Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас срещу решение № 1748/15.10.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 396/2018 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-02002817001823-091-001/10.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас относно установените задължения авансов данък за доходи от трудови правоотношения за 2012 г. с лихвите за забава и за задължения за осигурителни вноски за 2012, 2013 и 2016 г. и за закъснителни лихви. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда при преценката на доказателствените средства, включително уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предлага интерпретация на фактите, основана на обсъждане и на други информационни източници – обяснения на работници за продължителността на работния ден и размера на получаваното възнаграждение. Изразява несъгласие с изводите на съда за значението на уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за установяване на съдържанието на трудовото правоотношение и на размера на осигурителния доход, за който се дължат задължителни осигурителни вноски. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Прес – комерс 2011“ ООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Бургас е оспорена потвърдената при оспорването по административен ред част от РА, с която са установени в тежест на „Прес – комерс 2011“ ООД допълнителни задължения: за данък по чл. 42 ЗДДФЛ върху доходите от трудови правоотношения, както и за вноски към различните осигурителни фондове и по сметка на НЗОК за отчетните 2012 – 2017 г. Предмет на инстанционен контрол е частта от първоинстанционното решение, с което е решен спорът за съществуването и размера на установените с РА задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2012 г., за вноски към фондовете на ДОО за 2012 г. и по сметка на НЗОК за 2012 г., 2013 г. и 2016 г. с лихвите за забава с последиците за законосъобразността на утежняващия административен акт.

Обжалваният РА е издаден в ревизионно производство, проведено по особения ред на чл. 122 – 124а ДОПК и обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 ДОПК. Определен е различен размер на облагаемият доход от този, за който е удържан и внесен данък от РЛ за начислените от него като работодател доходи по трудово правоотношение, както и завишен размер на осигурителния доход, като са съобразени продължителността на работния ден и броят на дните в работната седмица, които се различават от посочените от осигурителя в декларацията обр. 1. По констатациите на органите по приходите РЛ като осигурител не е подавал декларации обр. 1 за лица с регистрирани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и включени в разплащателните ведомости с начислени трудови възнаграждения; подавал е такива декларации за лица с регистрирани уведомления, които не фигурират в разплащателните ведомости; подавани са декларации за лица с начислени доходи, но без сключени трудови договори; определянето на размера на вноските е в нарушение на правилото на чл. 2, ал. 3 КСО.

Първостепенният съд е приел за установени предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 ДОПК. С първоинстанционното решение е изменен РА в частта за определените задължения за 2012 г.: вноски за фонд ДОО - 1 690.23 лева - главница и лихва- 936.85 лева; вноски за фонд ДЗПО - 278.07 лева - главница и лихва - 155.97 лева; здравноосигурителни вноски - 508.94 лв. - главница и лихва - 269.61 лева и данък по ЗДДФЛ - 1 312.94 лв. - главница и лихва - 684.86 лева; здравноосигурителни вноски за 2013 г. - 682.40 лв. - главница и лихва - 287.40 лв. и здравноосигурителни вноски за 2016 г. - 773.32 лв. - главница и лихва - 82.47 лв. Определен е нов размер на публичните задължения: за 2012 г. за вноски за фонд ДОО- 477.47 лева - главница и лихва-264.65 лева; вноски за фонд ДЗПО- 108.62 лева - главница и лихва- 60.93 лева; здравноосигурителни вноски - 15.40 лв. - главница и лихва - 8.16 лева и данък по ЗДДФЛ - 1 020.89 лева - главница и лихва - 532. 52 лева; здравноосигурителни вноски за 2013 г. в размер 585.68 лева - главница и лихва - 246.66 лева и здравноосигурителни вноски за 2016 г. в размер 709.83 лева - главница и лихва - 75.70 лева. Размерът на новоопределените задължения е по заключението на ССЕ. Само за тези задължения и в тези отчетни периоди изчисленият от експерта размер на задълженията е по-малък от установените с РА.

За да се довери на заключението на ССЕ, съдът е отчел съобразяването на изчисленията на вещото лице с уведомленията по чл. 62 КТ. Обсъдил е значението на уведомлението за действието на сключените трудови договори, както и за действителността на трудовото правоотношение. Уведомлението съдържало информация за основното трудово възнаграждение. Изчисляването на ЗОВ въз основа на информацията по уведомленията осигурявало обективност при определянето на размера на осигурителния доход за всеки от ревизираните периоди. Оспореният съдебен акт е неправилен.

В противоречие с материалния закон са изводите на административния съд за значението на уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за действителността и за действието на трудовия договор. Изпращането до съответната ТД на НАП на уведомлението за сключване на трудов договор не е елемент от фактическия състав, пораждащ трудовото правоотношение. Предоставянето на работника на копие от уведомлението е условие за допускането му до работа /вж. чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ/, но приемането на работника на работа без да е получил документите по чл. 63, ал. 1 КТ не засяга съществуването на трудовото правоотношение или валидността на трудовия договор.

Опорочена е познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства. При оценката по чл. 202 ГПК възприемането на заключението на ССЕ е заради неправилното разбиране за значението на уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ, предвид съобразяването на експерта с тях. Уведомлението не съдържа информацията от значение за определяне на размера на осигурителните вноски. В съдържанието на уведомлението е размерът на основното трудово възнаграждение – вж. чл. 5, т. 3, б. „д“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, а при действието на чл. 6, ал. 2 КСО осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Работодателят е задължен да посочи осигурителният доход на осигурените лица в декларация обр. 1 - чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Както са констатирали органите по приходите това задължение не е изпълнявано или е изпълнявано неточно. Работници са осигурявани пропорционално на отработените часове за работа при непълно работно време, макар да са работили на 8-часов работен ден. Дължимите ЗОВ са върху не по-малко от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя – вж. чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО и чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Съизмеряването на осигурителния доход с основното възнаграждение, посочено в уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ /когато са подавани/ е в противоречие с материалния закон. Основаното на уведомленията заключение на ССЕ не следва да се кредитира. С недостоверното заключение на вещото лице не са разколебани констатациите на РА, поради което те се считат за верни – чл. 124, ал. 2 ДОПК. Без да се отправят упреци към начина на отнасяна на ставките на данъка и на ЗОВ към данъчната основа и към облагаемия доход не възникват съмнения относно размера на определените публични задължения.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 431.18 лева за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 862.36 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1748/15.10.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 396/2018 г. в обжалваната част и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Прес – комерс 2011“ ООД против ревизионен акт /РА/ № Р-02002817001823-091-001/10.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта за определените задължения за 2012 г.: вноски за фонд ДОО - 1 690.23 лева - главница и лихва- 936.85 лева; вноски за фонд ДЗПО - 278.07 лева - главница и лихва - 155.97 лева; здравноосигурителни вноски - 508.94 лв. - главница и лихва - 269.61 лева и данък по ЗДДФЛ - 1 312.94 лв. - главница и лихва - 684.86 лева; здравноосигурителни вноски за 2013 г. - 682.40 лв. - главница и лихва - 287.40 лв. и здравноосигурителни вноски за 2016 г. - 773.32 лв. - главница и лихва - 82.47 лв.

ОСЪЖДА „Прес – комерс 2011“ ООД да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас деловодни разноски в размер 862.36 лева. Решението е окончателно.