Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

София, 11 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

В. М.

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 1109/2023 година

С присъда № 12/16.11.2022 г., постановена по НОХД № 288/2021 г. от Окръжен съд – Монтана, подсъдимият Л. В. К. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени от него през 2015 г. престъпления по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т. 3, пр. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен и предявеният от гражданския ищец ТД „Ф. Т.“ АД иск за имуществени вреди, претендирани от престъплението по чл. 211 от НК.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по протест на прокурора. Гражданският ищец не е обжалвал отхвърлянето на предявения иск. С въззивно решение № 324/06.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 200/2023 г. от Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Срещу цитирания съдебен акт е постъпил касационен протест, в който има позоваване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста.

Подсъдимият Л. К. не се явява, редовно призован. Неговият защитник изразява становище за неоснователност на протеста и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Гражданският ищец ТД „Ф. Т.“ АД, редовно уведомен чрез своя повереник, не изпраща представител.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Изложението на сезиращия касационната инстанция акт стартира с проследяване на процесуалния ход на делото, последвано от буквален препис на въззивния протест и заявеното становище на прокурора в съдебното заседание пред предходната инстанция. Оповестено е, че въззивното решение е подписано с особено мнение, чието съдържание също е възпроизведено буквално, включително и в онази негова част, с която е изразено становище за правилното оправдаване на подсъдимия по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 213а от НК.

Формулиран по този начин, протестът не държи сметка, че процесуалният закон отличава изискванията към съдържанието на въззивните и на касационните протести, респ. жалби, изрично регламентирани в нормите на чл. 320, ал.1 и чл. 351, ал.1 от НПК, което е продиктувано и свързано с различията в обхвата на касационния и въззивния контрол. Втората инстанция е съд по фактите и възраженията, с които може да бъде сезирана съществено се различават от тези, отправяни към касационната инстанция, доколкото е възможно принципно да се отнасят до съществото на доказателствения материал, до необоснованост на приетата фактология и прочие. В отлика от широките параметри на предвидения контрол по чл. 314 от НПК, включващ проверка на правилността на присъдата, независимо от посочените основания, касационната инстанция ревизира въззивния съдебен акт само в обжалваната част при това по аргументи, подкрепящи оспорването по наведените поводи по чл. 348, ал.1 от НПК. Служебна намеса на касационната инстанция е допустима по изключение и само при предпоставките на чл. 347, ал.2 от НПК или констатиране на процесуално нарушение от категорията на абсолютните.

Тези принципни разсъждения, пренесени към конкретното производство и посоченото по-горе съдържание на касационния протест, дават основание за извод, че същият не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 351, ал.1 от НПК. Втората инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда, поради което в сезиращия процесуален акт е следвало да намерят място аргументите, изразяващи несъгласие с мотивацията на въззивното решение, а не да се възпроизвежда съдържанието на въззивния протест и на особеното мнение. Последните, заявени в рамките на въззивната процедура, предполагаща друг обхват на проверка и отправяни възражения на страните, не биха могли да отразяват съображенията на касатора, които следва да бъдат съобразени с предмета на касационния контрол и допустимите пред тази инстанция доводи. Споменатото в протеста нарушаване на норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, дори и при крайно снижена преценка относно дължимото негово съдържание, не би могло да превъзмогне липсата на каквото и да е уточнение за несъблюдаването им от апелативния съд. Кратката забележка, че апелативният съд е отхвърлил тезата на първата съдебна инстанция е несъвместима с процесуалната действителност по делото, защото обжалваната присъда е била потвърдена. Претендираното нарушение на материалния закон не е изведено като самостоятелно основание в протеста за ревизия на атакувания съдебен акт, а единствено е обвързано като последица от процесуални нарушения. Когато оспорващата страна, както е в разглеждания случай, спести процесуални усилия по изпълнение на изискванията по чл. 351, ал.1 от НПК, за върховната инстанция е невъзможно да изпълни задължението си по чл. 354 от НПК, защото не може да отговори на оплаквания и доводи, които обективно липсват.

Извън казаното, протестът създава и съмнение в изразената воля на касатора в коя част се оспорва постановеният съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата/решението само в обжалваната част и затова в чл. 351, ал.1 от НПК се съдържа изискване за нейното конкретизиране с подадените протест или жалба. Както вече се посочи по-горе, в протеста е възпроизведено и залегналото в приложеното особено мнение становище за правилността на оправдаването на подсъдимия по чл. 213а от НК, но същевременно отправеното искане е за цялостна отмяна на въззивното решение.

Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че подаденият касационен протест е негоден да предизвика касационна проверка на оспореното решение и следва да се остави без разглеждане.

С оглед на посочените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 324/06.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 200/2023 г. от Софийския апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 1109/2023 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.