Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от [фирма], със седалище [населено място] чрез пълномощника адв.. Л, и от Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място].

[фирма], ЕИК[ЕИК] обжалва решение № 71/19.01.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3116/2014г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 031305126/23.04.2014г. потвърден с Решение № 415/06.08.2014г. на изп. длъжноста директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д”ОДОП”/ - [населено място] при централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, съгласно Заповед № ЗЦУ -994/21.07.2014г. на изпълнителния директор на НАП.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли касационната жалба да бъде уважена.

Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място] оспорва съдебното решение в частта, в която Ревизионен акт /РА/ № 031305126/23.04.2014г. потвърден с Решение № 415/06.08.2014г. на изп. длъжноста директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д”ОДОП”/ - [населено място] при централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, съгласно Заповед № ЗЦУ -994/21.07.2014г. на изпълнителния директор на НАП, в частите в които на дружеството са установени задължения по ЗДДС за д. п. 01.03.2009г. – 31.08.2010г. и е обявен за нищожен.

Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост прие за установено следното.

Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 031305126/23.04.2014г. потвърден с Решение № 415/06.08.2014г. на изп. длъжноста директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д”ОДОП”/ - [населено място] при централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, съгласно Заповед № ЗЦУ -994/21.07.2014г. на изпълнителния директор на НАП.

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са подадени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба на М. В.“ Е.. Направените оплаквания са неоснователни.

Правилно и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, за наличие на изискуемите предпоставки на чл.177 от ЗДДС по отношение на доставките от [фирма] и [фирма], както и че при наличие на тези предпоставки получателят следва да носи отговорността по чл.177 от ЗДДС.

Доказване на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК, т. е. чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация.

С оглед разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС и предвид събраните в хода на производството доказателства, настоящият състав намира тази доказателствена задача за изпълнена от страна на органа по приходите.

За да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

[фирма] е регистрирано по ЗДДС лице и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължим и невнесен данък от доставчика, също регистриран по ЗДДС.

Съгласно чл.177, ал.6 от ЗДДС, в случаите по ал.1 и 2 от същия член отговорността се реализира по отношение на лицето – пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, какъвто е и процесния случай.

В настоящия казус е налице предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното лице, а именно - заобикаляне на закона. Последното, от обективна страна, е конструкция, при която с позволени от закона действия /сделки/ се постига неправомерен резултат.

Знанието у жалбоподателя, че данъкът няма да бъде внесен, в конкретния случай се обосновава от следните факти и обстоятелства: Установено е, че собственик на капитала на ревизираното дружество е [фирма] с едноличен собственик на капитала – В. В. П. – син и, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма] със собственик В. П. Р. – баща и е направен извод, че [фирма] и [фирма] са свързани лица съгласно §1, т.3 б. ж от ДОПК. Констатирано е, че за периода 01.03.2009г. – 14.08.2009г. [фирма] е извършило изписване на стоки на разход на стойност 802 970.78лв. и са използвани фактури от доставчици за фиктивни доставки, като по този начин от страна на дружеството не е начислен дължимият ДДС и неправомерно е приспадан данъчен кредит. Органът по приходите е констатирал и, че с договор за продажба на дружествени дялове от 14.08.2009г. дружеството е прехвърлено от [фирма] на Б. А.К.О по приходите е констатирал и, че Б. А. К. е представляващ и на други дружества с прекратена регистрация по ЗДДС. Установено е, че след прехвърлянето дружеството не осъществява дейност и е направен извод, че с извършеното прехвърляне се е целяло избягване търсенето на отговорност от старите собственици на дружеството за извършените през тяхното управление неправомерни счетоводни записвания и използването на фактури за фиктивни доставки с цел отклоняване от данъчното облагане и неплащането на данъци. Установено и, че управителят на [фирма] преди прехвърлянето на дружеството и собственика на капитала на [фирма] преди продажбата [фирма] регистрират ново дружество - [фирма], с което започват да извършват от м.06.2009г. дейност еднаква с извършваната до същия данъчен период дейност на [фирма]

Както е отбелязал и съда налице е и свързаност между жалбоподателя и доставчиците ползването на едни и същи помещения, поради което органа по приходите правилно е извел презумпцията за знание на управителя на ревизираното лице за това, че данъкът по фактурите, по които е получател, няма да бъде внесен.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила в тази си обжалвана част.

По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място]

На първо място правилна е преценката на съда за нищожност на процесния РА, в частта му за определените данъчни задължения за данъчен период 01.03.2009 г. – 31.08.2010 г.

Правилно в тази връзка съда е приел, че след като за горепосочения данъчен период вече има издаден РА № 271005701/07.03.2011 г., установените в него правоотношения признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел 2 „Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”, т. е. при наличие основанията по чл.133 и при спазване процедурата по чл.134, ал.1 ДОПК.

Правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, че при наличието на влезлия в сила РА 271005701/07.03.2011г., от които дружеството е черпило права и при откритите нови факти – че доставчиците не са внесли ефективно ДДС и, че [фирма] и доставчиците са свързани лица е следвало да се премине към изменение на вече установените в посочените в РА 271005701/07.03.2011г. за конкретните данъчни периоди задължения – чл.133 и чл.134 от ДОПК.

При наличие на РА 271005701/07.03.2011г., установените в него правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 161 ДОПК и чл.8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., на Дирекция „ОДОП“ В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 4825,67 лв.

Предвид гореизложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/19.01.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3116/2014г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция „ Данъчно - осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП разноски в размер на 4825,67 /четири хиляди осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лв.

Решението е окончателно.