О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3021

Гр. София, 17.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №380/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Д. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №3181/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2б ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на нохд №12746/18 г. в разумен срок, съгл. чл.6, пар.1 от КЗПЧОС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитирана практика на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК, т.3 и решения по чл.290 ГПК, са разрешени от въззивния съд значимите за спора правни въпроси:

1. За задължението на въззивния съд служебно да допусне изслушването на СМЕ, за установяване на един от елементите на фактическия състав за претендираната отговорност по чл.2б ЗОДОВ – наличието на причинна връзка между прекалено дълго продължилото наказателно преследване срещу ищеца и част от претендираните от него неимуществени вреди, изразяващи се в сочените в исковата молба много и тежки негови заболявания.

2. За момента, от който ищецът търпи вреди от наказателното преследване – от повдигане на обвинението срещу него или от образуването на наказателното преследване, с оглед приетото в р. по гр. д. №3143/15 г. на ВКС, четвърто г. о. и цитираната трайна практика на ВКС.

Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно, поради очевидни противоречия в мотивите му и допуснато нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективното, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане на равенството на страните, решаване на правния спор.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че наказателното производство в случая е придължило 7 г. и 1 м. - от 24.11.11 г. до 28.12.18 г. Началният момент е отправянето на наказателното обвинение срещу ищеца, а крайният - постановяването на окончателния акт / в случая осъдителна присъда/. Ищецът е задържан във връзка с процесното наказателно производство на 12.04.17 г. и оттогава до влизане в сила на присъдата на 28.12.18 г. е изминал период от 1 година и 8 месеца, който опровергава ищцовите твърдения за неразумна продължителност на наказателното производство. Сочената от ищеца и пред въззивния съд практика - р. по гр. д. №3143/15 г. на четвърто г. о. на ВКС и цитираните в него други решения в същия смисъл, е неотносима към процесния случай, който - за разлика от приетото там - не е основан на незаконно наказателно преследване срещу ищеца, признат за виновен и осъден с вл. в сила присъда. В процесния случай не става въпрос за вреди в периода преди повдигане на обвинението, тъй като ищецът не е незаконно обвинен, а е многократно осъждан и разследван, както преди, така и след повдигане на процесното законно обвинение. Вредите, които е претърпял, трудно могат да бъдат разграничени и пряката им причинна връзка с конкретното обвинение остава недоказана. Ищецът при многобройните му осъждания и пребивавания в арест и затвор, вкл. по време на процесното обвинение, е лице с висока степен на обществена опасност. Дори да се приеме, че той е търпял известни неудобства, свързани с продължителността на процесното обвинение, те са естествена последица от осъждането му и не представляват вреди, които подлежат на обезщетяване.

При изчисляване на общата продължителност на делото според АС не се взема предвид периодът, в който то е било спряно, ако съответните органи са извършили нужните действия точно и своевременно. Държавата не отговаря и ако удължаването на срока на производството се дължи на събиране на доказателства, ако те са били от съществено значение и съответният съд е взел всички необходими дисциплиниращи мерки за своевременното им представяне по делото, съгл. цитираната от въззивния съд практика на ВКС.

При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК втори въпрос – за момента, от който ищецът търпи морални вреди от наказателното преследване в хипотезата на чл.2б ЗОДОВ. Обжалването следва да се допусне поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС, като се обсъди и приложимостта на тази практика за производствата по чл.2б ЗОДОВ в случаите, когато соченото за забавено наказателно дело е приключило с осъдителна присъда.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №3181/22 г. от 10.10.23 г.

Указва на касатора Г. Б. Д. да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 5 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: