Производството е по реда чл.216 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Блясък Д 19” ЕООД със седалище в гр. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат А.. Жалбата е срещу решение №227 от 11.03.2021г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка №КЗК-84/2021г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора „Блясък Д 19” ЕООД против решение №РД-10-44 от 29.12.2020г. на изпълнителния директор на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом” ЕАД за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изпиране, дезинфекция, сушене и гладене на болнично бельо и работно облекло”. С касационната жалба се твърди неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на правилата в производството пред КЗК и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и произнасяне по същество, при което да бъде отменено като незаконосъобразно решение №РД-10-44/29.12.2020г. на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът изпълнителният директор на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом” /„СБАЛАГ-Майчин дом”/ ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат П., в открито съдебно заседание и с представено в него писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Иска и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът „Лима-1” ЕООД, чрез упълномощения представител адвокат Л., в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение на КЗК като правилно и обосновано, както и да му присъди направените в производството разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на акта на КЗК, поради което предлага същият да бъде потвърден.
Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „Блясък Д 19” ЕООД против решение №РД-10-44 от 29.12.2020г. на изпълнителния директор на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом” ЕАД. С него е обявено класирането на участниците и за изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изпиране, дезинфекция, сушене и гладене на болнично бельо и работно облекло”, е определен „Лима-1” ЕООД. А жалбоподателят „Блясък Д 19” ЕООД е класиран на второ място.
С обжалваното решение №227 от 11.03.2021г. по преписка №КЗК-84/2021г. Комисията за защита на конкуренцията е оставила жалбата без уважение. За да постанови този резултат, КЗК е установила и обсъдила относимите към повдигнатия пред нея спор факти и след като е разгледала подробно направените от жалбоподателя възражения, е обосновала извод, че техническото предложение, както и ценовата оферта на класирания на първо място в проведената процедура по възлагане на обществената поръчка участник „Лима-1” ЕООД са изготвени изцяло в съответствие с изискванията на възложителя. За неоснователни КЗК е приела и възраженията, касаещи работата на оценителната комисия при разглеждане и оценяване на офертите. Обжалваното решение е правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в непредставяне в производството пред КЗК от страна на възложителя на офертата на „Лима-1” ЕООД на хартиен носител, с което било нарушено правото на защита на оспорващия. Видно от данните по делото в изпълнение на указанията, дадени от КЗК, възложителят е предоставил цялата административна преписка на електронен носител – CD, където се намира и офертата на „Лима-1” ЕООД. По този начин не само че не е извършено съществено процесуално нарушение, а въобще не е извършено такова, предвид това, че от страна на възложителя е изпълнено задължението му по закон да представи цялата административна преписка.
Неоснователно в жалбата се твърди също, че офертата на „Лима-1” ЕООД не е отговаряла на изискванията на възложителя по отношение на техническото предложение, доколкото избраният за изпълнител участник представил документ за добра производствена практика, в който липсвал мониторингов план за проследяване чрез периодичен мониторинг – вътрешен и външен в съответствие с изискванията на чл.23, т.7 и чл.34, ал.2 от Наредба №12 от 16.11.2018г. за здравните изисквания към обществените перални (Наредба № 12). Според одобреното от възложителя обявление за обществената поръчка - част ІV. „Указания за изготвяне и подаване на офертата“, т.2 „Съдържание на офертата“, подточка 2.2.5, техническото предложение на всеки участник следва да съдържа и „Документ за Добра производствена практика по чл.23, т.7 от Наредба №12, включваща разработена програма с описание на изискванията към експлоатация на пералния процес в обекта, на броя и вида на помещенията, в които се извършват дейностите и на последователността на перилния процес и система от мерки за поддържане на добро хигиенно състояние на помещенията, оборудването, персонала и транспортните средства за превоз на пране“. Както е видно от цитираното условие, възложителят много конкретно е посочил какви точно сведения следва да съдържа исканият документ за добра производствена практика, като сред тях не се открива изискване за мониторингов план за проследяване чрез периодичен мониторинг – вътрешен и външен, на микробиологичната чистота на готовото за експедиция пране, каквито са твърденията на касатора. Решението за откриване на процедурата като необжалвано е влязло в сила, поради което одобрените с него условия на възложителя са станали задължителни за участниците в процедурата. В този смисъл класираният на първо място участник е представил изисквания от възложителя документ за добра производствена практика, съдържащ конкретно и изчерпателно посочените от последния данни за изпълнение на предмета на поръчката, с което е изпълнил това условие на възложителя. Поради това и съдът приема за правилни изводите на КЗК, че противно на твърденията на касатора, участникът „Лима-1“ ЕООД е спазил точно изискванията на възложителя по отношение на техническото предложение и по-специално на съдържащото се в част ІV, подточка 2.2.5 от документацията условие относно представянето на документ за добра производствена практика.
Неоснователно е и твърдението на касатора за несъответствие на съдържанието на представената от „Лима-1” ЕООД добра производствена практика с изискваното от възложителя. При съпоставката с изискването по т.2, подточка 2.2.5 на част ІV от документацията за участие се установява, че в приложения от класирания на първо място в процедурата участник документ поетапно и детайлно е описан ежедневният процес по осъществяване на предмета на поръчката като последователност от действия, като това описание говори за адекватна организация на този процес. К. е описана технологията на изпиране и дезинфекция. Посочено е, че участникът разполага с обособена база (три помещения в перално стопанство) специално за изпълнение на дейностите по поръчката, съобразена с изискванията на СРЗИ. Посочена е системата от мерки за поддържане на добро хигиенно състояние на помещенията, оборудването, персонала и транспортните средства за превоз на пране, а именно: почистване и дезинфекция на трите помещения на пералното стопанство и на всички повърхности на използваните машини и съоръжения на всеки два часа, разположени на удобни места на дезинфектанти за дезинфекция на персонала, както и ежедневна дезинфекция на транспортните средства за превоз на пране. В документа са изброени и мерки, които участникът ще предприеме при различни извънредни ситуации, като при настъпване на форсмажорни обстоятелства, аварии, повреди и др. С това е изпълнено изискването за съдържание на изискваната от възложителя добра производствена практика. А предвид изричното посочване в представената добра производствена практика, че специално изпълнението на поръчката ще става в обособена база, с която участникът разполага, съобразена с изискванията на СРЗИ, е неоснователно възражението на касатора, че не било ясно за кой обект се отнася представената добра производствена практика.
Неоснователен се явява и изложеният в жалбата довод, че избраният за изпълнител на поръчката участник не е разполагал с внедрена система за управление на качеството по стандарта БДС EN ISO 9001:2008/2015 с област на приложение, съвпадащ с предмета на обществената поръчка – изпиране и дезинфекция на бельо. Съгласно документацията за участие в процедурата, като критерий за подбор, отнасящ се до техническите и професионалните способности на участниците, съгласно чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП възложителят е поставил изискване към участниците да прилагат системи за управление на качеството по стандарта БДС EN ISO 9001:2008/2015 с област на приложение по предмета на поръчката - изпиране и дезинфекция на бельо или еквивалентен, като е указано, че за доказване съответствие с това изискване се попълва част ІV „Критерии за подбор”, раздел Г „Стандарти за осигуряване на качеството” от ЕЕДОП и се попълват данни за документа, който трябва да е издаден от независими лица, акредитирани от „Българска служба за акредитация” или от друг национален орган по акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация по акредитация, за съответната област. Така заложеното в обявлението и документацията условие напълно кореспондира с разпореденото с чл.67, ал.1 от ЗОП, съгласно който при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на ЕЕДОП. В него се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя, и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. Това означава, че за доказване на съответствието с изискването на възложителя за прилагане от страна на участниците на системи за управление на качеството по стандарта БДС EN ISO 9001:2008/2015 е достатъчно попълването на съответната част от ЕЕДОП. Едва след определяне на изпълнител на поръчката, възложителят следва да направи проверка относно заявените в ЕЕДОП обстоятелства. С чл.67, ал.5 от ЗОП възможност за проверка на заявените в ЕЕДОП обстоятелства е предоставена на преценката - в рамките на оперативната самостоятелност на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП. Т.е. за помощната комисия не съществува задължение да изисква доказване на декларираните обстоятелства преди сключването на договор с определения за спечелил процедурата участник в обществената поръчка. В представения от „Лима-1” ЕООД ЕЕДОП е посочено, че дружеството разполага със сертификат с код ISO 9001/2015, рег. номер 4410020320133“, издаден от TUV NORD CERT GmbH и валиден до 06.07.2023 г. Освен това пред КЗК е представено и заверено копие на посочения от дружеството в ЕЕДОП сертификат.
Не следва да се разглежда по същество възражението, направено в касационната жалба, че така представеният сертификат се отнася не до обекта, в който участникът е заявил, че ще се изпълняват дейностите от предмета на поръчката. Твърденията на касатора по това възражение се въвеждат за първи път с касационната жалба, поради което по същността си представляват нови твърдения. Тъй като същите не са били посочени с жалбата до КЗК, поради което не са влезли в обхвата на поставените за разглеждане пред Комисията въпроси и предвид въведената с чл.220 от АПК забрана за нови фактически установявания пред касационната инстанция, тези възражение не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно в жалбата се твърди също, че от страна на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП не са изложени мотиви за приемане на писмената обосновка на „Лима-1” ЕООД, изискана по реда на чл.72 от ЗОП. В оперативната самостоятелност на оценителната комисия е да прецени дали да приеме или не тази обосновка, като за извършването на тази преценка следва да изложи мотиви по отношение на посочените от съответния участник обстоятелства, като ги съотнесе към предвидените в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗОП изисквания, т. е. да прецени дали в писмената обосновка са посочени обстоятелства, които да установяват наличието на поне една от посочените в нормата при условията на алтернативност пет отделни хипотези.
От друга страна, както правилно е отбелязала и КЗК, в обхвата на осъществяваната от нея проверка за законосъобразност влиза единствено отчитане на обстоятелството дали са били налице условията на чл.72, ал.1 от ЗОП за изискване на подробна писмена обосновка от участник в процедурата и дали помощният орган е обсъдил представената обосновка относно наличието на някои от обстоятелствата, предвидени в чл.72, ал.2, т.1-5 от ЗОП.
В случая от съдържанието на протокол №3 от 22.12.2020 г. от работата на комисията КЗК е установила, че след разглеждане на ценовите предложения на участниците и констатиране, че оферираната с предложението на „Лима-1“ ЕООД цена е с 23,10% по-ниска от средната цена на останалите участниците в съответствие с изискването на чл.72, ал.1 от ЗОП помощният орган на възложителя единодушно е решил да изиска от този участник писмена обосновка. Правилно е и приетото от КЗК, че след приемане и разглеждане на представената обосновка от страна на оценителната комисия са били изложени мотиви за приемането й, като в протокол №3/22.12.2020 г. са посочени именно само обстоятелствата от нея, които са преценени като обективни и обосноваващи по-благоприятното ценово предложение. Тези обстоятелства, комисията е приела, че обосновават наличието на изключително благоприятни условия по чл.72, ал.2, т.2 от ЗОП.
Наведеният довод в касационната жалба за нищожност на дадените от възложителя по реда на чл.33, ал.5 от ЗОП разяснения е неоснователен. Случаят касае оспорване на действия на възложителя по смисъла на чл.196, ал.5 от ЗОП, срокът за оспорване на които съгласно чл.197, ал.2 от ЗОП е 10-дневен. Твърденията за нищожност могат да бъдат направени също в този 10-днвен срок за обжалване, но не и след това. В случая към момента на подаване на жалбата пред КЗК на 12.01.2021г. 10-дневния срок за обжалване е изтекъл. Искането за обявяване на нищожност на актове, действия и бездействия на възложителя по ЗОП не е обвързано с нормата на чл.149, ал.5 от АПК. Това е така, защото ЗОП е специален закон по отношение на АПК и освен това посоченият срок по чл.149, ал.5 съответно чл.168, ал.3 е относим за съдебното производство и е приложим от съд, какъвто КЗК не е.
Неоснователно е и възражението в жалбата, касаещо размера на присъдените от КЗК разноски, които според касатора не били съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Правилно, за да се произнесе по отговорността за разноските, направени в производството пред нея, Комисията е отчела приетото с влязло в сила определение №314 от 12.01.2021 г. по адм. дело №13266/2020 г. на Върховния административен съд, според което нормата на чл.8, ал.2, т.5, пр.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) като противоречаща на чл.36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), на основание на който закон е издадена същата, не следвало да се прилага. Приложение следвало да намери второто предложение на чл.8, ал.2, т.5 от Наредба №1, регламентиращо 1000 лв. минимален размер за адвокатско възнаграждение при обжалване на решения на възложителя. С тези съображения и като е съобразила фактическата и правна сложност на производството, КЗК е приела за основателно направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от възложителя адвокатско възнаграждение в размер на 7644 лв., което няколкократно надвишавало минималното такова. Поради което обосновано неговият размер е намален и на „Блясък Д 19” ЕООД е възложено да заплати на „СБАЛАГ-Майчин дом” ЕАД разноски в размер на 2000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Така определеният размер не е прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на спора.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че касационните оплаквания са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно се явява и искането на ответника изпълнителния директор на „СБАЛАГ-Майчин дом” ЕАД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива разноски. Представеното копие от платежно нареждане е за заплатени разноски в размер на 7644 лв. за производството пред КЗК, за които КЗК се е произнесла с обжалваното решение.
Основателно по силата на чл.143, ал.3 от АПК е искането за присъждане на разноски, направено от ответника „Лима-1” ЕООД. Същите са в размер на 3600лв., своевременно поискани и доказани с представения договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно нареждане по нея. Направеното от касатора възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на касационното производство и обема на осъщественото процесуално представителство, разноските за адвокат не следва да бъдат намалявани.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №227 от 11.03.2021г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-84/2021г.
ОСЪЖДА „Блясък Д 19” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С., район "Кремиковци", бул.„Челопешко шосе” №267Б, да заплати на „Лима-1” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С., район "Триадица", ж. к.„Г. Д“, бл.22, вх.В, ап.5, разноски по делото в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
О. Б. У. искането на „Блясък Д 19” ЕООД за присъждане на разноски по делото.
О. Б. У. искането на изпълнителния директор на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом” ЕАД за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.