Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Б. срещу решение 446 от 20.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Б., постановено по адм. д. 1585/2012 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) 02-1101713 от 06.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение 232 от 29.06.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. Б..

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приел, че наличието на два ревизионни акта с еднакъв номер, но различна разпоредителна част, препятства изпълнението на правомощията му по чл.160, ал.1 ДОПК и води до незаконосъобразност на акта. Поддържа, че разликата в разпоредителната част (таблица 1) към РА се дължи на включването в акта на задължения, произтичащи от деклариран и невнесен от лицето данък за данъчни периоди м. декември 2007 г. и м. ноември 2009 г., общо в размер на 28 216.42 лв., които не са били предмет на ревизията. Установените с РА задължения са в размер на 154 463.44 лв. и именно същите са били предмет на оспорване по административен и съдебен ред. Прибавената сума от 28 216.42 лв. дава размер на задължението от 182 679.86 лв., но последната сума не е предмет на установяване с оспорения РА. Допуснатото нарушение не било съществено, тъй като не пречело да се установят задълженията на лицето, а оттам е предметът на спора. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Б. и по същество на спора да потвърди РА или да върне делото за...