Р Е Ш Е Н И Е

№ 60116

София, 07 септември 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 382/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитниците на подсъдимия И. Д. Х. – адв. П. Х. и адв. С. К., и допълнение към нея, депозирано лично от подсъдимия, срещу въззивно решение № 8 от 15.02.2021г., постановено по внохд № 325/2020г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В касационната жалба се релевират основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Излагат се аргументи, че апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е съобразил спецификата на производството по реда на Глава двадесет и седма от НПК, по-конкретно на хипотезата по чл. 371, т.2 от НПК, и е обсъждал факти и обстоятелства, които не се съдържат в обвинителния акт и в направеното самопризнание. Твърди се, че е нарушен законът, тъй като подсъдимият неправилно е бил осъден за нарушаване на нормата на чл. 116 от ЗДвП. Оспорва се задължението на подсъдимия да намали скоростта и да спре, предвид обективната невъзможност да възприеме наличието на пешеходна пътека, тъй като същата не е била сигнализирана с пътен знак „Д-17“, а е имало само маркировка и слънцето се е отразявало върху мократа настилка. Защитава се теза за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, с твърдение за нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и необходимост от третирането на...