Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

София, 22 април 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВП Сийка Милева изслуша докладваното от съдия Янкова н. д. № 68 / 2024 г.

Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба, подадена от адвокат В. Ф. от ВТАК, служебен защитник на подсъдимия И. О. Ц. срещу въззивна присъда № 6 от 23.10.2023 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, постановена по ВНОХД № 318 / 2022 г.

В жалбата се твърди, че в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд Ловеч, относно определеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.116 от НК, въззивният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, а наложеното наказание е явно несправедливо. Релевирани са следователно касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, като отправеното искане е за отмяна на присъдата в обжалваната част и изменение на наказанието от доживотен затвор в лишаване от свобода .

В конкретен план, нарушението на закона е заявено с оплакване за неправилно избрания вид наказание, като се настоява за изменение на въззивния акт: „С оглед наличните по делото доказателства, данните за личността на дееца и установените причини за извършване на деянието“ (стр.2, кас. жалба). Изразеното в жалбата мнение на касатора, че най - подходящо, вместо наложения му доживотен затвор, е наказанието лишаване от свобода е обосновано със собствената му преценка, че целите на наказанието спрямо него са постижими и с по - лекото наказание. В подкрепа на заявената явна несправедливост на наказанието е посочено наличието на: „…доказателства...