Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест

обезщетение за имуществени вреди

професионално заболяване

пропуснати ползи

пенсия за инвалидност

трудово възнаграждение

РЕШЕНИЕ

№ 335/2011

София, 10.01.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,

състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 1230 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на П. А. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 28.IV.2010r. по в. гр. д. № 271/2010г.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 624 от 28.IV.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.З от ГПК по материалноправния въпрос „обезщетението по чл.200 от КТ за имуществени вреди от професионално заболяване в брутен или нетен размер - след приспадане на Д. и осигуровки - се дължи.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] в писмения си отговор по чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, касаторката счита, че обезщетението, изразяващо се в разликата между получаваната от нея пенсия за намалена трудоспособност поради професионалното й заболяване и заплатата, която би могла да получава, ако работеше на длъжността „пресьор, следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение за длъжността през исковия период, а не на базата на възнаграждението след приспадане на Д. и осигуровки, тъй като по силата на чл.13 т.11 и чл.24 от ЗДВДФЛ обезщетението не е облагаемо.

Според ответника обезщетението се определя от...