Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д. срещу въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр. д. № 2142 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение от 10.09.2010 г. по гр. д. № 12849 /2009 г. на Варненския районен съд, в частта, с която: са отхвърлени предявените от Н. А. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 428 лева месечно за периода от 13.03.2009 г. до 13.07.2009 г. (общо за шестте месеца в размер на 2,568 лева) и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху това обезщетение за същия период от време в размер на 3,407.13 лева; производството е прекратено по предявения от Н. А. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 428 лева месечно за периода от 15.04.1998 г. до 13.03.2009 г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещната страна [фирма] оспорва допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК) жалбата е недопустимаа в частта и срещу тази част от въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.226,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за периоди от време от 13.03.2009 г. до 13.07.2009 г., които са оценяеми и в размери 2,568 лева и 3,407.13 лева - обжалваемият интерес на всеки един от тях във въззивното производство е под 5,000 лева), в тази част са налице предпоставките на чл.286,ал.1,т.3 ГПК за връщане на касационната жалба.

Жалбата е допустима в частта и срещу тази част от въззивното решение, с което е потвърдено прекратяването на производството, т. к. в тази част обжалваното въззивно решение е постановено по отношение на оценяем иск, чийто обжалваем интерес във въззивното производство не е под 5,000 лева.

В тази част въззивният съд е приел, че за посочени отделни части от периода спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо и съгласно чл.299 ГПК има забрана за пререшаването му, а за други посочени отделни части има по-рано образувано и висящо съдебно производство със същите страни, на същото основание и и със същото искане, което е основание за прекратяване на производството по настоящото по-късно заведено дело съгласно чл.126,ал.1 ГПК.

Жалбоподателят е извел следните въпроси:

Дали ВКС не следва да присъжда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ и без да е бил сезиран с такова искане от ищеца, т. к. тези обезщетения са замествали трудови възнаграждения, както е прието в решение № 87 / 1954 г. на ОСГК на ВС, съгласно което влиза в сила не само резолютивната част на решението, но и неговите мотиви, което е пояснено в смисъл, че влизат в сила тези мотиви, които поясняват диспозитива, които са главни;

Дали няма общ елемент в основанието за обезщетение по чл.225 и чл.226 КТ.

Тези въпроси не са обуславящи, не са предявени за разглеждане и не са разглеждани нито искове по чл.344,ал.1 КТ, нито по чл.225,ал.1 КТ, нито по чл.128,т.2 КТ.

Дали при влязло в сила конститутивно решение, новото образувано дело е по смисъл на чл.124,ал.2 ГПК, който задължава съда със законова презумпция да бъде страна по влязлото в сила решение.

Въпросът е неясен и не може да бъде уточнен, нито могат да бъдат уточнени отделни въпроси от отделни негови части, със съдържание, което да е обуславящо изхода от спора. Не е ясно какво конститутивно решение визира жалбоподателят; разпоредбата на чл.124,ал.2 ГПК от 2007 г. се отнася до допустимостта на осъдителни решения за повтарящи се задължения; разпоредбата на чл.124 от ГПК от 1952 г отм. урежда задължението на съда да прикани страните към спогодба и не съдържа алинея втора; и двете разпоредби не съдържат законова презумпция, която да задължава съда да бъде страна по влязлото в сила решение. Следва да се обобщи, че всякакви въпроси, свързани с основателността на исковете, по отношение на които производството е прекратено като недопустимо поради приложението на чл.299 ГПК и чл.126,ал.1 ГПК, не са обуславящи изхода на спора.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са изведени въпроси, които да осъществяват основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от спора жалбоподателя няма право на разноски. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 300 лева съгласно чл.7,ал.1,т.1,предл.1 НМРАВ.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр. д. № 2142 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г. о., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прекратено производството по иска на Н. А. Д. срещу [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 428 лева месечно за периода от 15.04.1998 г. до 13.03.2009 г..

Осъжда Н. А. Д. да заплати на [фирма] сумата 300 лева разноски за процесуално представителство.

В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Връща касационната жалба на Н. А. Д. срещу въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр. д. № 2142 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г. о., в частта, с която са отхвърлени искове на Н. А. Д. срещу [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 428 лева месечно за периода от 13.03.2009 г. до 13.07.2009 г. (общо за шестте месеца в размер на 2,568 лева) и с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху това обезщетение за същия период от време в размер на 3,407.13 лева.

В тази част определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.