Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

С. Н. Н. от [населено място] обжалва решение № 2619/23.12.2016 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1704/2016 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 031301107/20.08.2013 г. потвърден с решение № 764/14.12.2013 на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна.

В касационната жалба и допълнението към нея са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът не е обсъдил доказателствата по делото, включително ССЕ и не е изложил мотиви относно основанието за прилагане на специалния ред за облагане. Оспорва изводите относно началното салдо. Твърди наличието на основания за погасяване на задължението по давност съгласно чл. 171, ал.2, респективно ал.1 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Подробни съображения по касационните основания са изложени в представеното по делото становище към касационната жалба на адв. А. Р.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Н. – П. изразява становище решението в обжалваната част да се остави в сила.

От решаващия орган е подадена частна жалба против определение № 457/20.02.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1704/2016 г. в частта, в която е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 2619/23.12.2016 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1704/2016 г. в частта за разноските.

С. Н. Н. и процесуалният му представител не са изразили становище по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и...