Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР“) при [община], срещу решение № 1104 от 23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 17 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Б., в частта с която, по жалба на [фирма] ( [фирма]), е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ008231 от 03.11.2014 г. издаден от главен експерт ревизии в дирекция „МПДТР“ при [община].

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че е неправилен изводът на съда за период 2014 г. Както е посочено и в решението на горестоящия орган, задълженията за 2014 г. са установени до месец април 2014 г., тъй като имотът е собствен на дружеството до този период. Прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира присъждане за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отменил АУЗД № АУ008231 от 03.11.2014 г. издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция „МПДТР“ при [община], в частта, в която [фирма], ЕИК[ЕИК], е задължено да заплати данък недвижими имоти и лихви върху него...