било провокиращо или препятстващо водача на МПС-то и дали това поведение не съпричинява пряко и непосредствено вредоносния резултат не само в хипотеза на умишлено увреждане на здравето, а с оглед на всички особености на конкретния случай. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като трудова, поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата. В случая е безспорно, че на 08.05.2023 г. З. М. П. е претърпяла увреждане на здравето си, довело до временна неработоспособност, видно от болничен лист № Е20230322714. Гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство правилно са били кредитирани от съда като кореспондиращи и обективни на другите представени доказателства. Установено е, че П. е работила на посочена дата на [улица]като [длъжност] в дружеството, както и че е била освободена от свидетеля Г. по нейна молба да напусне работното си място, поради здравословни причини. От длъжностната характеристика на лицето - [длъжност], трудовите й задължения може да се направи извод, че не са свързани с точно определено място, а се изразяват в [заличен текст], което предполага различни възможности за избор на транспорт и на път към дома.

Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00 (сто) лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6718/07.11.2023 г. постановено по адм. дело № 7033/2023 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА К. Т. С. Център 1 ДЗЗД, ЕИК: 176696839 да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева разноски пред касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ