Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез процесуален представител, против решение № 347 от 20.11.2020 г., постановено по адм. дело № 282/2020 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян), с което съдът е осъдил кмета на община С. да прекрати незаконосъобразното бездействие, изразяващо се в непубликуване на сайта на общината на таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) и е задължил органа по чл. 3 от ЗДОИ да предприеме действия по отстраняване на пропуските в едномесечен срок от влизане в сила на решението, като е присъдил разноски в тежест на община С..

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага доводи за неправилно приложение на разпоредите на ЗДОИ, относими към настоящия случай. Твърди, че правилното им тълкуване води до извод за изпълнение на задълженията на кмета на община С. съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ. Наведените в касационната жалба оплаквания сочат на отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените съображения касаторът иска решението на АС-Смолян да бъде отменено и вместо него по същество жалбата (с характер на искова молба), подадена от П.З с правно основание чл. 256 от АПК, да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът П.З, чрез процесуален представител адв. Б.Б, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение по изложени в писмен отговор и писмена защита доводи и възражения. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по...