Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. от [населено място], против решение № 800 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 646/2015 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 885/18.11.2011 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при [община] и оспорващата е осъдена да заплати на ответника разноските по делото.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Позовавайки се на нарушена процедура за връчване на АУЗД по реда на чл. 29 – чл. 32 ДОПК и на погасяване на вменените й публични задължения по давност, касаторката твърди наличие на дисквалифициращи валидността на административния акт пороци.

Ответникът – директорът на Дирекция при [община], не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

За да постанови обективирания в атакуваното решение резултат, първоинстанционният съд е формирал извод за отсъствие на нарушения, обуславящи нищожност на процесния АУЗД, с който в тежест на В. П. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2008 г. до 2011 г. за притежавания от нея имот, находящ се в [населено място], [община], Р.,...