Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 2388/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Чолаков, против Решение № 2334/19.12.2023 г., постановено по административно дело № 1520/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022 година.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразността на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваната заповед да се потвърди.

Ответната страна, М. А. А. чрез адвокат Попов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Делото е повторно тъй като с решение № 204/6.2.2023г., постановено по адм. дело № 2551/2022г. по писа на Административен съд - Пловдив жалбата е била отхвърлена. Този съдебен акт е отменен с решение №6214/12.06.201 Зг. по адм. дело № 3016/2023г. на Върховния

административен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се събрат непредставените по делото видеоматериали от охранителни камери, съответно да се обсъдят всички представени по делото писмени и гласни доказателства заедно и поотделно и да се изложат обосновани правни изводи по всички основания по чл. 146 АПК.

Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с която на М. А. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с[Фирма 1] за длъжността надзирател II-ра степен в Затвора - [населено място], II-ра категория

За да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР, като са спазени и изискванията за форма и съдържание на административния акт по чл. 201, ал. 1 ЗМВР. Приел е обаче за безспорно, че М. А. на 25.11.2021г. е внесла мобилен телефон на територията на Затвор - [населено място], който не е бил оставен на предвидените за това места по смисъла на Заповед №Л-3363/2 от 12.08.2016г. на главния директор на[Фирма 1]. Не се оспорва обстоятелство, че този именно телефон е бил получен от В. Г. на 24.11.2023г. в офис на Еконт - гр. [населено място] и в последствие предаден на А.. Безспорно е също, че лицето изпратило пратката е заплатило на Г. сумата от 100 лева, която същият е получил на 24.11.2023г. чрез услугите на Изипей. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, изслушаната съдебна експертиза и обясненията на жалбоподателя.

Според съда, недоказани остават твърденията на дисциплинарно наказващия орган, че А. е получила сумата от 100 лева, респ. друг дар или облага, в качеството й на Надзирател II - ра степен от близки на лишен от свобода, за да извърши неправомерно действие по служба - да внесе неразрешени вещи и предмети на лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затвора в гр. [населено място].

Съдът е счел за недоказано и твърдението, че М. А. е направила опит за внасяне на неразрешени вещи и предмети, предназначени за лишени от свобода. Не е установена самоличността на лицето, подало данните за предстоящото противоправно поведение на служител от Затвора - [населено място], нито това за кого е била предназначена забранената вещ. Посочено е, че това не се дължи на обективна невъзможност за събиране на доказателства, доколкото служителят А. П. Т. твърди да е осъществил личен контакт с това лице. Неясно остава защо още на този етап не е потърсено съдействието на органите на МВР за провеждане на нужните оперативни действия по разследване и събиране на годни доказателства, в подкрепа на заявената теза, чрез установяване на ангажираните лица и индивидуализиране на забранените вещи.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че безспорно са установени данни за извършено от А. дисциплинарно нарушение, тъй като е внесла мобилен телефон в Затвор - [населено място] и го е оставила за съхранение на нерегламентираните за това места. Извън това безспорно обстоятелство, повдигнатото в хода на дисциплинарното производство обвинение се явява недоказано. Това се дължи на допуснати в хода на производството процесуални пропуски, при които органът е формирал крайните си изводи без да събере нужния обем от доказателства в подкрепа на първоначалните данни, възбудили проверката и формираните в последствие правни изводи. В случая тезата на наказващия оран се крепи на предположения за причините, целите и подбудите за извършеното от служителя дисциплинарно нарушение.

Съдът е посочил, че не се подкрепя и позицията на ответника за колебанията в обясненията на А. относно произхода на процесната вещ. В тази насока не са извършени процесуални действия за снемане на данни от служителя в момента на доброволно предаване на телефона. Липсва протокол с подпис от свидетели, който да удостоверява отказ на А. да даде обяснения. Интерпретациите на изявленията й, отразени в докладни записки и обяснения от други служители, необосновано са ценени като инкриминиращи от ДРО в разрез със задължението на разследващите по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР да извършат всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Дадените макар и в по - късен етап писмени обяснения от А. кореспондират с цялостния доказателствен материал и се подкрепят от безспорно установените факти и обстоятелства. При липсата на доказателства в подкрепа на заявената в дисциплинарното обвинение цел на внасяне на процесната вещ на територията на Затвор - [населено място], не са налице основания да бъдат пренебрегнати сочените в тази насока причини от служителя. Съдът е приел, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактическата обстановка, върху която е крепил правните си изводи, дори и служителят да не е дал обяснения или ако същите не кореспондират с наличната изходена информация.

Така постановеното решение е правилно и обосновано, като изложените в него мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие на даденото в заповедта фактическо описание на извършените нарушения и правната им квалификация като основание за наложеното дисциплинарно наказание. Установената и доказана в хода на дисциплинарното разследване фактическа обстановка сочи на извършено от оспорващия дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, което по смисъла на чл. 200 ЗМВР подлежи на санкциониране с по - леко наказание.

Дадената от органа квалификация по нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители от ГД ИН не се подкрепя от установената фактическа обстановка. Не е дадена ясна мотивация, извън сферата на предположенията, за това с кои точно действия служителят е допуснал поведение несъвместимо с добрите нрави. Кои свои задължения е изпълнил неточно и пристрастно. Респективно как се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. Най - сетне кога, как, при каква обстановка и от кого е получил подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните му задължения. Злоупотребата с власт и доверие не носи легална дефиниция нито в Етичния кодекс -[Фирма 1], нито в разпоредбите на ЗМВР, поради което наказващия орган, позовавайки се на посоченото правно основание, преди всичко следва да очертае ясно негативни последици от нарушението, материалният и моралният им ефект, интензивността на неблагоприятното въздействие върху установения ред и дисциплина в съответното държавно учреждение, и едва след това да отчита тежестта на нарушението. При липсата на доказателства в подкрепа на тези релевантни за обвинението обстоятелства, органът незаконосъобразно и необосновано е приел за безспорно установено и извършено от служителя тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР.

На следващо място, въпреки че е установил две нарушения - подлучване на парични средства за лична облага и опит за внасяне на забранена вещи и предмети, ответникът не е спазил императива на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и не е определил самостоятелни наказания въз основа на индивидуална преценка за тежестта на всяко нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Обоснован е изводът на съда, че в производството по налагане на дисциплинарно наказание органът е допуснал нарушение и на нормите на чл. 35, чл. 36, ал.1, ал. 3 и ал. 4 от АПК и чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от МВР, в които законодателят е доразвил основни принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от АПК. Дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е проверил и преценил самостоятелно и непосредствено събраните доказателства, а изцяло се е доверил и преповторил констатациите на ДРО. Констатациите и правните изводи на ДРО не освобождават от задължението дисциплинарно наказващия орган да обоснове възприетия вид дисциплинарно наказание с всички установени факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното поведение на служителя в съответствие с естеството на извършваната дейност. Не е обоснована тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици и не са събрани конкретни данни, обуславящи извод за утежняване отговорността на нарушителя. Пълният дефицит на съпоставка между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение, ведно с настъпилите от него последици, респект, с индивидуализирането им, обосновава извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Този подход прегражда възможността за съдебен контрол, доколкото ангажирането на дисциплинарна отговорност не може да почива на предположения и недоказани по установения ред твърдения.

Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение в отменителната му част по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, който размер, съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, поради което възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2334/19.12.2023 г., постановено по административно дело № 1520/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на М. А. А., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА