Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на началник Районно управление – Сандански при Областна дирекция на МВР – Благоевград, срещу Решение № 936 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 320/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Ответникът – И.Т, чрез процесуалния си представител адв. К.К, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд по подадената жалба на И.Т е отменил заповед № 18-0339-000108/24.02.2018 г. издадена от началник РУП към ОД на МВР - Благоевград, РУ – Сандански, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са иззети два броя регистрационни табели на автомобила. Със същото решение съдът е осъдил ОД на МВР – Благоевград да заплати на И.Т разноски по делото в размер на 600 лева.
За да постанови този резултат административният съд след проверката по чл.168 АПК и на основанията по чл.146 АПК е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Посочил е, че този вид принудителна административна мярка (ПАМ) се налага единствено на собственика на пътното превозно средство. В случая автомобилът бил собственост на фирмата, а не на нейния управител, поради което преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка на различен от посочения в закона правен субект, му противоречи. Така постановеното решение е правилно.
По делото няма спор относно фактите, поради което фактическата обстановка, приета за релевантна от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав.
Установено е, че на 24.02.2018 г., около 21:20 часа в гр. С., по ул. „Свобода“, посока към ПП1-Е79, лицето Д.Х е управлявал лек автомобил „Пежо 4007“, с рег. [рег. номер на МПС] – собственост на „Джовани 1989“ ЕООД, след като е лишен от това право. Фактите, които са относими към състава на извършеното нарушение, са описани в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 358/24.02.2018 г. Същите са послужили като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 24.02.2018 г. и изземване на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС].
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на Глава пета, раздел ІІ АПК. Процесната ПАМ има преустановителен и превантивен характер. Превантивната ПАМ, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат.
В конкретния казус е безспорно, че автомобилът, управляван от Ходжов, не е негова собственост, а е собственост на дружество „Джовани 1989“ ЕООД. При това положение ПАМ незаконосъобразно е приложена на управителя на дружеството. Правилна е преценката на съда, че адресат на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде само лицето, визирано в правната норма, т. е. субектът по отношение, на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага тази мярка, в случая това е собственикът на пътното превозно средство - „Джовани 1898“ ЕООД. Последното обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която мярката е наложена, т. к. в конкретната хипотеза негативните й последици касаят различно от собственика лице. Ангажираните доказателства опровергават наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за прилагане на тази принудителна административна мярка и заповедта като материално незаконосъобразна правилно е отменена от административния съд.
По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските:
С оглед изхода на спора и заявеното своевременно искане от ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, депозираните доказателства към отговора на касационната жалба – договор за правна защита и съдействие (лист 11 от настоящото дело), уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой и при липсата за възражение от касатора за прекомерност, на страната се следва сумата от 1500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 936 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 320/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Районно управление – Сандански при Областна дирекция на МВР – Благоевград, да заплати на И.Т от [населено място], [адрес], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.