Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Г. обжалва решение № 1673/25.07.2016 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3359/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03001815000462-091-001/10.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 19 602.72 лева за данъчни периоди м. 12.2009 г., м.12.2010 г., м.12.2011 г., м. 12.2012 г., м.12.2013 г. и м.06.2014 г.

В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 209, т.3 АПК за неправилност на решението - необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Конкретните доводи са за допуснати процесуални нарушения и се отнасят до следното:

- невярно изчисление размера на липсите от 60454.56 лева въз основа на стойност на материалите, придобити до 30.06.2014 г. и тези след 09.06.2014 г. и стойност на излишъка, установен при ревизията, каквито изчисления в ревизионния акт липсват.

- съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 160 ДОПК. Следвало е да провери извода на ревизиращите за наличието на неотчетени приходи от продажби към 31.12. на съответната година и към 09.06.2014 г. и дали е доказано обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК. Според касатора само ако е доказано, че на тези дати ревизираното лице е реализирало материали, приходите, от които са укрити и не са отчетени, може доказателствената тежест за оборване на констатациите в акта да бъде прехвърлена в негова тежест.

- неправилно приложение на чл. 124, ал.2 ДОПК, тъй като дружеството счита, че органите по приходите следва да докажат съществуването на липси.

- не се е произнесъл по възражението, че липси не се установяват само по счетоводни данни, а следва да се...