Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ТАНЯ КУ. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 2775/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. против решение № 60/10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 198/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 543,76 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, и вместо това предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР - Шумен, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора.
Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ганчев против ОДМВР-Шумен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 550 лв., по отношение на последните в съдебно заседание е допуснато изменение на иска и същите се считат предявени в размер на 543,76 лв. Вредите се твърдят като претърпени в резултат на отменено наказателно постановление (НП) № 22-0307-001140/16.01.2023 г. издадено от началник на РУ - Нови пазар при ОДМВР Шумен, тъй като ищецът бил лишен от право да управлява МПС, като по повод съставен АУАН № 841411/16.12.2022 г. му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което в последствие му е върнато на 30.06.2023 г. Неимуществените вреди се твърдят като свързани с неудобството и невъзможността да управлява собствения си автомобил, а имуществените вреди - от разходи, направени за достигане до работното му място - за гориво и паркинг през процесния период, за който твърди, че е ползвал превозни средства на свои колеги и приятели, както и имуществени вреди, произтичащи от заплатена сума при връщане на СУМПС. Поради отнетото му СУМПС ищецът бил останал без работа, като със Заповед № 327 от 15.05.2023 г. му прекратено трудовото правоотношение с работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
По делото е безспорно установено, че СУМПС на Ганчев е отнето на 16.12.2022 г. от актосъставителя, за което е направено отбелязване в АУАН № 841411/16.12.2022 г. Издадена е и връчена ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г. на началник РУ-Н. П. с която на осн. чл.171 т.1 б. б от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване въпроса за отговорността му, но не-повече от 6 месеца, считано от 16.12.2022 г. Същата не е обжалвана и е влязла в законна сила.
За да постанови атакуваното решение административният съд е приел, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно отменено НП, но отнемането на СУМПС на Ганчев не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, а от подлежащата на предварително изпълнение, регламентирана в чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка, приложена със ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г. Съдът е посочил, че липсват надлежни доказателства, от които да се направи заключение, че ищецът действително е претърпял определени имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. от Началника на РУ-Нови пазар. В този смисъл е приел, че не са налице всички предпоставки предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касационният състав споделя изводите на Административен съд – Шумен за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки.
В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт - действие или бездействие на административен орган, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. За Ганчев при условие, че счита за незаконосъобразно извършеното изземане е съществувал законов ред за обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, от който същият не се е възползвал.
Следва да се вземе предвид и това, че наложената ПАМ – изземване на СУМПС от служител по контрол на движението по пътя е мярка, която органът предприема при условията на оперативна самостоятелност, предвид по-висшия ред на обществено значимата цел за опазване безопасността, живота и здравето на участниците в движението. Аналогично, при съставяне на АУАН, изземването на СУМПС като доказателство отново е съобразено с крайната цел на Закона за движението по пътищата, а именно осигуряване на безопасността на движението и на участниците в него. С оглед това изземването на СУМПС, предприето като прилагане на ПАМ или/и като приобщаване на доказателство във връзка с АУАН, не би следвало да се приема като негативно действие от страна на органа, което да е източник на стрес и негативни емоции, а просто като начин за осъществяване на посочената цел – безопасност на движението. Също така, както е постановил и първоинстанционният съд, не е установена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на заповедта за изземване на СУМПС.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от държавен орган при изпълнение на служебните му задължения, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Не е установена пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление, и твърдения от Ганчев вредоносен резултат, за който се претендират вредите. Правилно административният съд е посочил, че със заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, въз основа на която Ганчев е бил лишен от свидетелство за управление на МПС.
От ищеца (настоящ касатор) са изживени негативни емоции и събития след изземването на СУМПС, но то няма връзка с тях - пряка и непосредствена, каквато изисква приложимата правна норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всички твърдени от ищеца вреди първо са в причинна връзка с действието на двете заповеди за налагане на ПАМ, а не с НП, както се твърди. С издаденото НП нито е прекратена временно регистрацията на МПС, нито е приведено в изпълнение наказанието лишаване от право да управлява МПС. Само ако НП бе влязло в сила, от срока на наложеното с него наказание – лишаване от право да управлява МПС щеше да бъде приспаднат изтеклия до този момент срок на ПАМ по чл. 171, т.1, „б“ ЗДвП. Според чл. 74 от Закона за административните нарушения и наказания действия по привеждане в изпълнение на наказанието са възможни едва след като НП е влязло в сила.
С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на Г. Г. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Настоящата инстанция намира за неоснователни касационните възражения, не са налице визираните касационни основания водещи касиране на атакуваното решение, същото като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 198/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен.
ОСЪЖДА Г. Г. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ