ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалби срещу Румъния, подадени в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.

2. Жалбите са съобщени на румънското правителство („Правителството“).

ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните подробности по жалбите са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите се оплакват от прекомерната продължителност на наказателните производства.

ПРАВОТО

I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Като взема предвид сходния предмет на жалбите, Съдът счита за целесъобразно да ги разгледа съвместно в едно решение.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

6. Жалбоподателите се оплакват, че продължителността на въпросните наказателни производства е несъвместима с изискването за „разумен срок“. Те се позовават на член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното:

„При определянето на ... каквото и да е наказателно обвинение срещу него, всеки има право на ... разглеждане в разумен срок от ... съд ...“

7. Съдът припомня, че разумността на продължителността на производството трябва да се преценява в светлината на обстоятелствата по делото и с позоваване на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на съответните власти, както и какво е било заложено на карта за жалбоподателите в спора (вж., наред с много други решения, Pélissier и Sassi срещу Франция [ГК], № 25444/94, § 67, ECHR 1999II, и Frydlender срещу Франция [ГК], № 30979/96, § 43, ECHR 2000VII).

8. По водещото дело Влад и други срещу Румъния, №№ 40756/06, 41508/07 и 50806/07, 26 ноември 2013 г., Съдът вече установи нарушение по въпроси, подобни на тези по настоящото дело.

9. След като разгледа всички представени му материали, Съдът не намира никакъв факт или довод, който да го убеди да достигне до различен извод относно допустимостта и основателността на тези жалби. Като взема предвид своята съдебна практика по въпроса, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на производството е била прекомерна и не е отговаряла на изискването за „разумен срок“.

10. Следователно тези жалби са допустими и разкриват нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

11. Член 41 от Конвенцията предвижда:

„А. С. установи, че е налице нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея, и ако вътрешното законодателство на засегнатата Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът при необходимост предоставя справедливо обезщетение на увредената страна.“

12. Като взема предвид документите, с които разполага, и своята съдебна практика, Съдът намира за разумно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.

13. Съдът счита за уместно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, към който да се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

1. Решава да обедини жалбите;

2. Обявява жалбите за допустими;

3. Приема, че тези жалби разкриват нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията относно прекомерната продължителност на наказателните производства;

4. Постановява

(а) че държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателите, в срок от три месеца, сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане;

(б) че от изтичането на горепосочения тримесечен срок до уреждането на тези суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на забава плюс три процентни пункта.

Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 6 октомври 2016 г., съгласно правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.