О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2139
гр. София, 29.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц.
М. Х.
като изслуша докладваното от съдията В. Р. гр. дело № 4277/2023 год. по описа на ВКС,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
Обжалвано е решение от 02.06.2023г. по гр. д.№260/2023г. на ОС Пазарджик, с което са уважени искове по чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ.
Жалбоподателят ТП“Държавно горско стопанство „Алабак“-гр.Велинград, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неправилност на въззивното решение.
Ответникът - Л. П. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и е признал за незаконно и отменил уволнението на Л. П. М., , извършено със Заповед № 3/30.05.2022 г. на заместник директора на ТП ДГС „Алабак“, към ЮЦДП - Смолян; възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност лесничей по лова“, и е осъдил ДГС „Алабак“, да заплати на Л. П. М., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9954,12 лв. /девет хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 12 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 05.07.2022 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска за размера над тази сума до претендираната от 10 028,40 лв.
Установено е, че със Заповед № 3/30.05.2022 г. на Директора на ТП ДГС „Алабак“, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, на осн. чл.328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата, въз основа на ново щатно разписание в сила от 01.12.2021 г. , като заповедта му била връчена лично на 30.05.2022 г.
Констатирано е, че към момента на прекратяването на ТД ищецът е заемал длъжността “лесничей по лова“ на основание сключен Трудов договор № 74/09.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него № 37/21.12.2015 г.
Констатирано е, че след прекратяване на трудовото правоотношение му били изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец и обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни. Размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец към датата на прекратяването възлизал на 1671,40 лева.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от некомпетентен орган. Прието е за установено от представените писмени доказателства се установява, че Заповед № 3 /30.05.2022 г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, е издадена по време, когато директорът на ТП ДГС „Алабак“ е бил в законоустановен отпуск за времето от 27.05.2022 г. до 03.06.2022 г., и със –заповед е определено по време на отсъствието му да го замества инж. Ц. Х., зам-директор на ТП ДГС „Алабак“, който е подписал заповедта за уволнение. При тези данни е прието, че по силата на длъжността, която заема и издадената заповед за заместване, заместник директорът придобива правомощията да осъществява работодателската власт по време на заместваното, независимо, че в самата заповед не е посочен обема на правомощията по време на заместване ( виж чл. 29, ал. 4 от Правилника).
Съдът е приел за неоснователно и възражението за това, че новото щатно разписание не е утвърдено от надлежния орган.
Установено е, че по предложение на работодателя за оптимизиране на щатното разписание на предприятието (виж писмо изх. № 7229/25.11.2021 г.) е поискана промяна в щатното разписание, като се закрие длъжността „лесничей по лова“ и се разкрие нова длъжност „началник ловно стопанска дейност“. Установено е, че по направеното предложението е взето решение от управителния съвет на ЮЦДП - Смолян с Протокол № 25 от 26. 11. 2021г., с което предложението за промяна на щатното разписание е уважено и е изготвеното ново щатно разписание от ТП ДГС „Алабак”, в сила от 01.12.2021г., е утвърдено от директора на ЮЦДП - Смолян.
Съдът е счел за неоснователно и възражението, че не е налице реално съкращаване на щата. Установено е по делото, е по щатно разписание към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно това от 01.12.2021 г. са предвидени шест длъжности „старши лесничей ГТУ“, една длъжност „лесничей по лова“ и девет длъжности „лесничей“.
Прието е, че длъжностите “лесничей по лова „и „лесничей „ не са сходни помежду си, тъй като са налице различия както по отношение на изискването за притежаване на професионален опит, така и относно трудовите функции по длъжностните характеристики на двете длъжности.
Прието е за неоснователно и възражението за неправилно извършен подбор. Съдът се е позовал на практиката на ВКС( виж Р. № 23 от 08. 04. 2020г. по гр. д. № 1853/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) в която е прието, че в случаите, когато се съкращава единствена бройка за длъжността или всички бройки с еднородни трудови функции, извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя. Подборът се извършва между работници или служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. В случая е прието за установено, че ищецът е заемал единствената длъжност „лесничей по лова, поради което работодателя не е имал законовото задължение да извърши подбор с работници или служители, които заемат близки или сходни длъжности.
Според цитираната правна норма, при съкращаване на щата, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,работодателя може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема длъжността и 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното синдикално ръководство на съответната синдикална организация
Съдът е приел за основателно възражението по чл.333,ал.3 КТ. Установено е по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 30.05.2022г. ищецът е бил председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в ДГС „Алабак“ , поради което се ползва с предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Посочено е, че ДГС „Алабак“, макар да е териториално поделение към ЮЦДП - Смолян, е самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при което специалната закрила по чл.333, ал.3 КТ във вр. с §1, т.6 от ДР на КТ, обхваща и ръководството на учредените към него синдикални структури.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява е този на връчване заповедта за уволнение. Установено е, че предизвестието и заповедта за уволнение са връчени в един и същи ден, на 30.05.2022г., към която дата не е дадено съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на КТ „Подкрепа“, макар такова да е поискано с писмо изх. №03-249 от 28.04.2022г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.344 ал. 3 КТ, според която когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било поискано или не е била дадено преди уволнението, заповедта за уволнение се отменя само на това основание, без да се разглежда спора по същество .
Съдът е счел за неоснователно възражението на работодателя, че в предприятието няма синдикална организация, тъй като същата е закрита, тъй като е взел предвид писмото на работодателя изх. № 03-249/28. 04. 2022г. до председателя на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в предприятието, с което е поискал съгласие за уволнението, но не го е получил.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са поставени правни въпроси от значение за спора: съществена промяна на трудовата функция ли е възлагането на ръководни функции, съществена промяна ли е премахването на функции, могат ли ръководните функции да са предполагаеми, как се определя сходство между функциите, може ли съда да сравнява сходството на функциите, важи ли закрилата по чл.333, ал.3 КТ за председател на закрита синдикална организация и ако синдикалната организация е закрита трябва ли съгласие по чл.333, ал.3 КТ, в тежест на ищеца ли е да докаже, че синдикалната организация е действаща и задължен ли е съда да поиска доказателства за дадена синдикална организация дали е действаща. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.
По въпросите от значение за спора: важи ли закрилата по чл.333, ал.3 КТ за председател на закрита синдикална организация и ако синдикалната организация е закрита трябва ли съгласие по чл.333, ал.3 КТ,в тежест на ищеца ли е да докаже че синдикалната организация е действаща и задължен ли е съда да поиска доказателства за дадена синдикална организация дали е действаща, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. В същата, обективирана в ТР № 9/12.12.2014г. ОСГК на ВКС и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК се приема, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. § 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Приема се, че съгласно разпоредбите на чл.333 ал.3 пр.1 КТ вр. § 1 т.6 ДР КТ, с предварителна закрила при уволнение, се ползва работник или служител, който е председател или секретар на синдикална организация в предприятието на работодателя, като е без значение е дали синдикалната организация е регистрирана или не като юридическо лице. Посочва се, че в чл.333 ал.3 КТ е уредена предварителна закрила при определени, изчерпателно изброени, основания за прекратяване на трудовия договор с лица, които имат качеството член на синдикално ръководство в предприятието, като синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател и релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието - това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то /решение № 239/ 23.03.2010 г. по гр. д.№ 5111/ 2008 г., I г. о. и др./. Настъпилите след връчване на предизвестието факти, включително прекратяване на съществуването на съответната синдикална организация, нямат отношение към законността на уволнителното волеизявление.
В обжалваното решение са дадени същите отговори на възраженията на ответника, поради което по поставените обуславящи правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
Останалите въпроси, които жалбоподателят повдига във връзка с преценката на въззивния съд това как се оценява дали е съществена промяна на трудовата функция при възлагането на ръководни функции, съществена промяна ли е премахването на функции, могат ли ръководните функции да са предполагаеми, как се определя сходство между функциите и може ли съда да сравнява сходството на функциите, не са обуславящи, тъй като не могат да променят крайните изводи на съда за незаконност на уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.3 КТ, на която се е позовал и въззивният съд, при установена непреодоляна предварителна закрила по чл.333 ал.3 КТ, уволнението се отменя само на това основание, без разглеждане на спора по същество.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На ответника по жалба на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1500лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2023г. по гр. д.№260/2023г. на ОС Пазарджик
ОСЪЖДА ТП“Държавно горско стопанство „Алабак“ - гр. Велинград да заплати на Л. П. М. сумата 1500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: