Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“-Благоевград против Решение № 459/15.03.2021 год. постановено по адм. д.№ 964/2020 год. по описа на Административен съд-Благоевград.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание.Чрез процесуалният си представител представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контро. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното решение Административен съд-Благоевград е отменил по жалба на Л.К, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ “Л.К-В.“ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 “Хуманно отношение към животните“ по ПРСР за периода 2014-2020 изх.№01-013-6500/713 от 3.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ в частта по дейност 14.1.2 “Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, с което на осн. чл.28 ал.1 т.3 и т.4 от Наредба №4/8.08.2017 год. на Министъра на земеделието, храните и горите е направен отказ за финансово подпомагане.
За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че оспорената пред него част от уведомителното писмо е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, но липсват конкретни данни, от които да е видно въз основа на коя извършена проверка е прието, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл.4 ал.5 от Наредба №4/2017 год. Съдът е изложил мотиви, че регистрираната пасищна площ на жалбоподателя в ИСАК е 292.35 ха, които не са коментирани от административния орган.За посочените в заявление ЕПЖ 99.4 за пашуване е необходима площ от 49.7 ха съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 /Наредбата/ за прилагане на мярка 14, с каквато жалбоподателят разполага, като липсва изискване цялата площ да е в непосредствена близост до животновъдния обект, каквито твърдения е изложил административният орган. В нарушение на чл. 35 АПК и чл. 21 от Наредбата административният орган не е изискал допълнителна информация за подходящата за пашуване площ. Предвид изложеното административният съд е приел, че уведомителното писмо, в оспорената част е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на съда, че в уведомителното писмо не е посочено по какъв начин е установено неспазването на това изискване на чл. 4, ал. 5 от Наредбата и към делото не са ангажирани доказателства, установяващи неговото неизпълнение. От изложените твърдения в касационната жалба е видно, че административният орган е приложил данните, които кумулира ИСАК в резултат на извършените административни проверки по декларираните от кандидата данни. Касатора твърди, че няма как да извършва друга, различна от автоматизираната проверка и да подложи на допълнителна преценка заявената от кандидата информация. Тези твърдения, касационната инстанция намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата регламентира, че Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на дейностите. Съгласно чл. 25 от същата Наредба ДФ " Земеделие" - Разплащателна агенция, съвместно с БАБХ извършва проверка на място за изпълнение на дейностите, заявени за подпомагане от земеделските стопани, а по силата на чл. 27 от Наредбата при извършване на контрол за изпълнение на изискванията на тази Наредба както и документите свързани с подпомаганата дейност, ДФЗ - РА, може да използва всяка информация за животновъдния обект, налична в БАБХ, включително констативен протокол по проверка за регистрация на животновъдния обект. Безспорно е, че в случая процесното писмо е издадено без извършване на необходимите проверки, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което изводите на административният съд, че оспореното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК са правилни и законосъобразни.
Обоснован е извода на съда, че едноличният търговец е установил, че разполага със значително по-голяма площ, подходяща за пашуване от минимално необходимата съгласно чл.4 ал.5 от Наредбата. Действително част от нея не се намира в близост до животновъдния обект, но както правилно е посочил административният съд, подобно нормативно изискване липсва. Критерият близост до животновъдния обект е свързан единствено с изискването по чл. 4, ал. 7 от от Наредбата да се води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория, с дните и часовете на извеждане, копия от който заявителят е представил пред административния орган. В съответствие с разпоредбата на пар. 1, т. 24 от ЗПЗП и пар. 1, буква "Б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. са доводите, че стопанството включва цялата пасищна площ, използвана от земеделския стопанин на територията на Р.Б.П липса на изрично изискване в приложимата материалноправна уредба ползваните пасища да са единствено в землището на ЖО, административния орган е следвало да съобрази всички налични в административната преписка документи, приложени към заявлението, в които се съдържа информация за ползване на земеделска земя, отдадена за паша и въз основа на която е могло да се направи извод за поддържаната гъстота на ЖЕ за цялата пасищна площ на стопанството.
Решението на Административен съд-Благоевград е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства,
Пред вид на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева, платими от Областна дирекция на ДФ“Земеделие“-Благоевград. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е немотивирано, като съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459/15.03.2021 год. постановено по адм. д.№ 964/2020 год. по описа на Административен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на ДФ“Земеделие“-Благоевград да заплати на ЕТ “Л.К - В. “,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Б.д, [улица], представлявано от Л.К сумата 600/шестстотин/ лева съставляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.