Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], Област С., против решение №1444/26.06.2015 г. по административно дело № 4075/2014г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р—19-1400998-091-01/14.10.2014г. издаден от органи по приходите при ТД НАП В., потвърден с Решение № 782/18.12.2014г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП [населено място], с който са определени данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. общо в размер на 4649,33лв. и лихва в размер на 2031,65лв. и по ЗДДС за д. п. м.12.2008г.; м.10.2009г.; м.11.2009г.; м.12.2009г.; м.12.2010г.; м.12.2011г. в размер на 7850,44лв. и лихва в размер на 2788,89лв. при ревизия по реда на чл.122 ДОПК. Изложени са доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните възражения в касационната жалба по съществото на спора са свързани с твърдения, че не са налице основания за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и данък и върху доходите по реда на чл. 122 от ДОПК, с оспорване на фактурите, които са без подпис на получател, оспорване реалност на доставки по същите, съответно - последваща реализация и реализирана печалба, оспорване на приетата по делото ССчЕ, която е назначена служебно от съда със задача проверка в счетоводствата на доставчиците и съответно изготвяне на паричния поток на касова наличност на жалбоподателя по периоди и да определи дължимия данък по чл.48 ЗДДФЛ, ведно с лихвите. Твърди, че с назначаване на експертизата не е било уважено искането му да се задължат третите страни да представят оригиналите на фактурите и е препятствана възможността за оспорването им по реда на чл.193 ГПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз и твърди,...