Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 108/22.01.2015г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 3658 по описа за 2013 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт №[ЕИК]/04.11.2011 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на И. Шумен с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в [населено място]. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, а евентуално при оставяне в сила на съдебния акт – изпращане на преписката на компетентния орган по реда на чл. 173, ал. 2 АПК. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на „Д. инвест О. задължения за ДДС за д. п.м. 12.2007 г. лихва в размер на 2 988,78 лв., за д. п.м. 06.2009 г. главница в размер на 2368,80 лв. и лихва 577,76 лв., за д. п. м 02, 03, 05, 06,07,11,12.2008 г. и д. п.м. 01.2009 г. главница в общ размер на 2 925,60 лв. и лихва в размер на 910,22 лв. и задължения за корпоративен данък за данъчен период 2008 г. главница в размер на 9 245,95...