Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от И. И. Д., чрез адв. И. И., срещу решение № 205 от 19.05.2015 г., по адм. дело № 523/2014 г. по описа на Административния съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 041303215 от 26.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 259 от 16.06.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчния период м.12.2010 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 58 679.61 лв. по 6 броя фактури, издадени от [фирма] на [фирма], [населено място], в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 3 440.71 лв. и лихви в размер на 1 101.77 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от представените доказателства по делото се установява, че ВОД са реално осъществени, като в тази насока се позовава и на приложимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В писмена защита и в съдебното заседание проведено на 26.10.2016 г. процесуалният представител на касатора е изтъкнал и доводи за нищожност на РА, поради некомпетентост на издателите на РА, в изпълнение на неприложимата за случая нова редакция на чл.119 ДОПК. Иска РА да бъде обявен за нищожен или алтернативно да бъде отменен като неправилен. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция ”ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк.. Р е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 393.61 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Основният спор пред първоинстанционния съд е бил дали са осъществени реално ВОД по издадените фактури от [фирма] на [фирма], [населено място], с предмет на доставка „деликатес, Б. краве, Б. овче, сирене смес, краве сирене“.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ревизираното лице не разполага с категорични доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния РА е издаден от компетентен орган.

С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., се предвижда ревизионният акт да се издаде съвместно от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията, да издаде и Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО), с който се определя органът, който да издаде ревизионния акт.

Процесната ревизия е повторна. Първата ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) № 1100374 от 24.01.2011 г., при действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със ЗОКО, издадена от органа, възложил ревизията. Втората ревизия е възложена със ЗВР № 1302251 от 05.09.2013 г., изменена със ЗВР № 1302898 от 11.11.2013 г. и ЗВР № 1303215 от 11.12.2013 г. РА е издаден от М. А. Д. – началник сектор „Ревизии“, възложител на ревизията и И. Й. К. – началник сектор „Ревизии“ на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. На основание § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Неправилно административния съд е приел, че РА за повторната ревизия, издаден от овластени лица по новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден от компетентен орган. С отмяната на първия РА се възстановява висящността на ревизионното производство, което в случая се състои от две ревизии, за които е приложим § 35 от ЗИДДОПК, поради което РА е следвало да бъде издаден от актосъставител, овластен със ЗОКО, каквато в случая не е издавана. Процесният РА, издаден от актосъставители, които не са овластени по предвидения в ДОПК ред е нищожен поради липса на компетентност, която съдът следваше да обяви.

Като е приел, че актът е валиден, административният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателствата за платен адвокатски хонорар и държавна такса в общ размер на 3 525 лв. (25 лв. държавна такса и 3 500 лв. – адвокатски хонорар). Пред първоинстанционният съд ревизираното лице не е претендирало разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 205 от 19.05.2015 г., по адм. дело № 523/2014 г. по описа на Административния съд – [населено място], като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОБЯВЯВА по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. И. Д., нищожността на ревизионен акт № 041303215 от 26.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 259 от 16.06.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. И. Д., разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 525 (три хиляди петстотин двадесет и пет) лева. Решението не подлежи на обжалване.