Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР ХР. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 3144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК 131129282, представлявано от управителя И. Н. Ч. и И. К. Г.-прокурист, подадена чрез пълномощника юрк.Й. Б., с която се оспорва Решение № 92 от 04.01.2024 г., постановено по адм. д. № 7505/2023г. по описа на Административен съд - София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД срещу Заповед № 627/20.06.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д ал.1 вр ал.2 т.2 предл 15- географски или търговски произход от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията, и Решение на Комисията за защита на потребителите по т.8, съгласно Протокол № 21 от 12.06.2023г., е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.2 предл. 15 , във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП, като предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на продуктите предлагани за продажба, в т. ч. и възможността потребителят да избере хранителни продукти от щандовете, на които е поставена табела с информация „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни“, които са с произход, различен от предварително обявения, а именно „Български“.

С решението в полза на КЗК са присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че потвърдената от съда заповед е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изискано становище от дружеството след извършената проверка и в резултат на това не били отчетени относими към спора факти и обстоятелства. Твърди, че съдът неправилно е приел, че „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД е осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68д, ал.2 , т.2, предл.15 от ЗЗП, тъй като видно от съдържанието на табелата се касае до общ текст, който не е свързан с конкретен продукт и обща абстрактна формулировка на послание за асортимент на дружеството, без конкретизация на отделен продукт, поради което не е налице възможност за въвеждане в заблуждение на средния потребител по смисъла на чл.68г, ал.1 и чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения, че в тъй като в този период в търговския обект голяма част от продуктите в този сектор били с български произход няма заблуждаващ елемент. Освен това, към датата на установяване на нарушението КЗП не е извършила последващи действия и задълбочена проверка на практиките на веригата за установяване дали се касае до практика или до изолиран случай. Релевира довод и за несъответствие с целта на закона. В заключение е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, в писмено становище-отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага да бъде оставено в сила решението на АССГ.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № 627/20.06.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, вр ал.2, т.2, предл 15- географски или търговски произход от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и Решение на Комисията за защита на потребителите по т.8, съгласно Протокол № 21 от 12.06.2023г., е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.2 предл. 15 , във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП, като предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на продуктите предлагани за продажба, в т. ч. и възможността потребителят да избере хранителни продукти от щандовете, на които е поставена табела с информация „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни“, които са с произход, различен от предварително обявения, а именно „Български“.

По делото е установено от фактическа страна, че на 16.02.2023г. е извършена проверка на търговски обект, намиращ се на “Околовръстен път“№271 в гр.София, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че се предлага богат асортимент от плодове и зеленчуци, изложени в обособен сектор, в който на два щанда са поставени табели с надпис: „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни.“ На единия щанд с български произход са били само 2 вида зеле (бяло и червено), а на другия щанд от общо изложени 39 продукта с български произход са били само 17 вида салати, праз и моркови. Резултатите от проверката са описани в Констативен протокол №К-2758785 от 16.02.2023г., връчен на присъствалия на проверката представител на търговеца .По констатациите не са постъпили възражения.

Случаят е разгледан на заседание на КЗП. Комисията е квалифицирала действията на жалбоподателя като нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.4от ЗЗП, като е приела, че посланието върху табелите „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни“ е подвеждащо, тъй като потребителят може да остане с впечатлението, че пазарува плодове и зеленчуци от България, което е невярна информация по отношение на всички предлагани стоки. Решението на КЗП е обективирано в Протокол №21/12.06.2023г. На основание решението на КЗП и чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в от ЗЗП председателят е издал оспорената заповед.

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършил е задълбочен анализ на приложимата нормативна уредба и е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалноправните разпоредби на закона.

Съдът възприел като правилен извода на органа, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика – да изрази отношението си към българските продукти чрез публично отправено послание, въвежда потребителите в заблуждение, че на този щанд се предлагат плодове и зеленчуци, отгледани в България, и може да е основание потребителят да вземе решение за покупка. Посочил, че освен словният елемент заблуждаващият ефект се усилва от цялостното оформление на посланието, коетo съдържа елемент от експресивната лексика, изразяващ възхищение (Брей!) и части от шевица, която е символ на изконните български традиции. В резултат на това, извел извод, че разглеждано в съвкупност, цялото послание има характер на пряко насърчаване на потреблението на основата на връзката с родното производство и при положение, че по-голямата част от предлаганите продукти не са произведени в България, това послание придобива характер на невярна и подвеждаща информация. Доверявайки се на емоционално въздействащото послание от търговеца, при покупка на повече артикули потребителят може да не забележи, че част от продуктите не са с български произход. Така цялостното представяне на посланието „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни“ осъществява всички елементи на легалната дефиниция за заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя е посочил, че липсва законова разпоредба, която да въвежда изискване за повторяемост, честота, брой засегнати потребители или изследване на търговската дейност на търговеца в цялост, за да са налице основанията на органа за намеса. Позовал се на Решение№С-388/2013г. на СЕС, където съдът е приел, че Директивата за нелоялни търговски практики следва да се тълкува в смисъл, че съобщаването от търговец на потребител на погрешна или премълчаването на съществена информация следва да се квалифицира като „заблуждаваща търговска практика“ и в случаите когато касае и засяга един-единствен потребител. Решаващият съд приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Между страните не е налице спор по фактите, установени от КЗП при извършена проверка, обективирани в Констативен протокол № К- 2758785 от 16.02.2023г., а именно, че в търговския обект, стопанисван от касатора, са се предлагали за продажба богат асортимент от плодове и зеленчуци, изложени в обособен сектор, в който на два щанда са поставени табели с надпис: „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни.“ На единия щанд с български произход са били само 2 вида зеле (бяло и червено), а на другия щанд от общо изложени 39 продукта с български произход са били само 17 вида салати, праз и моркови.

Спорът е правен, тъй като касаторът оспорва квалификацията на установените от КЗП факти като нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, респективно наличието на основанията по чл.68л от ЗЗП за забраната ѝ.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за налични материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 ЗЗП за издаване на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

От горната разпоредба е видно, че фактическият състав на нелоялната търговска практика се състои от три кумулативни елемента:

Наличие на търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; 2. Противоречие на търговската практика с изискването за добросъвестност и компетентност; 3. Въпросната практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

Съобразно разпоредбата на 13, т.23 от ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед посочената дефиниция настоящият съд намира, че поставянето на табела с надпис „За нас българските плодове и зеленчуци са най-вкусни“ пред щанда, върху който се е намирала стоката представлява търговско съобщение, адресирано до потребителите и респективно е търговска практика от страна на търговеца към потребителя по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Тази практика е нелоялна, тъй като посоченият на табелата пред щанда произход не съответства на действителния. Посланието върху табелата е невярно, тъй като потребителят може да остане с впечатлението, че пазарува плодове и зеленчуци с български произход, което е невярно по отношение на всички предлагани на двата щанда продукти. Горното не се вписва по никакъв начин в изискването за добросъвестност и компетентност при осъществяване на търговската дейност, а предоставената по този начин информация за произхода на продукта е в състояние да въведе в заблуждение потребителя относно произхода на стоката и съответно да го мотивира да вземе решение за закупуването ѝ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, освен словния елемент, заблуждаващият ефект е подсилен и от цялостното оформление на посланието, съдържащо елемент от експресивна лексика, изразяващо възхищение /“Брей“/ и части от шевица, символ на българските традиции, поради което разглеждано в своята съвкупност, същото има характер на пряко насърчаване потреблението на родно производство за потребителя . В тази насока, правилно решаващият съд е приел, че доверявайки се на емоционалното въздействие на посланието потребителят може и да не забележи, че част от продуктите нямат български произход. Следователно, тази практика е възможно да има за последица вземането на търговско решение, което без нея средният потребител не би взел. Поради изложеното, правилен и обоснован с оглед доказателствата е крайният извод на съда, че в случая са изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл.68д, ал.1 във вр. с чл. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 от ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода от касационната жалба, че обжалваната заповед е издадена при допуснато от органа съществено процесуално нарушение и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изискано становище от дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в съставен протокол, който е връчен на представител на дружеството, но въпреки това по констатациите не са постъпили възражения от търговеца. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, относима към казуса, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

Неоснователен е и довода на касатора, че КЗП не е извършила задълбочена проверка дали се касае са изолиран случай или обичайна практика. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани включително и с посочена практика на СЕС доводи, споделени изцяло от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Правилно решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с оглед защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време и след отправяне предложение от търговец до потребител и /или сключване на договор за продажба на стоки.

По изложените съображения настоящият съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна-КЗП следва да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размерна 200лева, определени съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 04.01.2024 г., постановено по адм. д. № 7505/2023г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА „К. Б. ЕООД енд Ко” КД да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА