Тълкувателно дело № 6/2013 г. е образувано с разпореждане от 20.06.2013 г. на зам. председателя на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд, ГК, IV гражданско отделение, който с определение № 495/15.04.2013 г. по гр. д. № 2042/2013 г., поправено с определение № 107/18.04.2013 г. и допълнено с определение от 19.06.2013 г., е спрял производството по делото на основание чл. 292 ГПК и е предложил на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Отрицателните фактически твърдения на страните в производството по граждански дела подлежат ли на доказване, по какъв начин, как се разпределя доказателствената тежест?

2. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

В проведеното на 12.12.2013 г. първо заседание на Общото събрание на гражданската колегия по делото, след изслушване на лицата по чл. 129, ал. 1 ЗСВ, беше взето решение тълкувателното делото да бъде разделено, като предмет на същото да остане въпросът по т. 2, а по първия въпрос да се образува тълкувателно дело пред ОСГТК, искането по което е отклонено.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Поставеният процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е разрешаван противоречиво в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, като са застъпени следните становища:

Според едното становище доказването на вредата от оставане без работа поради незаконно уволнение е в тежест на ищеца. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен, а не конститутивен, за разлика от исковете...