Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3071/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "ДрешкиБг.Ком" ЕООД срещу решение № 166/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 806/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-22000122003883-091-001 от 27.04.2023 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 990 от 14.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Административен съд – Благоевград е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите.

Безспорно е доказано, че дружеството извършва търговска дейност - интернет търговия с дрехи. В хода на ревизионното производство са приети отчетените през 2017г. приходи в размер 97217 лева. Приходите са документирани с месечни отчети от ЕКАФП и ОВ за 2017г, приложени към РА. Приложените ОВ за 2017г са подписани от управителя, което противоречи на констатацията на ревизиращия екип, че „представената оборотна ведомост за 2017г не е подписана и подпечатана същата не се кредитира от ревизиращият екип. Представената главна книга за 2017г не е подписана и подпечатана същата не се кредитира от ревизиращият екип“.

Констатирано било, че липсват счетоводни документи, справки и ведомости и ревизиращия екип не можел да установи дали ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и дали има утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. Не можело да се установи дали формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.

Видно от събраните по делото доказателства, за 2017 година е имало счетоводно отчетност и тя ведно с обяснителна записка от управителя на дружеството са предоставени на инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис Благоевград, относно ИПДПОЗА № П-22000117186550-040-001 /03.01.2018г. За извършената проверка е издаден Протокол № П-22000117186550-073-001/26.10.2018г. От представените счетоводни справки, ОБ за 2017г /подписана от управителя, приложена като приложение 91.42 към РА/ и обяснителна записка следва изводът, че през 2017г.[Фирма 2] е закупило стоки на стойност 55574,70 лв. Закупените през 2017г стоки са реализирани с почти 75% надценка и е отчетен приход 97216,76 лв. Ревизиращият екип приема отчетените приходи като достоверни и безспорни, недопустимо е в същото време да не приеме отчетната стойност на закупените стоки, от чиято реализация е генериран прихода.

Вещото лице в приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, изготвено на база предоставените счетоводни данни на дружеството е установило, че данъчната основа за облагане за 2017 година, е в размер на 33 104,81 лева. Дължимият корпоративен данък е в размер на 3 310.48 лева. Внесеният корпоративен данък е в размер на 3 310.50 лева. Налице е надвнесен данък от 0.02 лева. Предвид горното, не може да бъде споделено твърдението на приходната администрация, че разходите са 0 лв. за 2017г.

Нарушени са установените в процесуалния закон принципи за “обективност” и “служебно начало” /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.

Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 3 887, 93 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на 1 т. 6 от ДР на АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 166/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 806/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22000122003883-091-001 от 27.04.2023 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 990 от 14.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "ДрешкиБг.Ком" ЕООД, гр. Благоевград, кв. "Еленово", ул. "Преслав" № 2 сумата от 3 887, 93 лв., деловодни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ