5Р Е Ш Е Н И Е

№ 236

гр. София, 04.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря И. А. като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1954 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 282/13.03.2024 г. по в. гр. д. № 1525/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 2786/14.10.2022 г. по гр. д. № 14790/2021 г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от Д. Г. Д. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка - платена без основание поради валутна разлика по договор за жилищен кредит № 2646/R–2008 от 15.09.2008 г. в периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху същата до окончателното й плащане.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и съответно т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира се, че предмет на спора са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, включително този за валутна разлика от 43 259,05 лева, с оглед допуснатото на основание чл. 214 ГПК увеличение на ищцовата претенция, но не е претендирана от ищеца Д. сумата от 35 264,57 швейцарски франка. Изтъква се, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса по чл. 6, ал. 2 ГПК апелативният съд е присъдил нещо, което не е поискано от страната и не е доказано по делото– сума в швейцарски франка, превалутирана по курс от 2008 г. Така присъдената сума по курса на БНБ към 18.04.2024 г. възлиза на 71 075,38 лева. Счита се, че по този начин въззивният съд е осъдил банката да заплати курсовите разлики в двоен размер, тъй като същите вече са били остойностени с изслушаната по делото експертиза на 43 259,05 лева – разликата между курса при усвояването на кредита, и този, приложим към датата на плащане на съответната вноска. Иска се обезсилване на въззивното решение в обжалваната част за сумата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка, евентуално неговата отмяна.

От ответника по касация Д. Г. Д. се оспорва основателността на подадената касационна жалба с доводи, че въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора, нито се е самосезирал. Акцентира се, че ищецът не би получил повече от дължимата сума, тъй като в диспозитива на решението е посочен обменния курс на швейцарския франк от 1,2267. По тези съображения се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗД.

С Определение № 341/03.02.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната от банката част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка на неговата допустимост.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Поддържа изразеното в отговора становище, че обжалваното въззивно решене е допустимо, тъй като в диспозитива му изрично е посочено, че присъдената сума от 35 264,57 швейцарски франка се равнява на 43 259,05 лева по курса на швейцарския франк от 1,2267 на банката към усвояването на кредита на 29.09.2008 г., поради което ищецът не би могъл да събере по-голяма сума от 43 259,05 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищците Д. Г. Д. и Д. П. Д., за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение и да потвърди изцяло допълнителното такова по чл. 250 ГПК, е приел, че съгласно клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора за жилищен кредит № 2646/R–2008, сключен на 15.09.2008 г. с праводателя на ответната банка – “Б. П. Б. АД, за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на банката годишен лихвен процент (ГЛП), формиран от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,30 %; съгласно чл. 13, ал. 3 от същия, БЛП на банката за жилищни кредити в тази валута се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м LIBOR в швейцарски франкове; във въззивното производство банката не оспорва правилността на правния извод на СГС, че клаузите на чл. 25 и чл. 28 б. “в” от договора, с които се поема от кредитополучателите рискът от повишаване размера на дължимите вноски в левова или еврова равностойност при покачването на швейцарския франк спрямо лева или еврото, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП (в ред. преди изм. ДВ, бр. 57 от 2015 г.), аналогичен на посочения в решението на СГС чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП (в последна редакция), съответно нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

По отношение на претенцията за валутни разлики въззивният състав е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 06.07.2022 г., според което общата сума на направените в исковия период вноски (60 на брой) в изплащане на задълженията по кредита се равнява на 86 433,83 CHF. Тя е набрана от превалутиране на суми в евро от сметка в Райфайзенбанк, Австрия, с титуляр – въззивника Д. (отговор 5.Б - таблица на л. 70 -71 от делото на СГС) в общ размер от 78 486,66 евро (първите 59 вноски от общо 78 257,34 евро и част от последната вноска от 229,32 евро) или 153 506,56 лева по фиксинга на БНБ – 1,95583 лев за 1 евро. Валутната разлика е формирана между 153 506,56 лева и 106 028,38 лева - равностойността на 86 433,83 CHF по курса CHF/BGN от 1,2267 на банката ответник към усвояването на кредита и се равнява на 47 478,18 лева, т. е. по-голяма е от претендираната в размер от 43 259,05 лева или 35264,57 CHF по същия курс. При тези данни апелативният съд е приел, че подлежи на присъждане сумата от 35 264,57 CHF, която представлява облагата - увеличената стойност на валутата швейцарски франк към лева в хода на изпълнение на договора, която банката е получила в ущърб на потребителя. Валутната разлика е формирана и получена, независимо от това, че в исковия период потребителят е изпълнил задълженията си за вноски чрез превалутиране на суми от евро в швейцарски франк и че превалитурането не е извършено в банката ответник. Решаващият състав е преценил, че присъждането на валутната разлика в швейцарски франкове, вместо в лева, както се претендира, няма да съставлява присъждане на друго, тъй като изразява същата стойност на недължимо платеното. Счел е, че вземането за връщане на недължимо платени валутни разлики не е погасено по давност, тъй като най-ранното плащане е от 05.11.2015 г., а исковете са предявени на 05.11.2020 г. в последния ден на 5-годишния срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. Стигнал е до извода, че с оглед установеното плащане на посочените суми от валутна разлика единствено от въззивника Д. – като титуляр на сметката, от която са превалутирани в швейцарски франкове за погасяване на вноските по кредита, неговият иск е основателен, а този на въззивницата Д. – неоснователен. По тези мотиви въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е осъдил ответната банка да заплати на ищеца Д. сумата от 35 264,57 швейцарски франка, равняваща се на 43 259,05 лева по курса на швейцарски франк/лев от 1,2267 на банката към усвояването на кредита на дата 29.09.2008 г., съставляваща платена без основание сума поради валутна разлика в периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху същата до окончателното й плащане.

Апелативният съд е отхвърлил като неоснователни исковете на ищците за възстановяване на недължимо платена възнаградителна лихва, въз основа на извода, че начислената такава от общо 37 172,83 CHF не надхвърля действително дължимата според уговореното в чл. 13, ал. 1 и ал.4 от договора и плащането й не е без основание.

Касателно претенциите на Д. въззивното решение не е обжалвано, а в обжалваната от Д. отхвърлителна част същото не е допуснато до касационна проверка.

Въззивното решение в обжалваната от банката част е недопустимо.

Когато съдът е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, съответно в нарушение на принципа на диспозитивното начало е надхвърлил обхвата на търсената защита, постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.

В случая ищецът Д. претендира на извъндоговорно основание присъждане на сумата от 43 259,05 лева – платената от него без основание за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. по горецитирания договор за жилищен кредит поради валутна разлика, с оглед заявеното във въззивната жалба искане и липсата на молба по чл. 250 ГПК касателно тази негова претенция. В тази хипотеза претендираната сума е формирана от курсовите разлики при превалутирането на евро в швейцарски франкове към датите на конкретните плащания за процесния петгодишен период, установени в допълнителното заключение на изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза. За да се формира дължимата сума в български лева, се съобразява курсът ЕВРО/швейцарски франк по извлеченията от австрийската банка за релевантните дати на отделните 60 плащания, извършени от ищеца Д. в процесния период 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г., установени от вещото лице (като напр. към 29.04.2016 г. е приложен от австрийската банка курс ЕВРО/швейцарски франк от 1,0910; към 28.04.2017 г. – 1,0776; към 27.04.2018 г. – 1,1902; към 26.04.2019 г. – 1,1315; към 28.04.2020 г. – 1,0529 и т. н.). Апелативният съд е присъдил сумата от 35 264,57 швейцарски франка, която сочи да се равнява на левовата претенция по курса на швейцарски франк/лев от 1,2267 към датата на усвояване на кредита – 29.09.2008 г. По този начин се е стигнало до повторно превалутиране на претендираната сума и то към произволно избрана от въззивната инстанция дата, явяваща се неотносима при ищцовата претенция за неоснователно обогатяване. При това положение се налага извод за недопустимо произнасяне над поддържания от ищеца във въззивната жалба размер от 43 259,05 лева. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разрешението, дадено относно договорни правоотношения в Тълкувателно решение от 29.04.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не намира приложение в разглеждания случай на кондикционна претенция за връщане на платени без основание суми.

Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е уважен искът на Д. за разликата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка и за законната лихва върху тази разлика за периода преди и след увеличението на ищцовата претенция, е недопустимо, поради което на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК следва да бъде обезсилено и производството в тази част - прекратено.

При този изход на делото касаторът има право на разноски за касационното производство. Искане в тази насока не е заявено нито жалбата, нито до приключване на устните състезания, поради което такива не му се присъждат.

С молба с вх. № 2148/04.02.2025 г. от адв. Р. И. –процесуален представител на ответника по касация Д., се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за защита срещу касационната жалба на банката в частта за присъдената сума до 43 259,05 лева, в която част се твърди, че решението не е допуснато до касационен контрол. В депозирания отговор банката оспорва искането, като сочи, че въззивното решение в тази част не е обжалвано и претендираните разноски не се дължат. С оглед съдържанието на подадената от банката касационна жалба, настоящият състав намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, РЕШИ :ОБЕЗСИЛВА Решение № 282/13.03.2024 г. по в. гр. д. № 1525/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е уважен предявеният от Д. Г. Д. против “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка, ведно законната лихва върху разликата над 7 000 лева до 5 706,37 швейцарски франка за периода от 05.11.2020 г. до 04.11.2021 г. и върху разликата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка за периода от 05.11.2021 г. до окончателното плащане, и прекратява производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по молба с вх. № 2148/ 04.02.2025 г., подадена от адв. Р. И. – процесуален представител на ответника по касация Д., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗЗД пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.