Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу решение № 298/25.02.2021г., постановено по адм. дело № 2268/2020г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение №Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ - Бургас. Н. в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.Рирани са оплаквания за нарушение на нормата на чл. 46, ал.3 КСО, във връзка с чл. 114, ал.1 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Прави се възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – Н. Я. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която...