Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 1459/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Х. Б. К. ЕООД, чрез процесуален представител срещу Решение № 152/31.10.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 03002521003010-091-001/29.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 297/21.12.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДД главница в размер на 47 728.85лв. и лихви в размер на 1 472.25лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

На първо място се сочи, че неправилно съдът е открил производство по оспорване на представените от касатора частни документи, тъй като те не са били оспорени по време на ревизионното производство и са изтекли съответните срокове, а така също и делото е върнато за ново разглеждане и в отговора на НАП липсва волеизявление за оспорване. Последното е направено бланкетно и е следвало съда в решението само да посочи дали приеме за доказано истинността на представените доказателства или не ги кредитира като неистински.

Неправилно съдът е заличил допуснатите експертизи поради неплащане на определения от него депозит, тъй като съдът има право и „служебно“ да назначи съответна експертиза. Това е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и е довело и до неправилност на съдебния акт.

Неправилно АС – Търговище е приложил и закона по отношение установяване подписването с КЕП на ЗВР, РЗ и РА, като това е следвало да се извърши чрез назначаване на СТЕ. Едва след като се установи от нея с какъв вид подпис са подписани посочените по-горе актове, е следвало съдът да изрази мотиви дали актовете са редовни, а не да се довери само на представените на хартиен носител разпечатки на актовете.

Счита се, че не е приложен правилно и материалния закон и на касатора е издаден РА поради документалните пропуски на трето лице. Правото на ДК не е обвързано с материалната и техническа възможност на доставчика, нито с наличието на липса на данни относно произхода на стоката и нейното съхранение. Липсват доказателства за наличие на недобросъвестност у РЛ по отношение на фактурираните стоки и с оглед практиката на СЕС, че не се следват задължения за получателя на фактурата да извършва проверка при доставчика си, то за касатора са налице предпоставките за ползване право на ДК по процесните фактури.

По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на АС - Търговище. Претендира разноски за касационната инстанция.

„Х. Б. К. ЕООД е депозирал и частна касационна жалба срещу определение № 604/12.12.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. на АС – Търговище с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.

Счита определението за неправилно, тъй като липсва норма в АПК или ДОПК определяща, че по административни дела се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредба № 1/009.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а е приложима нормата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК.

Сочи се още, че след като първоначалното решение на АС – Търговище е било отменено с решение на ВАС то за тези инстанции не се следват разноски на ответника, тъй като отмяната се дължи на неправилното решение т. е. не следва да се търпят разноски поради неправилен съдебен акт.

Моли съда да се отмени оспореното определение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неоснователна е и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка пред ВАС е Решение № 152/31.10.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 03002521003010-091-001/29.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 297/21.12.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДД поради отказано право на ДК по доставка на стоки от „А. М. К. – А.М.С.“ ЕООД, по 42бр. фактури за данъчни периоди февруари 2021г., март 2021г., април 2021г., май 2021г. и юни 2021г., главница в общ размер на 47 728.85лв. и лихви в общ размер на 1 472.25лв.

Касационното производство е повторно, след като с решение № 7250/03.07.2023г., постановено по адм. дело № 4138/2023г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 155/25.11.2022г. постановено по адм. дело № 18/2022г. на Административен съд – Търговище и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Търговище. В решението на ВАС е посочено, че следва при новото разглеждане на спора съдът да се произнесе по доказателствените искания на РЛ, както и по възражението за липса на валиден КЕП на съставените при ревизията електронни документи и да обсъди представените по делото доказателства - договор, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и стокови разписки, като изложи мотиви дали те доказват реалното осъществяване на спорните доставки.

Във връзка с дадените задължителни указания на ВАС, решаващия съд е дал указания на данъчния орган да представи доказателства, че ЗВР, РД и РА издадени като електронни документи са подписани от съответните органи по приходите с валиден КЕП и, че са притежавали и положили на електронните документи валиден КЕП, приравнен на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Открито е производство по оспорване истинността на електронните документи, относно автентичността на електронните подписи в ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА; назначена е и СТЕ с въпроси от кои лица са подписани посочените по-горе електронни документи и дали подписалите ги лица притежават валидни КЕП и др. свързани с оспорването на електронните подписи.

АС – Търговище е назначил и СИЕ с оглед указанията на отменителното решение на ВАС, както и е открил производство по оспорване истинността на фактурите за доставка издадени от „А. М. К. – А.М.С.“ ЕООД и приложените към тях – разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, договор за покупко-продажба, РКО, като изрично е указано на РЛ, че в негова тежест е да установи твърдяната неистинност на документите, от които ще се ползва в процеса.

С протоколно определение от 03.10.2023г., съдът е отменил допуснатите от него СТЕ и СИЕ, тъй като РЛ не е представило доказателства за заплатен депозит по експертизите, въпреки, че е бил предупреден за неизпълнение на съдебните разпореждания.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения РА, решаващия съд е посочил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение оспорването на подписаните с електронен подпис електронни документи съдът предвид събраните в хода на производството доказателства в тази насока, представени от страна на данъчния орган, е приел, че ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи и те са представени по делото като възпроизведени на хартиен носител. Позовал се е на решение на СЕС по дело № С-362/21 и е приел, че са налице и трите кумулативни изисквания, за да се приеме, че един електронен подпис се счита за квалифициран такъв, по отношение подписаните документи.

По отношение материалната законосъобразност на РА е прието, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху фактурираните стоки е условие за възникване правото на ДК и това е възложено в тежест на претендиращата за това право страна. Според съда РЛ не е доказало наличието на материалноправните предпоставки за възникване право на ДК. РЛ е представило издадените му фактури, придружени със сключен договор, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, РКО, фискални бонове. Тези частни документи обаче са оспорени по отношение авторството им и по смисъла на чл. 181 от ГПК не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е приел, че посочените по-горе частни документи са неистински, тъй като не се установява подписа положен под тях от страна на представляващия доставчика, реално да принадлежи на това лице с оглед и липсата на процесуални действия от страна на РЛ по отношение това оспорване. Според съда е налице визуално различие между положените подписи под тези документи от представляващия доставчика и такъв положен от него и публикуван в ТР. Налице са и различия в датите на съставяне на РКО и датите на касовите бонове, касаещи твърдяното заплащане на стоките.

АС – Търговище е посочил още, че не са представени и доказателства за транспортиране на фактурираните стоки и тяхното приемане от РЛ. Липсват и представени доказателства от страна на доставчика свързани с издадените от него фактури – не са посочени конкретни изпълнители по доставките, липсват представени счетоводни документи, свързани с тези доставки, липсват данни по какъв начин доставчика е придобил фактурираните стоки, не са представени счетоводни регистри, сочещи на движението на стоките.

Според съда нито РЛ, нито доставчика са представили безспорни и убедителни доказателства за реалното прехвърляне собствеността на фактурираните стоки от едното лице на другото. Наведения довод за наличие на последваща реализация на тези стоки също, според АС – Търговище, е останал недоказан.

Въз основа на горните констатации, съдът е приел, че по процесните фактури не е доказана реална доставка, като предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

На първо място неоснователен е довода относно неподписване на ЗВР, РД и РА с квалифициран електронен подпис. Изискванията към КЕП, съгласно легалното определение на това понятие, дадено с препращащата норма на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, е "електронен подпис" по смисъл на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., а именно "усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи".

От своя страна електронен подпис означава "данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва" /така чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/, а "усъвършенстван електронен подпис" е "електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26" /така чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014г./.

Или в обобщение, за да е на лице КЕП е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис.

Противно на твърденията в касационната жалба по делото са ангажирани доказателства за това, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014г., вкл. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания Приложение I от същия общностен акт (а те са изчерпателни така чл. 28 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Касатора не е опровергал по съответния начин събраните от съда и обсъдени от него доказателства, касаещи редовно поставени КЕП под посочените по-горе електронни документи.

Неоснователен е и довода за допуснати процесуални нарушения от съда свързани със заличаване на СТЕ и СИЕ, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, а от там и до неправилни правни изводи. АС – Търговище във връзка с дадените му задължителни указания от ВАС при повторното разглеждане на делото е назначил СТЕ и СИЕ със задачи имащи връзка с установяване факта на доставка на фактурираните стоки, като поради процесуално бездействие от страна на РЛ последните са били заличени. За това си действие съдът е уведомил страната изрично, като неплащането на депозита в определения от съда срок е довел и до заличаване на експертизите. АС – Търговище е изпълнило законово определените и задължения, свързани с изпълнение на един от основните принципи залегнали в АПК – този на служебното начало, посочен в чл. 9 от АПК, като е назначил по негова инициатива съответните експертизи и е открил производство по оспорване автентичността на приложените по делото частни документи – фактури, приемо-предавателни протоколи, договор за покупка, кантарни бележки, РКО. Нито в АПК, нито в ДОПК съществува норма даваща възможност на съда да не определя депозит за извършване на експертизите или последния да е платим от съда. В ГПК съществува норма даваща възможност на съда да освободи лице от заплащане на такси и разноски, но нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК касае само и единствено физически лица, а РЛ не е от този вид, поради което съдът не е имал правната възможност да го освободи от заплащане на депозита и последния да е платим от бюджета на съда. Изрично законовите норми задължават страната в чиято доказателствена тежест е да установи съответни факти и обстоятелства, които я облагодетелстват да извърши и съответни на това процесуални действия. Видно е, че касатора е бездействал по време на съдебното производство пред решаващия съд във връзка с назначените служебно експертизи, което е довело и до тяхното законосъобразно заличаване и решаване на спора предвид събраните доказателства.

Неоснователен е и довода за допуснато съществено нарушение с откриване на производството по оспорване истинността на посочените по-горе частни документи, тъй като такова изискване се съдържа в мотивите на отменителното решение на ВАС, а и ответната страна изрично при първото разглеждане е оспорила автентичността на тези документи. По силата на чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорването следва да се извърши пред съда, не и пред административния орган в ревизионното производство, както се сочи от касатора, и то когато документа е представен. При неговото представяне в ревизионното производство, документа следва да се оспори в първото проведено с. з., както и това е сторено видно от молба от 09.09.2022г. на данъчния орган и протокол от с. з. от 13.09.2022г. т. е. ответната страна е оспорила документите в предвидените от чл. 193, ал. 1 от ГПК срокове.

Правилни са и изводите на АС – Търговище за недоказване от страна на касатора на наличие на безспорни доказателства за реалност на фактурираните стоки, а от там и за наличие на предпоставките за право на ползване на ДК по тях.

Установява се от доказателствата, че дружеството „Х. Б. консулт“ ЕООД през ревизираните периоди е извършвало дейност по покупко-продажба на лечебни растения – билки. РЛ е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по 42бр. фактури, издадени от „А. М. К. – А.М.С.“ ЕООД с предмет доставка на „плод шипка, бръшлян, корени и върхар коприва, левурда, глог цвят, лист и цвят липа, бял бъз“.

РЛ е представило сключен договор с доставчика от 01.02.2021г., с предмет „доставка на лечебни растения“, като в договора е посочено, че доставчикът снабдява РЛ със следните количества стока – за 2021г. – 130т., за 2021г. – 150т. и за 2022г. – 150т., уговорена е и цена за кг. за всяка една от различните лечебни билки.

От страна на РЛ са представени издадените 42бр. фактури, приемо-предавателни протоколи към тях, стокови разписки, кантарни бележси, фискални бонове и РКО. От страна на доставчика не са представени никакви документи. Представените от РЛ частни съпътстващи фактурите документи са били оспорени от страна на органа по приходите относно автентичността на подписа на представляващия дружеството-доставчик П. Х.. Въпреки дадената възможност за ангажиране на доказателства и доказателствени искания на РЛ, не са ангажирани доказателства, от които да се удостовери авторството на оспорените от ответника посочени по-горе писмени документи. Въпреки, че съдът не изрично не е изключил тези доказателства от доказателствения материал, то той ги е обсъдил и е достигнал до извод, че последните са съставени за целта на производството поради техните непълноти и разминавания, което не представлява само по себе си нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на съдебния акт. Настоящата съдебна инстанция обаче счита, че с оглед недоказване от страна на РЛ автентичността на съпътстващите фактурите документи, относно реалността на доставката на фактурираните стоки, то тези частни писмени документи, нямащи материално-обвързваща доказателствена сила следва да бъдат изключени от доказателствения материал, предвид нормата на чл. 194 от ГПК, като не бъдат обект на анализ и съпоставка по спора.

При съобразяване с вида на сделката – покупко-продажба на лечебни растения - билки, и тяхното количество – тонове, за установяване на действителното прехвърляне на правото на собственост следва да се представят доказателства за наличие на договор, установяване на произхода на билките, тяхното товарене, превозване и разтоварване. В конкретния случай по отношение на доставчика единственото безспорно установено обстоятелство е наличието на облигационно отношение между страните по фактурите. Останалите елементи, необходими за установяване на изпълнението на облигационното отношение и съответно основание за издаване на първичен счетоводен документ – фактура, не се установяват от материалите по делото след изключване от доказателствения материал на оспорените писмени доказателства.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.

Доказателствената тежест и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК е на задълженото лице, което претендира правото на приспадане. В настоящото производство макар да са събрани писмени и гласни доказателства относно процесните доставки, същите не установяват безспорно реалното им осъществяване. Правото на приспадане е отказано, поради недоказване на елемент от фактическия състав по доставяне на стоките, предмет на спорните фактури – тяхното реално предаване от доставчика на РЛ.

В случая, правилно съдът е установил, че от страна на доставчика не са представени доказателства, а РЛ, след изключване на посочените по-горе частни документи, е представило само фактури и фискални бонове. В случая, не са представени релевантни на спора доказателства за предаване на фактурираните стоки, както и каквито и да са първични документи за придобиване и транспортиране на стоките до предаването им на РЛ.

Принципно правилни са касационните доводи за неотносимост на голяма част от констатираните при ревизията непълноти при доставчика. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на Директива 112/2006/ЕО е приела, че не е допустимо добросъвестният получател по облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Практиката на СЕС е категорична и за обстоятелството, че за да се признае право на данъчен кредит, е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване на националното право. Съгласно изводите на СЕС, липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика или допуснати от негова страна нередности, не са основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но след като бъде доказана реалност на пряката сделка. В случая именно тя е останала спорна.

Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване - т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013г., по дело С-78/12, "Евита-К".

В конкретния случай ВАС приема, че първоинстанционният съд е правилно е обсъдил и анализирал представените доказателства свързани с твърдяното получаване на фактурираните стоки от РЛ и е достигнал до извод за липса на установяване реалността на извършените доставки. Липсата на доказателства касаещи транспортирането на стоките, приемането и тяхното предаване, липсата на счетоводни документи представени от доставчика за да се установи движението на стоковия поток са предпоставка за отказване право на ДК по фактурираните стоки. Налице са разминавания в датите на съставяне на РКО и датите на касовите бонове, водещо до съмнения относно плащането на стоките, което макар и да не е елемент от правото на ДК е индиция за недоказване реалността на извършения стокообмен между доставчика и РЛ.

Правилни са и изводите на АС – Търговище, че неоснователен е довода за последваща реализация на стоките, тъй като това е само косвено доказателство за реалността на доставките, щом не е доказано прехвърляне собствеността върху процесните стоки от доставчика на РЛ, а така също този довод е останал и недоказан от касатора, тъй като не е установено безспорно, че именно сочените като получени от доставчика „А. М. К. – А.М.С.“ ЕООД стоки по вид и количество впоследствие са били реализирани към трети лица, предвид неизвършената проверка в счетоводството на РЛ.

В обобщение следва да се посочи, че наличието само на фактури и тяхното счетоводното отразяване при получателя, не доказва реално извършено данъчно събитие, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно и на посоченото основание РА е законосъобразен.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

ПО ОТНОШЕНИЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА:

С определение № 604/12.12.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. АС – Търговище е оставил без уважение молбата на „Х. Б. К. ЕООД за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като се е позовал на нормата на чл. 161 от ДОПК.

Определението е правилно.

Изричната норма на чл. 161, ал. 1 от ДОПК сочи, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Самата норма препраща към Наредба № 1/09.07.2004г., при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, ако данъчната администрация е била представлявана от такъв. По това липсва спор, а и видно от доказателствата по делото, директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна е бил представляван от юрисконсулт. Нормата на чл. 161 от ДОПК е специална и изключва приложението на общата такава на чл. 78 от ГПК, както се сочи в частната жалба. Правилно в тази връзка АС – Търговище с оглед материалния интерес е определил и възнаграждението за данъчната администрация в размера посочен в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и то за три съдебни инстанции, както е законовата норма от ДОПК, така и предвид чл. 226, ал. 3 от АПК.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 586.09лв., предвид чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/31.10.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. на Административен съд – Търговище.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 604/12.12.2023г., постановено по адм. дело № 123/2023г. на АС – Търговище.

ОСЪЖДА „Х. Б. К. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, [улица], представлявано от управителя Й. Б. да заплати на Национална агенция по приходите, сума в размер на 4 586.09лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и шест и 0.09/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ