при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГК, докладвано от съдията ЖИВА ДЕКОВА

С разпореждане от 17.04.2012 г. на заместник председателя на Върховния касационен съд и председател на гражданска колегия е образувано тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданска колегия, по предложение на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение, който на основание чл. 292 ГПК с определение № 510 от 04.04.2012 г. е спрял производството по гр. д. № 1624/2011 г. и е предложил на Общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос:

Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.

Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

В определението по чл. 292 ГПК е посочено, че в практиката на ВКС по поставения въпрос са формирани две становища в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.

Едното становище е, че принципно е недопустимо работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това /чл. 192, ал. 1 КТ/. Ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители, следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка, така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване. Щом в Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудово-правната връзка, то работодателят не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването, т. е. че...